Следрождено

Ура! Беше невероятно слънчеви топъл ден! Ура, яденето стигна и остана! Това ми беше грижа. Сериозна. И май всички си изкараха добре. 

Като се замисля това беше най-голямото събиране с най-разнороден състав, което съм правила от години. Което не е с изнесено храно-поене.

По този случай златни уроци:

1. Ако ти се готви/пече, готви и печи. Ако не, супермаркетът е пълен с вкуснотии. А ако по средата на приготовлението усетиш, че не ти излизат сметките, мини на план Б: купешко.

2. Може би не съвсем по български, ама това е твоят празник (също). Правила съм грешката да съм се окопала в кухнята и да видя само тези, които идват да си поискат още. Измисли начин, така че и ти да можеш да се насладиш. Това има различни измерения: разпредели задачи или обясни къде има за пиене, а пък чашите и чиниите да са оставени на видно място. Напасни програмата на броя хора. Ако има 10 човека, които искат капучино, а ти работиш с ръчна машина, ще сервираш студен бълвоч. Виж с френска преса си готова веднага. А ако някой на тръгване те попита с какво може да помогне - а от мисълта за планина чинии или разхвърляните играчки ти прилошава - не лъжи, че няма с какво.

3. Добрите съвети винаги идват по 3 (или 7 - 10 и т.н.). Ама третото ми се опира - всъщност е нещо толкова очевидно, че се колебая дали може да се нарече урок. Най-хубавите празненства са, когато домакините се забавляват от сърце. Това започва с подготовката: какво да облечеш, да се гримираш... банални неща, но остават на много заден план, когато освен за гостито се грижиш и за деца (всъщност наобратно). И усмивка!

Готови ли сте?

Украса за повече настроение