1 от поне 105

Почна се! Първия кашон го напълних, остават ни около 104. Поне по списък.

Доставиха ги в събота. Едната стая сега е блокирана от тях, къде ще ги - ще се - денем, като се напълнят, не ми е ясно. Но пак ще разберем.

Остава вълнуващият въпрос колко неща сме събрали през изминалите 6 години (откакто се преместихме на сегашното място, бел. ред.) и колко от тях ще ни трябват за следващите 6. Днес попаднах на вълнуващо видео на японско гуру за подреждане (виж тук, предупреждавам 42 минути смесица от японски и английски, затова малко пародия, ама гуру...). Как да решиш, според нея, дали да запазиш нещо: има ли "spark" или ти източва енергията, като ги държиш?

Иронията настрана, но как действително да отбереш нужното от ненужното? Аз съм привърженичка на разчистването. Записки от следването? Не съм ги поглеждала откакто завърших (а и мисля, че са малко остарели), затова заминаха. Което не си ползвал 6 месеца или дори години, не ти трябва. Ако се изненадаш какво намираш вкъщи, пак не ти трябва, дори не си знаел, че го имаш. Но какво е положението със сантименталните "съкровища"? Някъде намерих и билетите, с които се преместих в Амстердам - за мене това са хартийки и мястото им е в кофата за стара хартия, но Евалд твърди, че са спомени, които следва да се пазят... По тази линия очаквам много търкания, дали аз нямам сърце или пък той е твърде сантиментален? Аз вярвам, че спомените ги носим в сърцето си, а не в кашони. Освен всичко друго кашоните ни пречат да търсим нови изживявания и да трупаме нови спомени. А с Ноеми и Данаил тепърва ще откриваме света.