Радостта от движението*

*Взаимствано от реклама

Майки, пътувайте! С децата си. Защо?

1) Пътуването и творческите решения, който налага, стимулират креативното ти мислене, сръчността и галят егото - с какви невъзможни ситуации се справих! Създаването на познатото в новото води до оптимален баланс между рутина и спонтанност.

2) Пътуването за детето/децата е непрестанно учене. Всеки път се учудвам на новите умения, които и Данаил, и Ноеми изведнъж овладяват извън познатия им периметър. Дали ще е търкаляне или много нови думи и концепти - всеки път съм смаяна.

3) Пътуването е приключение, което свързва родителите и децата. Обещанието за приключение пък е стимул да слушат в ежедневието и подобрява отношенията.

Да, но...

...тези приключения са скъпи.
Факт, особено когато от 2-годишна възраст плащаш за нормален самолетен билет (много ау!). Но пътуването не е нужно да е директно околосветско. Нов парк наблизо или дори нов маршрут са достатъчни за ежедневна употреба.

...пътуването изморява.
Факт, но умората е постоянен спътник, с когото намирам начин да си съжителствам. Новите впечатления и изживявания ми дават нова енергия, която (временно) компенсира допълнителната умора и ми помага да се справям с безкрайната предсказуемост на ежедневието.

От къде ми дойдоха тези мъдри мисли? Ами с раждането на Данаил, подготовката за и самото местене, връщането на работа и комбинацията й с иначе непромененото домашно натоварване, гледах да не се отдалечаваме на дори сантиметър от утъпкания коловоз - пестя енергия, но ето че забуксувах. Докато не потеглих миналата седмица с мръсна газ: летях сама с децата до София. От тогава се друскаме с две колички (дават ги под наем, както и столчета, виж www.bebenaem.com) по дупките на софийските улици заедно с баба и дядо и въпреки първоначалния ужас, всички сме живи и хепи.

Ноеми в самолета, голям купон

Първи в някакъв вариант полет за всички