Ако...
Днес бях пак по
бизнес на път. Дълъг и изморителен, но въпреки всичко интересен и поучителен ден. Имах
среща с едни наши клиенти, като срещата от общо 5 човека се намали на 3. И
най-изненадващото беше личната история, която партньорката сподели.
Тяхната фирма ще
се мести догодина в друг град на около 500 – 600 км. Тя решава, че няма да се
мести. Всичките й приятели, цялото семейство са на старото място. Това обаче
означава, че след няколко месеца остава без работа след повече от 20 години
работа там. Не се стряска, за нея това е възможност, побутване в гърба
най-после да започне да се занимава с нещо друго, нещо, към което наистина я
тегли сърцето. През следващите месеци трябва да определи какво, защото опциите
са няколко.
Оказа се, че и
нея я привличат социалните неща, където директно вижда конкретни резултати – например
детска учителка, акушерка… Неща, толкава различни от абстрактното преливане от
пусто в празно, което усещам и аз понякога – в моята иначе работа с идеална
цел. Но колко е голяма разликата между тези като цяло „гладни“, но градивни, благодарни
професии и нашите престижни, но пусто в празно занимания…
Нейната история
ме накара да се замисля какво бих искала да правя, ако се окаже, че трябва да
си търся друга работа, но от старата получавам малко резервче, което да ме
топли известно време, а и да позволи преквалификация. Или пък по-малка
драстична промяна е възможна – доброволчество, някакъв вид хоби? Аз нямам отговор,
но историята определено ме заинтригува.
Много ми е актуална тази тема. Знам си аз какво и го обмислям от 6-7 години, но пусти страх да не се издъня. Вече обаче съм го решила, а и, докато съм в майчинство вкъщи, нищо не губя. Определено с двете бебета все повече ме влече идеята някой ден да си стана шеф и да разполагам с времето си възможно най-гъвкаво :)
ОтговорИзтриванеАко дойде отговорът при теб, се надявам да го споделиш с нас, Ели :)