Ода за велосипеда

Темата колела изведнъж изскочи от всички страни (например ВВС за живеене с превозното средство в Холандия, виж тук), но това, което ме "вдъхнови", беше коментарът на една сънародничка тук, че е нетипично за българка да се придвижвам с колело (и деца на него). Затова и тази велосипедна хроника.

На около 5 години се научих да карам колело на магистралата (и единствена улица, бел. ред.) на село, на Балканче класик. За следващ рожден ден ми подариха чисто ново и по-голямо, но то беше отнето от цигани (простете расисткия език, ама така им викахме тогава) от братчето ми, след като той без разрешение ми го взе. Следващото Балканче го сглобявах и разглобявах сама...

В Гьотинген по време на следването колелото беше една от първите ми инвестиции. Някакви засукани (и леко продухани) се оказаха - едно умря преждевременно, затова в множествено число. На пръсти се брои колко често съм взимала автобуса за 5 години.

Спомням си колко ме впечатли броя на колелетата в Гьотинген, но на фона на Амстердам онази картинка бледнее. Първото ми колело в Холандско беше наследство от свекървата, но поради напредналата си възраст бързо беше сменено с чисто ново, но най-нисък клас, тип танк (т.е. вози тежко). Аз го подарих на някой само 5 месеца по-късно, защото си забравих секретното ключе отзад, но наследникът му ми беше верен, макар и ръждясал приятел до съвсем скоро (виж за последното ни приключение тук). Ежедневно си се разхождахме заедно, до 2 часа преди да ми се спукат водите - след което обстоятелствата ни разделиха. 3 седмици след раждането на Ноеми избягах на разходка с него за първи път - това беше ултимативното усещане за свобода - без бебе, без рев, на фона на залязващото слънце и вятъра.
Първата разходна на Ноеми (~8 месеца) с колелото

С нетърпение изчаках първите 6 месеца на Ноеми и започнах да кроя планове за мама-колело. Препоръката тук е след 9 месеца и 9 кг, когато със сигурност могат да седят самостоятелно. Аз устисках до 8 месеца, като тя определено не покриваше критериите за кг, но си седеше самичка. Опита се да ми провали плановете, защото когато го купих, тя взе, че вдигна температура. Веднага щом я свали, я натоварих отпред и си потеглихме така посред зима (декември месец). Много й хареса и все още много обича.

Втория път карането на колело беше затруднено от столчето отпред, което пречеше на корема, но въпреки всичко пак до последно си карах - в 9 часа закарах Ноеми на ясла, Данаил се роди в 17.30 (не споменавайте тези подробности на баби и дядовци - опасност от сърдечни заболявания!). Раздялата този път беше по-кратка - предното столче беше преместено на колелото на татко (който беше принуден да се мъчи няколко месеца на моето лилипутско велосипедче), а аз се ъпгрейднах със столче отзад, за да може бебе 2 да си спи спокойно в кенгуруто отпред. Не съвсем по правилата, но ми дава свобода на движение - всеки ден.

От сърце желая на всички майки - а и не само на тях - в България да имат възможността да използват колелото си ежедневно без опасност за живота. Защото освен свобода то предлага и:
  • отлично физическо натоварване, което помага срещу наднормено тегло и модерните хронични болести
  • намаление на замърсяването от коли и освен за по-добра среда за живот допринася и за намаляването на емисиите, които водят до глобално затопляне
  • финансово облекчение - след първоначалната инвестиция спестява от транспорт, фитнес, лекарства и т.н.
Кой е с мен?

Коментари

Популярни публикации от този блог

Мартенички

Торта-заек за рожден ден

Мартеници 2: гайтан и усукан конец