Карантина или не?

В нашата ясла има(ше) епидемия от варицела. Едно детенце от нашата група беше на петна, тъкмо му мина и цъфна наш Данаил. Не е първият случай на варицела около нас, досега ни се е разминавало. Този път обаче бях убедена, че е дошъл нашият ред. Следващите две седмици имах две командировки и по закона на Мърфи нямаше по-подходящ момент. И наистина тъкмо бяха свалили табелката "внимание варицела", когато трябваше да я окачат отново. Данаил се беше нашарил: първите точици избиха, като заминавах във втората командировка. Той я изкара леко, само на третия и четвъртия ден имаше малко температура и трябваше да си го приберем от яслата преждевременно.

После минахме през баба и дядо в България. Ноеми е свежа като краставичка. Данаил има само корички, които предизвикват фурор на детската площадка. "Хайде, майче, да ходим, да не се заразиш, че това дете има шарка". Не можах да се въздържа да споделя, че като се появят коричките, детето не е заразно - само че дъщеря ми би могла да е заразна, защото още не е карала... Дни преди да избият петънцата, малките разпръскват зараза. Няма да ви обяснявам с каква засилка въпросната дама и щерка й се отдалечиха.

Не исках да съм подла, но това са фактите. Затова карантината е малко безсмислена - всички деца, които са били в контакт с болничето, преди да се нашари, са били изложени на вирусите. Същевременно обаче ние сме отговорни за хората около нас и особено когато има петна, трябва да се щадят хората със слаба имунна система като възрастните или съвсем бебетата. Затова в Холандия не се ходи до личния лекар при съмнение. Там заедно с теб чакат болните със слаба защита. Ако искаш, те консултират по телефонал Принципно всичко си го пише на страницата на личните лекари.

В България - а и в други държави - нещата са организирани различно. Дори се замислих какво ще правим, ако Ноеми се изрине точно, преди да заминем. Не ми се вярва да ни бяха пуснали. Познавам хора, които е трябвало да си пътуват с кола обратно от Испания - не може с плюски в самолета. Размина ни се. Два дена след прибирането ни, на края на инкубационния период от 3 седмици Ноеми падна жертва. Тя кара варицелата малко по-тежко от малкото си братче. Ден трети, навън адска жега (честно!), а нея огън я гори. Въртя се, сука се, после си поиска "хапка", демек парацетамол, пожела да дойде с нас на пазар, а 1 час по-късно се друсаше под звуците на регетона (гола-голеничка). Май обърнахме курса, дано!