Хипотетична ситуация

Представете си следното:

Имате две деца.

Веднъж седмично имате тренировка, принципно когато децата са готови за сън, ако не са заспали или поне легнали. Това е нещо, което дава енергия и е момент само за вас.

Денят протича без особености, едното дете не спи много, буди се в даден момент с писък и всеки път след това, като се опитам да го оставя да спи, се сърди сериозно. Като се гушнем/го оставим при нас да си играе, не се оплаква.

След вечеря въпросното дете бива изкъпано – облечено – нахранено, положено в леглото, но то надава сериозен вик на протест. След около 15 минути наблюдение има две хипотези: или възпаление на ухото или зъби. Температура няма. Единственото, което мога да направя, е да му дам парацетамол, след това се чака той да подейства, за да може детето да заспи. В този момент второто дете щастливо тича по пижама, а часовникът неумолимо бърза да отмери началото на тренировката. С дрехите за спорт се качвате да видите какво се случва – видяното може да се обобщи като неспокойствие. Какво ще направите? Ще отидете да спортувате или ще останете за морална подкрепа на партньор и дете? Защо? Различни отговори или комбинация от посочените долу оставете в коментарите и ако обичате обяснете.

Какво ще направите? 

А. Оставам – те се нуждаят от мене.

Б. Оставам – въпреки че партньорът казва, че трябва сама да реша, тонът му подсказва, че рискувам втора Студена Война, ако не взема правилното решение.

В. Отивам – моята помощ в случая е изчерпана.

Г. Отивам – чаках с нетърпение този момент за мен, той ще ме зареди за евентуалната изтощителна нощ.