Мамини вълнения

Традициите и ритуалите са като компас в нашето ежедневие. Те ни връщат в хубави моменти и ни дават ориентир в обърканото ежедневие. Неща, които се завръщат и не изскват подробно обяснение. Това не е моя мисъл, спокойно, цитирам свободно една статия на списанието Психология. По този случай се замислих за традициите, с които отраснах. Приготвянето на зимнина през септември. Тогава го ненавиждах, но сега си спомням с носталгия за него. Лятната ваканция на село - "заточени" седмици наред там, като мама и татко караха провизии на две седмици. Сандвичите с кашкавал, луканка и лютеница, когато ходихме на ски. За това не се бях замисляла, докато наскоро не зная по какъв случай помирисах тази комбинация - и се пренесох сред бялата прелест и хиляди други усещания оживяха. По-късно създадената от мен и много тачена традиция на екскурзионното - това правеше лятото.   Като се пренесох в големия свят открих, че ние българите имаме много традиции. Мартеници . Бъдни вечер с постните яд...

...или традициите в мулти-култи среди Показах на холандската част от семейството мартениците и всяка година им пращам чинно по пощата. Първата година дадох пространно обяснение какво и как и от тогава намалявам съпътстващата информация - все нещо ще си спомнят от предната година. Мартениците определено са едно от нещата, на които се радват.  Виж постната вечеря с боба и сърмите на Бъдни вечер се тачи много по-малко. Разбираемо предпочитанията са за мазни пържоли. Но традициите се прихващат и в обратна посока. Първия път като отидохме на рожден ден, адски много се зачудих защо ми честитят и на мен. В Холандско обаче ти празнуваш с рожденика и съответно и ти имаш малко рожден ден. Като цяло холандците имат по-малко традиции или поне различни традиции за всякакви поводи. В моето холандско семейство те са предимно кулинарни: като се събере цялата фамилия се яде китайско (бел. ред. там също се наблюдават други "традиции" в сравнение с българското китайско например) ...