Мамини вълнения

Пак на път. Само че с бавните влакове, бързият е в ремонт точно, когато ми трябва. Както и да е, прекачвам си се и не ми пука. Преминавам границата с Евровлака, така пише на него. Вратите тъкмо се затварят и се чува: 'Паспорти за проверка, моля!'. Не съм изненадана, все пак всеки ден по новините дават за бежанци и проверки по границите. Видях и цивилните полицаи, с белезниците под якетата да се качват. Приготвям си паспорта и чакам. 'Справка за двама... много числа едно след друго... къе живееш? ... пистолет, нож?' Тука вече почвам л еко да се потя, това не е на хубаво. Уклончиво 'Словак', обръщам се, гледам бради и мръсни дрехи, претърсват го, няма нищо. Отдъхвам си. Двамата даже слизат на първата спирка. Проверката продължава. Мен и другите бели спътници даже не ни поглеждат. Малко по-нататък обаче седят двама черни (политически коректно ли е? Или трябва да кажа хора от африкански произход?!?!), паспортите, моля! Хм, тази проверка оставя л...

По случайност се случи така, че чета за История Славянобългарская  и кога да бъде изучавана тя по новинитер и ходим да разглеждаме училища. Има още година и малко, докато Ноеми тръгне на училище - тук се започва деня, след като станеш на 4 години, но понеже аз идвам от далече, искам да се ориентирам и да разбера системата. Бях на два дни на отворените врати. Първото училище се представя със спортен профил - децата имат повече занимания по физическо - и стимулира четенето. Защо? Спортът стимулира работата в екип, а четенето е предпоставка за по-натъшното учене и развитие. Ясна история. Родител, който е част от родителската комисия, работеща заедно с училищното ръководство за по-добро училище, ме разведе и обясни как са организирани нещата. Другото училище първо ни беше показано - едно 12-годишно момиченце ни разведе из класните стаи, разказа ни как протича учебният ден и как са организирани уроците. После два класа ни изнесоха малко представление: малките на 4-5 години ни изпяха...

Онзи ден слушах един интересен тед за противоречията в нашите желания и нужди в отношенията с нашата половинка. Днес мислейки си за отминалия (работен) ден и за предстоящите, осъзнах, че и аз самата съм изпълнена с противоречиви очаквания като работеща майка. От една страна гледам да се покрия и да мога да си събера работата от 8.15 до 16.30 - колкото по-малко вълнения, толкова по-добре. От друга страна ми липсва динамиката, новото, откриването, приключенията. Тази седмица е толкова необикновена, колкото въобще е възможно. Вместо 3 дена, ще съм заета 5. Събрали сме се с всички колеги, общо 34 националности. Кроим планове, бистрим идеи. Вдъхновяващо да чуеш предизвикателствата на другите, да се учиш от техния опит, да видиш продължението на твоите дейности на другия край на света. Но означава, че няма да виждам почти дечицата си - днес имах късмет да се прибера, точно когато облечени се готвеха да си лягат - можах да им прочета, да ги гушна и да ги завия. Означава и допълнителна л...

Да е живо и здраво обърканото време, което докарва 10 гладуса през януари. По този случай се завъртяхме на двора и си пообщувахме със земята. За Коледа си бяхме взели елхичка в саксия, с идеята да я засадил на двора след празниците, а догодина да я извадим пак (замисляли ли сте се колко дръвчета са гледани с години, за да бъдат отсечени и месец по-късно изхвърлени и забравени, след като са ни порадвали малко?) Да видим дали ще ми излезнат сметките. Откриха се и луковици за нарциси, наобиколили елхичката, ще ги чакаме и тях. Отдавна ми беше мечта да си на направя инсталация за компостиране и тя е на път да се сбъдне.  Забихме коловете и сложих първите слоеве. Имаме и мрежата, ама се стъмни, затова ще трябва да почака до другата събота. Ще си речете какви са тези странни идеи, да се ровиш в земята. Да, но земята ражда храна. Помните ли моята градинка ? С морковите и репичките? Днес се завъртях там и гледам косата на моркова. Реших да я изчистя - скубя го, а отдо...

2016 дойде, да ни е честита! Здрава, успешна, щастлива, да донесе това, за което 2015 се ослушваше на всички! Стандартно по това време изпращаме, посрещаме, правим планове, мечтаем. Така чета разните умни бизнес сайтове и навсякъде те съветват да си направиш списъци : какво искаш през новата година, какво ще оставиш в старата - за да направиш място. Не знам как е при вас, но на мен разчистването ми дава енергия. На 30ти си изринах служебния имейл - от над 2000 съобщения останаха накрая 20. Изтрих и стари архивни папки, които не бях поглеждала от години (така е като си много време на едно място - събираш история). За новата година съм си блокирала всяка седмица време, за да разчиствам пак. Искам да градя историята, а не да я пазя! Вкъщи също се развъртях. Събрирам всички снимки на едно място и ще поръчам. Ако трябва да съм честна нямаме една с бебе Данаил - просто всичко отлетя много бързо (за мое оправдание, ако въобше съществува такова нещо в случая, албумът на Ноеми е все още в...