На среща с нормалния свят
Вчера не ми беше ден. Някак не успях да почина събота и неделя, а в понеделник беше търчане по задачи (хубави задачи, но за това друг път) - а това е денят за "почивка", защото Ноеми е на ясла. Та вчера изведнъж се оказах вкъщи с двамата и с незаредена батерия. А те - особено каката - се оказа особено творчески настроена за това как да ме тества. Започна да си събува сама панталона (чорапите редовно се въргалят някъде), като има и момент на рев, защото не й се удава много лесно. Затова пък е такъв кеф, като търчи напред-назад по (почти) голо дупе. Данаил пък се хранеше точно, когато можехме да се насочваме навън. Като той приключи, следва 30-минутно убеждаване, гонене и обличане, за да излезнем - за да открия, че след 45 минути е време за обяд. А по пътя към супермаркета да нося двамата, за да Ноеми да не заспи в количката ( нали помните защо? ). А пропуснах да кажа, че навън е кански студ (добре де, за деца и по занижени тукашни стандарти) - въобще радост. Така вчера в д...