Да порастнеш за един уикенд

Разказ в снимки

В петък всичко беше нормално. Само се забеляза засилен интерес към стълбите и качване на второто стъпало. В неделя сутринта ги покори напълно самостоятелно и без подканяне. Ние обаче бяхме подготвени - разбирай, бяхме купили и вратичка за долу, но ни домързя поради липса на директна заплаха от страна на каката да я монтираме - и на обяд вече беше обезопасено.
Стълбите преди и след
Нашето столче от икеа се пенсионира, след като Данаил някак вече не му приличаше да седи в него. Ъпгрейтнахме го в столче като Ноеми, но в леко друг цвят. Сега седят един до друг на масата, а не както преди един срещу друг и се хранят взаимно. А да, трябваше да инсталираме колана на Ноеми отново и тя чинно ме караше да я връзвам първите 3 дни.
Столчета и можете ли да откриете една разлика?
Бях се оборудвала с машинка за подстригване, обаче нещо не и успях да й хвана цаката при първия опит. Опит две и се получи много сериозна мъжка прическа.
Подсказка за разликите
Бяхме на разходка. Ноеми пожела да бута сама количката и тръгна с Данаил. 
'Не, мама, аз!' От сега ли вече съм излишна (почти)?
Малки Пикасовци в музея - моята изненада и подърък. Ноеми не докосна един експонат, въпреки че им се заканваше, а Данаил си ходеше спокойно за ръка.
Музеят Кобра в Амстелвеен и модерното изкуство се оказаха детски рай - и съответно и за майки
По някакво стечение на обстоятелствата усещането за порастване и минаването на следващо ниво идва по същото време.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Мартенички

Торта-заек за рожден ден

Мартеници 2: гайтан и усукан конец