понеделник, 16 октомври 2017 г.

Особености на високорисковата бременност и раждане в болница в Холандия

Две чертички...

Урааааа.... леле!

Общо взето такива мисли ми се завъртяха в главата, когато тестът за бременност се оказа позитивен. И веднага започна едно чудене: дали и третия път да се пробвам да родя вкъщи?

+/- 4 седмици по-късно отиваме за първи ехограф, да видим дали и какво. Първи сме тази сутрин:

Ето, едно сърчеце, как хубаво тупка... Чакайте, има и второ...
Изненада! Не едно, а две сърчица-човечета
С тези думи ми беше отнет изборът къде да раждам. Близнаците или многоплодовата бременност се третират по дефиниция като високорискови и акушерката те прехвърля в момента на констатирането й на гинеколозите в болницата.

Какви прилики и разлики установих в сравнение с първите два пъти?
  • При високорискова бременност се изхожда от факта, че нещата не са наред. Като питаш чичко Гугъл за бременност с близнаци, виждаш предимно, ако не само списъци с усложнения. На първия "преглед" просто ми изредиха завишените рискове: анемия, прекалена загуба на кръв, преждевременно раждане, ниско тегло при раждане, близначни синдроми и т.н. Попитаха ме имам ли въпроси и ме пратиха да си ходя. Едва ли е учудващо, че повече от половината бременност аз само чаках нещо да се обърка и се чудех защо се чувствам що-годе нормално. 
  • За да се изключат или пък уловят такива усложнения в ранен стадии, общо взето всеки преглед започва с ехограф: сърдечна дейност, растат ли и колко. Превентивно се дават хапчета за желязо и фолиева киселина. Шийката на матката започва да се мери от 20тата седмица.
  • Ако се установи отклонение - в моя случай щийката на матката се беше скъсила значително към 25тата седмица - се започва едно изкъсо следене и мерене, подплатено с допълнителни тестове, търсеши други вещества/индикации, че раждането предстои скоро. То май е установено, че бременните имат нужда от спокойствие, но този подход поне при мене предизвика дискомфорт и съмнения. Прегледите отново бяха центрирани около резултатите на тестовете, но не и душевното състояние на родилката.
  • Положението на бебетата определя дали нормалното раждане е сред възможностите или пък се налага цезарово сечение. Бебето, което е първо, трябва да е с главата надолу,  второто е хубаво да е с главата надолу, но в зависимост от преценката на лекаря и политиката на болницата, подседалищно раждане е допустимо. В една фейслбук група за пресни майки ми на близнаци ми направи впечатление, че много - може би дори поливината - от близнаците там са се родили естествено. Често се налага да се стимулира процесът: раждането да се предизвика или поне процесът да се подпомогне.
  • Едно раждане на близнаци е масовка: в моя случай бяха 6 или 7 човека в стаята (отговорният гинеколог, две специализантки, една коасистентка, акушерка и по една медицинска сестра на бебе). Извън стаята е извикан на място цял операционен екип и двама педиатъра, по един на бебе. 
  • След изписването от болница грижите за родилката и бебетата се поемат отново от акушерките. Странно да се върнеш при някого, когото не познаваш, а и те не те знаят, когото я си видял веднъж-два пъти, я не. Две домашни посещения първата седмица и пътищата ви отново се разделят, но все пак... 
Три дни преди официално да удвоим броя на децата
Превъртайки лентата, съм много благодарна и щастлива как се развиха нешата. Между 25тата и 30тата седмица празнувах всеки ден, защото той можеше да е последен за бременността. От 35тата седмица - кой би казал, че ще го докараме дотам - започнах да отброявам обратно: повече от 38 седмици топличко не се полагат на близнаци, а особено последните дни преди раждането - 37+3 - сериозно си ми тежаха. Бебетата се родиха спонтанно, макар и под заплаха: на сутринта щяха да ме индуцират. И понеже са шампиончета (като мене), не видяхме нито операционния екип, нито педиатрите. 10 часа след раждането си бяхме вкъщи в пълен състав - какво повече може да си пожелае човек?   

вторник, 10 октомври 2017 г.

Лунапарк или бебета близнаци

Отминалата събота и неделя гостуваше лунапарк в нашето градче. За първи път от много години посетих такова чудо - и се почувствах като дете заедно с Ноеми и Данаил. Различни атракции, шаренийка и пластмаса, здрава конкуренция между колоните на всяко забавление. Децата гледат с огромни очи и преговарят къде да се качим, аз се радвам като тях. Те се возиха на бебешките въртележка, след това се качихме заедно на летящите слончета. Подлъгани от табела "За всички възрасти, под 6 години с придружител", с Ноеми се качихме и на октопода.
Семейно щастие в летящия слон
Сами си определяхме колко високо да летим
Колкото ни харесаха врътките със слончетата, толкова неприятен беше октоподът. Слончетата се гонеха спокойно в кръг, а чрез един педал ти сам определяше кога и колко високо да се качиш. При октопода всичко започва спокайно - въртене в три равнини, после се ускорява , а ти можеш само да чакаш, да се надяваш и да се молиш, изложен на центробежните и центруфужни сили, този кошмар да свърши. И така три пъти, докато спре и можеш да слезнеш.
Следващото приключение се оказа гадно - още не подозираме



Със стиснати зъби чакаш пътуването да свърши - всякакви сили те мачкат
Това с лунапарка е ясно, но къде са близнаците? Те спяха спокойно в количката при баба и дядо: това, което имах предвид са усещанията в ежедневието с тях. Има ситуации - например коликите в началото, нощните бдения - където затваряш очи и си надяваш скоро да минат,  плачът да стихне и/или да заспят. В други моменти имаш контрол върху това, което се случва: стигаш на време за някаква среща, посрещаш гости в нормален вид, с други думи издигаш се над чистото оцеляване. Нищо революционно, но каква радост и вълнение е да погледнеш света отгоре!

С омекнали колене и безкрайно щастлива, че не се натресохме в съседна седалка и че не ни се отвори преградата, слизаме с Ноеми от октопода. Какъв ще бъде еквивалентът с бебетата? Когато посипят 5-6 часа без прекъсване... когато можем да излезем някъде навън и да не бързаме за следващото хранене след 1 час... когато заспят без плач и едновременно... и това ще дойде. До тогава извинете, ако поизчезна от лицето на земята. Включвам се, когато и ко кто мога.

понеделник, 21 август 2017 г.

Преди и сега

Фейсбук от време на време успява да те изненада приятно - например със спомените. Ето така вчера се появи една снимка от преди 7 години - някъде на връхче в Рила, над света, носеща се на крилата на свободата. Знаех ли какво предстоеше? Месец по-късно си казахме ДА с Евалд... и още много професионални, а и лични върхове покорих(ме) от тогава.

Тъй като пародиите на снимките са популярни в днешно време, реших, че трябва да я дублирам снимката. Къде съм 7 години по-късно? В кухнята вкъщи (буржоазно), две чада ми се мотаят в краката (и си мислят с учудване "къде тръгна да се катери тази нашата майка?!!"), а още две чада чакат да се появят скоро на този свят.

Първата ми мисъл беше, леле, колко са зле нещата. Като се замисля обаче, съм благодарна за това къде съм сега и ми е интересно какво ни очаква следващите години. Каква снимка ше направим на 20 август 2024 (нали животът вървял в цикли от 7 години)? Като тази от 2010 само че с още няколко човечета на нея? Ще се постарая по въпроса!

петък, 16 юни 2017 г.

Да летиш сам с две деца...

...20 седмици бременна с още 2...

...се оказа по-нестрашно, отколкото си мислех. Последните ми спомени бяха още много живи, а и като цяло не се чувствах във форма, като да озъптявам две енергични бомби поне 4 часа самостоятелно, а и в непозната за всички динамична среда.
Пълнена чушка със сирене: важен елемент за нашето леко солово пътуване
Оказа се обаче, че напразно съм брала грижи. Пътуването мина неусетно, а пък мъниците слушаха. Очевидно летенето на с деца на 2 и на 4 години е нещо съвсем различно от когато са на 6 месеца и две години. Останалото е подготовка:

И незабравяйте: играчки и занимавки за Х часа.

  • Подгответе децата за пътуването: къде ще се ходи, как ще се стигне до там, от къде ще минем, колко трябва да ходим... Започнете с глобалната информация от далече ("ще ходим при баба и при дядо", "ще летим със самолен първо тримата, а татко ще дойде, като спим 7 пъти при баба и дядо"), а детайлите се набиват последните два дни. 
  • Не е свързано специално с летене, ама нека помогнат с прибирането на багажа. Дори и да е да си изберат синята или жълтата тениска. Това ги мотивира да помагат и после с носенето (до колкото е по силите им). 
  • Най-лесно и тихо времето минава, когато се храним. Подгответе любими храни, по-възможност здравословни (представете си хипер дете в самолет заради току-що погълната захар!), които да се разпределят за цялото пътуване. Бях помъкнала пълнени чушки със сирене - просто бяха изостанали в хладилника, баница, бебешки чипс, кутийки стафиди, плодове... 
  • Пътувайте леко: количката я оставихме вкъщи (евтините полети генерират повече ръчен багаж, то само количка ни липсваше), памперси и други консумативи взехме точно, колкото да прехвръкнем. За всички пътуващи до България с деца горещо препоръчвам www.bebenaem.com
  • Пригответе занимания за самолета: книжки за четене и оцветяване, моливи, конструктори, пъзели, колички... всичко, което е леко и интересно, най-добро нечесто изполвано или купено специално за случая. На тази възраст вече могат да седят мирно, въпросът и да ги мотивираш.
  • Направете всичко отгоре конкретно за тях: диплома за летене! Нужни материали: лист А4, цветни моливи, 15 минути и малко творческо вдъхновение, стикери за пътуването. А4 се сгъва на две, като книжка. Заглавна страница: самолет или нещо свързано с пътуването с надпис диплома за летене. От вътре се разграфяна на квадратчета и във всяко квадратче рисувам по един момент от пътуването, които сме обсъждали. Стоя мирно на стола с затворен колан при излитане и кацане, паспортен контрол, нося си раницата, пишкам/ходя до тоалетна, рисувам картинка за баба и дядо, ядем чушки, плод, баница, ходя сам до гейта, а после до колата... Любимото ми квадратче беше с едно уше за "слушам мама", от тях направих 3 броя :)

10 минути творчество: спокоен 3 часов полет. Важно: използвам фантазията на децата, ако талантът ми е ограничен ;)


събота, 15 април 2017 г.

Екип по физическо

За училище ти трябва:
  • Шише за вода
  • Кутия за плодове/сутрешна закуска
  • Кутия за обяд
  • Екип за физическо: къси панталонки и ръкави, лесно за обличане, гуменки с лепки или ластик...
Преди...
За щастие Ноеми тръгва на училище в момент, когато се затопля и съответно късите панталонки отново се появяват по полиците на магазините. Обаче какъв екип? След дълго чудене се спрях на най-най-най-обикновена тениска и панталонки. За да са специални обаче реших да ги освежа с цветенца: хем да сме сигурни, че е уникално, хем да стане още по-момическо. Украса за 50 цента и няма даже 30 мин подлепване, воала!  

...след: готови за физическо във вторник!

вторник, 11 април 2017 г.

Преди 4 години и сега

Преди 4 години малко неочаквано се появи нашата принцеса - готвех я за подарък за 60тия рожден ден на дядо, а път тя да избърза цели 3 седмици и да ми провали гениалния план.

Та роди си се тя, всичко точно, акушерките оправиха, изчистиха и към 5 часа сутринта казаха, че ще си ходят. Дива паника! Какво да правим вързопчето? То лежи между нас на спалнята, а ние не знаем да спим, да го гледаме... ами ако е гладно? Или пък вземе, че се изака?!?! Защо тези неща не идват с ясни инструкции?

Явно сме заспали, защото по едно време ни събуди звънецът. Акушерката, която идва да помага с и да наглежда бебето, влезе с едно енергично 'добро утро'. Бяхме спасени! Бебето си беше живо и все още спеше. И така прекарахме следващите дни в един пашкул - вкъщи, навън беше сиво и мокро, сменейки памперси, захранвайки със спринцовка и малко пръстче.

Четири години по-късно. Денят започва с ведро отброяване преди 6 часа колко време остава, докато може да стане. Пак съм се унесла, някъде след 7 ми се губи бройката. Навън е слънце и ще празнуваме не скрити вкъщи, ама с децата в яслата. Защото от утре започва нова ера - малкото вързопче тръгва на училище!


събота, 8 април 2017 г.

Торта-заек за рожден ден

Миналата седмица бяхме на почивка и ни забавляваше един заек. Затова предложението ми за торта-заек по случай 4тия рожден ден на Ноеми беше посрещнато с огромен ентусиазъм.

Получи се много добре - помощниците едва ще дочакат до утре.

Ако искате да повторите вкъщи, изберете любимата рецепта за торта. Нашият заек е от меден блат със сметанова замазка. За лицето добавих какао в сметаната. За тортата са нужни 2 блата, като единият се разрязва на 3: от страни ушите, средната част остава тялото.
Техническа инструкция: © и благодарност на нашата баба.
Практически трикове:

  • Преди да започнете си помислете на какво ще сервирате заека и за предпочитане вземете по-малка форма. Този заек е с блат 18 см, но завършената торта е на 40 см дълга. 
  • Тавичка за фурна беше моето решение, покрита с алуминиево фолио за разкош.
  • За това се сетих малко късно, но в крайна сметка се справих: тортата (поне моята) трябва да преспи в хладилник. Да събера тавичката от фурната вътре беше висша маневра, подобна на паркиране на заден ход в много точно отмерена клетка.
  • Блатовете трябва да изстинат, преди да се махнат от формата (и това два пъти)  и съответно произведението да се сглоби. На мен ми отне като цяло три, три и половина часа. За съжаление малките помощници се усещат, че са нужни точно накрая, когато поне аз бях поизморена и изнервена - техните палави ръчички бяха навсякъде. За спестяване на викане и нерви, обмислете варианта на финалната права да сте сами в кухнята - така и изненадата за рожденика ще е по-голяма.
Неуморни помощници + няколко часа занимания в кухнята = взривоопасна комбинация
Приятно печене и украсяване!
Почерпка в яслата: ядливи чашки за сладолед с пролетни плодчета и чадърче. Особено последното беше хит!

петък, 27 януари 2017 г.

Живот и работа в баланс

Днес се прибрах 15 минути по-рано от работа. Малко след мен си дойдоха и мъниците и татко. Още беше почти светло, а те не бяха играли навън днес. Какво правим? Вадим топките и започваме семейно да ритаме. 15 минути, докато се стъмни. И се прибираме за вечеря. Със зачервени бузи и много доволни. Поне аз.

Каква разлика в усещането за качество на живот идва от 15 минути, по-дългия ден и температура точно над нулата! И ще става още по-добре...