Малко фрозън класик със соево мляко и ванилия
Препичам се като гущер на слънцето - пролет е, топло е! Оцеляхме! Това ми мина онзи ден през главата, препичайки се на слънце за първи път. Зимата си отива, с нея и частичната летаргия, която ме беше обзела.
Данаил прескочи най-бебешкия период, вече си е малко момченце. Този път съм подготвена, при Ноеми тъкмо бях решила, че съм й хванала цаката, когато тя започна да спи по-малко през деня, да се върти и да общува повече. Тогава беше шок, сега е празник. Освен горе споменатите дейности, младежът се смили над мен и вечер ги няма епичните насмуквания с мляко от 7 до 12. Към 9 часа е готов и си спи до към 3. Чувствам се ВИП в клуба И аз съм човек: освен някоя минута за мен си, си лягам и по по-нормално време.
Данаил прескочи най-бебешкия период, вече си е малко момченце. Този път съм подготвена, при Ноеми тъкмо бях решила, че съм й хванала цаката, когато тя започна да спи по-малко през деня, да се върти и да общува повече. Тогава беше шок, сега е празник. Освен горе споменатите дейности, младежът се смили над мен и вечер ги няма епичните насмуквания с мляко от 7 до 12. Към 9 часа е готов и си спи до към 3. Чувствам се ВИП в клуба И аз съм човек: освен някоя минута за мен си, си лягам и по по-нормално време.
Всичко това празнувам с фрозън класик със соя и ванилия. В моя любим Оост в Амстердам. Започвам да се сбогувам с хора, неща и места тук, поне в главата си - скоро ще бъдем в Хофдорп. А там няма такова ледено капучино. Осъзнавате ли колко специален е този момент?
Коментари
Публикуване на коментар
Коментари, идеи, желания - споделете тук!