Мамини вълнения

Традициите и ритуалите са като компас в нашето ежедневие. Те ни връщат в хубави моменти и ни дават ориентир в обърканото ежедневие. Неща, които се завръщат и не изскват подробно обяснение. Това не е моя мисъл, спокойно, цитирам свободно една статия на списанието Психология. По този случай се замислих за традициите, с които отраснах. Приготвянето на зимнина през септември. Тогава го ненавиждах, но сега си спомням с носталгия за него. Лятната ваканция на село - "заточени" седмици наред там, като мама и татко караха провизии на две седмици. Сандвичите с кашкавал, луканка и лютеница, когато ходихме на ски. За това не се бях замисляла, докато наскоро не зная по какъв случай помирисах тази комбинация - и се пренесох сред бялата прелест и хиляди други усещания оживяха. По-късно създадената от мен и много тачена традиция на екскурзионното - това правеше лятото.   Като се пренесох в големия свят открих, че ние българите имаме много традиции. Мартеници . Бъдни вечер с постните яд...

Помните ли къщичката ? Тя вече е доста оцветена, облепена, продупчена - това бяха почти часове, в които Ноеми се забавляваше с нея. Идеята ми не се получи съвсем, защото както виждате от снимката, тя ни включваше в играта си - столчето до къщичката и да помагаме. Крайният резултат: от доста време само Данаил от време се мушка вътре или пък -новата мода- се изправя и придържа на нея. Открихме обаче друга домашна забава - собственоръчно направения пластелин. Изпробвах две рецепти, първата беше с варене и бях ентусиазирана, но втората се оказа по-бърза и лесна. Смесват се 1 чаша готварска сол,  1 чаша вода,  по две лъжици олио и царевично нишесте и се омесва с по рецепта 3, ама при мене 2 чаши брашно, които бяха достатъчно за добра консистенция. Съхранява се в торбичка - играем си вече почти седмица и е забава и за двамата.  Първоначално само Ноеми, но сега  и  Данаил  вече е включва в забавата мачкане и рязане. 

Всичко започва с една парещо топла прегръдка по времето на нощното пишкане. На сутринта след няколкоминутна неистова борба, за да премерим температурата, резултатът е 38,8 - понеделник е, но няма нужда да пробваме яслата - ще ни се обадят до час два да дойдем да си я приберем, въпреки че за момента си изглеждаше жизнена и енергична. Понеже е понеделник, някой трябва да си остане вкъщи. Дали защото съм майката или защото работодатялят ми е по-гъвкав, това съм аз. Работя си от вкъщи, но този път си има и колежка. Заедно се включваме в Скайп конферинция и дори успявам да си направя презентацията - с леки прекъсвания да обяснявам кои са тези хора, които се чуват да говорят... Домашен офис за деня - готови за конферентен скайп ...обаче колежката заспа...  Свърших си работата за деня. Въпреки или може би точно заради маймунчето, закачено в скута ми. То през час питаше за Дани в яслата дали е ял/спал/играл и дали ще ходим да го вземем - и за двамата трябва да е било странно д...

Разказ в снимки В петък всичко беше нормално. Само се забеляза засилен интерес към стълбите и качване на второто стъпало. В неделя сутринта ги покори напълно самостоятелно и без подканяне. Ние обаче бяхме подготвени - разбирай, бяхме купили и вратичка за долу, но ни домързя поради липса на директна заплаха от страна на каката да я монтираме - и на обяд вече беше обезопасено. Стълбите преди и след Нашето столче от икеа се пенсионира, след като Данаил някак вече не му приличаше да седи в него. Ъпгрейтнахме го в столче като Ноеми, но в леко друг цвят. Сега седят един до друг на масата, а не както преди един срещу друг и се хранят взаимно. А да, трябваше да инсталираме колана на Ноеми отново и тя чинно ме караше да я връзвам първите 3 дни. Столчета и можете ли да откриете една разлика? Бях се оборудвала с машинка за подстригване, обаче нещо не и успях да й хвана цаката при първия опит. Опит две и се получи много сериозна мъжка прическа. Подсказка за разликите Бяхм...

Приложения за директна комуникация Бел. авт. Игра на думи what's up WhatsApp? - Какво става, приложение за кратки съобщения, наречено УотцАп? По долу под  УотцАп имам предвид не само това приложение, но и съпоставимете като Viber, Телеграм и т.н. Прибирам се вкъщи, а пощата покана да се включа в УотцАп-групата за гражданска криминална превенция в квартала. Оглеждаме се, а ако видим нещо подозрително, се предупреждаваме и така противодействаме на крадци и други подобни. Пращаш си телефонния номер и си част от бдителните граждани. Във вторник ме добавиха в УотцАп-групата от седмичната занималня, където ходим с Ноеми и Данаил. Всичките деца ги знам по име и възраст, дори мога да реша пъзела кое към коя майка е, но на телефона си виждам само числа (и малки размазани снимчици). Иди разбери кой кой е. Любезно помолих да се представят със собствено име и това на чадата - а една творческа душа хвърли и снимка на отрочето си, наред с тази информация. 2 часа пиукане в работата и 30 с...

Чета някаква статия за това колко е важно нашето онлайн присъствие за следваща работа. Замислям се, какво ли (не) знае чичко Гугъл за мен. Проверката показва нормалните неща: ЛинкдИн, участие в конференция, служебната страница... какво е това? Нещо, което мяза лично и за което нямам спомен,  на тайванската страница?!? Оказва се пр публикация по един проект, по които работех. Ако трябва да съм честна, си отдъхнах. Но тава е напомняне,  че онлайн скелетите и призраци не изчезват и май не могат да се скрият. И дори че те виреят отлично в непознати за нас територии. Какво се е скрило във виртуалния ви гардероб? Моето призраче се оказа тук .

Като горд обитател на предградие, си пътувам с влакчето до работата . Както много други хора. Странно е как виждаш същите лица ден след ден, седмица след седмица, месец след месец. Вече ги "познавам". Жената, която играе candy crush saga. Другата много дзен дама, която излъчва спокойствие всяка сутрин.Ако някой ме е запомнил мен, то бих била влетяващата в последния момент и/или жената, която се гримира във влака всяка сутрин. Ама в ранни зори времето е кът. В понеделник вместо с колелото отидох с автобуса до гарата. Т.е. чаках влака, а не спринтирах, за да го хвана. Качих се в друг вагон, като по пътя, една жена много мило ми се усмихна. Познато лице... от къде? Ах, това е друга хофдорпска майка (познаваме се от едноимената фейсбук група), дори се сетих как се казва. Седнахме заедно, заприказвахме се и - урааа, не съм само аз! - и тя си извади чантичката с гримовете. Този ден аз бях използвала пътуването с автобуса, за да се преведа в професионален вид, така че само се подс...