Бебе-пубер или Разсейвай и владей

Тук е крилата фраза: "Аз съм на две и казам не". Този възраст е известна и като бебешки пуберитет или ужасните 2 години (the terrible twos).

При нас всичко започна през лятото - година и четири месеца! - с кокетно не и завъртане в обратна на желаната посока. Достигна драматични висини и впечатляващи децибели след повишението в кака (година и седем месеца). Хвърлянето на земята и ревът, сякаш някой я коли, ме караха да преглътна притеснено и да се моля съседите да не известят социалните служби. Сега се движим на стабилно високо ниво, което се изразява в гоненица и убеждаване, за да се облечем, сменим памперс, измием ръце, изкъпем, измием зъби, легнем, излезнем навън и т.н.

Ето няколко изпитани съвета и проверени практики:

  • Според детската консултация е нормално. Децата изследват границите, своята воля и себе си като индивиди. Нужно е да се повтаря всеки път какво е разрешено и забранено, дори и те да не дават признаци, че чуват, съобщението се наслагва и в даден момент ще разберат/ще "чуят". Не бива да им се угажда, негативно поведение трябва да се игнорира или поне да не се стимулира, защото се превръща в навик. 
  • Позитивно възпитание: умните хора са открили, че малките деца помнят/възприемат преди всичко последната дума. Т.е. "Не удряй" може да доведе до още по-агресивно поведение. Доколкото е възможно, инструктирайте предимно какво ДА се прави, например "Погали". Също така хвалете детото всеки път, когато се държи подобаващо: "Браво, мама се гордее с теб, че днес стоя мирно в стола си по време на вечеря". Това ще го стимулира да продължи в същия дух. Поощрение под формата на прегръдка и погалване по главата е също препоръчително.
  • Вербализирай: ревът частично се обяснява с неспособността на детото да изрази своите чувства. Може да му помогнеш, като ги назовеш: "Знам, че си разочарована, защото искаш да си играеш още, но си много изморена и трябва да поспиш". Признавам, че това не ми се отдава много.
  • Бъдето последователни. Щом прекрачат една граница, няма връщане назад. Ние така не спряхме няколко пъти Ноеми да се качи на масата и сега стандартната вечеря е с нея седнала - или дори права - между нас на масата, като си избира от коя чиния (изключая нейната) да си щипне нещо. Никак не ни се връзва, като кажем, че масата не е за седене. Същевременно обаче в яслата си седи на стола.
  • Разсейвай и владей: в кухнята микровълновата е на нивото на Ноеми с всичките копчета, които се толкова интересни за натискане. Тя обаче е глуха за "Не!"-то. След седмия път прилагам друга техника: "Ноеми, къде е бебето/чорапите ти/топката...?". Обикновено действа, тя се оглежда и тръгва да търси. 20 секунди по-късно микровълновата е забравена. Друга тактика е преувеличението и отклонението на вниманието при телесен контакт. Бойкот за смяна на памперс?Приготви всичко на земята и започни с обилна доза гъдел, хапване от коремчето и вратлето, като със сръчно движение махаш панталон и боди. След това е въпрос на бързина и сръчност да затиснеш детото нежно за коремчето, докато говориш глупости и го гледаш в очите, да смениш памперса. Отказва да си мие зъбите? Седни на пода и гушни детото, захапала четката да дръжката. Устата му се отваря. Прихвани го нежно с крака и със светкавично движение освободи ръцете. С едната гъделичкаш, то се смее и устата е отворена. С другата хващаш леко четката и потъркваш. 2 минути са невъзможни, но 20 секунди са все пак нещо.  
  • Почивай си: някои дни мога по-добре да понасям нейния рев, други кипвам при най-малкото. Разликата? Дали съм се наспала/починала, дали се чувствам човек или приставка за бебе. Най-лошото е, че детският радар веднага засича това състояние и започва ескперименти. Как ще реагира мама (или татко), ако сега надуя гайдата? Или с големи очи Ноеми наблюдава реакцията ми, доката малките ръчички се протягат към забранения обект. В тях се чете предизвикателство "знам, че не може, ама ти какво ще направиш?". Викане или дърпане не помагат, по-добре виж горния съвет за разсейване. Ако обаче усещаш, че не можеш повече, че ще избухнеш, отдалечи се от ситуацията, като се увериш, че детето е в безопастност. 3 бързи глътки въздух на балкона с поглед зареян във висините често са достатъчни. Ако се включиш в ревящия хор, ще предизвикаш предимно объркване, но обикновено за минута-две се осъзнаваш и ти поминава. Не забравяй да се извиниш и да кажеш, че си добре след това! Подготви план за собственото очовечаване. 
  • Невидяни очи се забравят: когато не-то не помага и забраненият обект може да е извор на опастност/против принципите ти и е отстраняем, махни го. Бъди последователен!
  • Дай си време: ако трябва да излезнеш в 10, започни обличането поне 15 минути преди това, като обявиш програмата 30 минути предварително. Това ти спестява нерви и инфарктни ситуации.
  • Не забравяй: ТИ СИ РОДИТЕЛЯТ! Това означава, че понякога няма друг начин освен твърдо, но нежно налагане (демек приложение на сила). След 15 минути гоненица якето се облича, въпреки рева и въргалянето по земята. Или пък моето много болезнено изживяване, прибирането от детската площадка, като аз с 8 месечно коремче се опитвам да натисна опъналата се като жица, деряща се Ноеми в количката. Най-неочакваното е, че веднъж завързана в количката, тя почти мигновено престава да реве, сякаш никога не се е случвало, същото между другото и след обличане в туш. Някъде бях чела, че децата имат нужда и обичат родителите да решават за тях, дори и първоначално да се противопоставят. Това им давало чувство за сигурност.  
  • Относно околните, хич да не ти пука! Последен съвет, много важен, защото най-вероятно не съм само аз, която се червя редовно. Другите хора или имат самите деца - в този случай може дори да получиш съзаклятнически поглед, разбираща усмивка или дори потупване по рамото, или пък нямат и съответно си нямат представа. Всички съвети и напътствия е най-добре да се приемат с лека усмивка и "благодаря", преди да обърнете гръб.
Казвала съм го и пак ще повторя, всичко е фаза и отминава. Това е добрата новина. Лошата е, че съм чувала и за следващото ниво: три-ейджъри, но хей, поживьом, овидим.   

Коментари

Популярни публикации от този блог

Мартенички

Торта-заек за рожден ден

Мартеници 2: гайтан и усукан конец