За приключенията и рутината
Онзи ден слушах един интересен тед за противоречията в нашите желания и нужди в отношенията с нашата половинка. Днес мислейки си за отминалия (работен) ден и за предстоящите, осъзнах, че и аз самата съм изпълнена с противоречиви очаквания като работеща майка.
От една страна гледам да се покрия и да мога да си събера работата от 8.15 до 16.30 - колкото по-малко вълнения, толкова по-добре. От друга страна ми липсва динамиката, новото, откриването, приключенията.
Тази седмица е толкова необикновена, колкото въобще е възможно. Вместо 3 дена, ще съм заета 5. Събрали сме се с всички колеги, общо 34 националности. Кроим планове, бистрим идеи. Вдъхновяващо да чуеш предизвикателствата на другите, да се учиш от техния опит, да видиш продължението на твоите дейности на другия край на света.
Но означава, че няма да виждам почти дечицата си - днес имах късмет да се прибера, точно когато облечени се готвеха да си лягат - можах да им прочета, да ги гушна и да ги завия. Означава и допълнителна логистика: кой ще се грижи за децата през иначе "моите дни", кой ще ги вземе от яслата, какво ще вечерят - разбирай готварски маратон в неделя, за да има за цялата седмица, има ли достатъчно чисти дрехи, инструктаж за детегледачката... След това къде трябва да бъда кога, как ще стигна до там, какво трябва да взема и/или да подготвя.
Обаче изведнъж тези операции и неудобства избледняват - колежката от Китай има дъщеричка колкото Ноеми и поне 5 дена няма да може да я гушне. А я си представете колегите от Африка и Латинска Америка, които идват тук от 30 градуса на -7: не чистите дрехи са проблем, а топлите. Вчера бяхме в един бункер, а един от тези колеги се беше позиционирал в центъра на стаята, на една табуретка, сам-самичък - срещу калорифера, в благодатната струя топлина.
Предполагам, че всички с нетърпение очакват да се върнат в нормално състояние - поне това важи за мен. За да могат да си спомнят за тези необикновени дни - те ще ме "топлят" до следващото приключение.
От една страна гледам да се покрия и да мога да си събера работата от 8.15 до 16.30 - колкото по-малко вълнения, толкова по-добре. От друга страна ми липсва динамиката, новото, откриването, приключенията.
Тази седмица е толкова необикновена, колкото въобще е възможно. Вместо 3 дена, ще съм заета 5. Събрали сме се с всички колеги, общо 34 националности. Кроим планове, бистрим идеи. Вдъхновяващо да чуеш предизвикателствата на другите, да се учиш от техния опит, да видиш продължението на твоите дейности на другия край на света.
Но означава, че няма да виждам почти дечицата си - днес имах късмет да се прибера, точно когато облечени се готвеха да си лягат - можах да им прочета, да ги гушна и да ги завия. Означава и допълнителна логистика: кой ще се грижи за децата през иначе "моите дни", кой ще ги вземе от яслата, какво ще вечерят - разбирай готварски маратон в неделя, за да има за цялата седмица, има ли достатъчно чисти дрехи, инструктаж за детегледачката... След това къде трябва да бъда кога, как ще стигна до там, какво трябва да взема и/или да подготвя.
Обаче изведнъж тези операции и неудобства избледняват - колежката от Китай има дъщеричка колкото Ноеми и поне 5 дена няма да може да я гушне. А я си представете колегите от Африка и Латинска Америка, които идват тук от 30 градуса на -7: не чистите дрехи са проблем, а топлите. Вчера бяхме в един бункер, а един от тези колеги се беше позиционирал в центъра на стаята, на една табуретка, сам-самичък - срещу калорифера, в благодатната струя топлина.
Предполагам, че всички с нетърпение очакват да се върнат в нормално състояние - поне това важи за мен. За да могат да си спомнят за тези необикновени дни - те ще ме "топлят" до следващото приключение.
Коментари
Публикуване на коментар
Коментари, идеи, желания - споделете тук!