Отминалата събота и неделя гостуваше лунапарк в нашето градче. За първи път от много години посетих такова чудо - и се почувствах като дете заедно с Ноеми и Данаил. Различни атракции, шаренийка и пластмаса, здрава конкуренция между колоните на всяко забавление. Децата гледат с огромни очи и преговарят къде да се качим, аз се радвам като тях. Те се возиха на бебешките въртележка, след това се качихме заедно на летящите слончета. Подлъгани от табела "За всички възрасти, под 6 години с придружител", с Ноеми се качихме и на октопода.
 |
| Семейно щастие в летящия слон |
 |
| Сами си определяхме колко високо да летим |
Колкото ни харесаха врътките със слончетата, толкова неприятен беше октоподът. Слончетата се гонеха спокойно в кръг, а чрез един педал ти сам определяше кога и колко високо да се качиш. При октопода всичко започва спокайно - въртене в три равнини, после се ускорява , а ти можеш само да чакаш, да се надяваш и да се молиш, изложен на центробежните и центруфужни сили, този кошмар да свърши. И така три пъти, докато спре и можеш да слезнеш.
 |
| Следващото приключение се оказа гадно - още не подозираме |
 |
| Със стиснати зъби чакаш пътуването да свърши - всякакви сили те мачкат |
Това с лунапарка е ясно, но къде са близнаците? Те спяха спокойно в количката при баба и дядо: това, което имах предвид са усещанията в ежедневието с тях. Има ситуации - например коликите в началото, нощните бдения - където затваряш очи и си надяваш скоро да минат, плачът да стихне и/или да заспят. В други моменти имаш контрол върху това, което се случва: стигаш на време за някаква среща, посрещаш гости в нормален вид, с други думи издигаш се над чистото оцеляване. Нищо революционно, но каква радост и вълнение е да погледнеш света отгоре!
С омекнали колене и безкрайно щастлива, че не се натресохме в съседна седалка и че не ни се отвори преградата, слизаме с Ноеми от октопода. Какъв ще бъде еквивалентът с бебетата? Когато посипят 5-6 часа без прекъсване... когато можем да излезем някъде навън и да не бързаме за следващото хранене след 1 час... когато заспят без плач и едновременно... и това ще дойде. До тогава извинете, ако поизчезна от лицето на земята. Включвам се, когато и ко кто мога.
Коментари
Публикуване на коментар
Коментари, идеи, желания - споделете тук!