На среща с нормалния свят

Вчера не ми беше ден. Някак не успях да почина събота и неделя, а в понеделник беше търчане по задачи (хубави задачи, но за това друг път) - а това е денят за "почивка", защото Ноеми е на ясла. Та вчера изведнъж се оказах вкъщи с двамата и с незаредена батерия. А те - особено каката - се оказа особено творчески настроена за това как да ме тества. Започна да си събува сама панталона (чорапите редовно се въргалят някъде), като има и момент на рев, защото не й се удава много лесно. Затова пък е такъв кеф, като търчи напред-назад по (почти) голо дупе.

Данаил пък се хранеше точно, когато можехме да се насочваме навън. Като той приключи, следва 30-минутно убеждаване, гонене и обличане, за да излезнем - за да открия, че след 45 минути е време за обяд. А по пътя към супермаркета да нося двамата, за да Ноеми да не заспи в количката (нали помните защо?). А пропуснах да кажа, че навън е кански студ (добре де, за деца и по занижени тукашни стандарти) - въобще радост.

Така вчера в даден момент си помислих, че би ми било по-лесно, ако бях на работа. Там поне можеш да се скриеш в тоалетната, да изпиеш топла напитка, докато е още топла, и при това да си необезпокоявана, да водиш нормални разговори или дори да избягваш хора, които ти идват в момента в повече...

Утре ще мога емпирически да тествам тази хипотеза. От работата имаме празненство за вече не толкоз новата 2015 година и аз също ще празнувам! Не е съвсем работна атмосфера, но поне се доближава до нормалния свят на възрастните. Приемам залози към колко часа ще закопнея (или не) за домашното огнище и/или ще се раздразня сериозно на някой колега (припомням, че съм отвикнала от офис етикета и заетостта). Началото на програмата е в 16.30...