Колкото повече, толкова повече

Мечо Пух го е казал. В друг контекст, но все пак.

Какво имам аз предвид? Има времена, когато се случват много неща. Като преди три месеца, когато изнасях презентации в сряда и четвъртък, като за тези 48 часа трябваше да ги подготвя и да се предвижа от А към Б - 500 км. Следващата работна седмица имах цифром и словом над 20 часа срещи, като нямам толкова активна роля като седмица преди това, но това са над 80% от работното ми време, което трябва да изседя концетрирана и все пак да допринасям с нещо...

Не е само това, разбира се, защото шоуто продължава вкъщи. Ноеми, която тъкмо се беше преместила в новата група, ни изненада като не се адаптира безпроблемно, а и нашето присъствие беше разбъркано. Покрай тези събития сухият период се понамокри сериозно - през деня и през нощта. Особено нощта беше много тежка, защото креватчето се сменяше поне веднъж - не може да сложим пак памперс, тя беше суха, ще се научи пак. Да така е, но тя определя момента кога ще стане това. А той все още не е дошъл. Поне аз го приех и няма постоянна борба между нас по случая, няма постоянните въпроси "пишка ли ти се?" и постоянното раздразнение, когато не се окаже да.  Данаил по същото време откри мама и направи първите се неуверени стъпки сам - съответно "мама, мама, мама" звучеше с пълна сила и ме дърпаше да ходя с него на пръст. Със светлината дълго след времето за лягане към сместта се добави и ежедневна борба за лягане, а сутрин борбата за неставане.

Колкото повече, толкова повече може де е позитивно изказване за мед, но по отношение натоварване в работа и асоциираните последствия е крайно неприятно. Аз съм просто човек и моята енергия е крайна. А когато започне да се изчерпва, се появяват неприятни странични ефекти и страдат невинни, които нямат никаква вина за това, което се случва в офиса. За щастие онези седмици бяха последвани от 10 дни ваканция. Но след такова натоварване те бяха достатъчни само да се закърпят дупките, но не и да се ремонтира основно.

Затова, майки, пазете се, грижете се за себе си. Чуваме го много често, но кой има време за това? Аз наистина се бях стреснала, че ще се срутя, че не просто работата, ами и децата ще трябва да се оправят без мен известно време - а последните наистина се нуждаят от мама. Радвам се, че достигнах до това прозрение, защото то ми помага да отсявам важното от това, без което бих могла да мина и съответно да се концентрирам върху есенцията. Въпреки че съм в началото, вярвам, че съм на прав път. Успех на всички останали, които се борят за баланс и търсят начин!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Мартенички

Торта-заек за рожден ден

Мартеници 2: гайтан и усукан конец