Хипотетична ситуация
Представете си
следното:
Имате две деца.
Веднъж седмично
имате тренировка, принципно когато децата са готови за сън, ако не са заспали
или поне легнали. Това е нещо, което дава енергия и е момент само за вас.
Денят протича без
особености, едното дете не спи много, буди се в даден момент с писък и всеки
път след това, като се опитам да го оставя да спи, се сърди сериозно. Като се
гушнем/го оставим при нас да си играе, не се оплаква.
След вечеря въпросното
дете бива изкъпано – облечено – нахранено, положено в леглото, но то надава
сериозен вик на протест. След около 15 минути наблюдение има две хипотези: или
възпаление на ухото или зъби. Температура няма. Единственото, което мога да
направя, е да му дам парацетамол, след това се чака той да подейства, за да
може детето да заспи. В този момент второто дете щастливо тича по пижама, а
часовникът неумолимо бърза да отмери началото на тренировката. С дрехите за
спорт се качвате да видите какво се случва – видяното може да се обобщи като
неспокойствие. Какво ще направите? Ще отидете да спортувате или ще останете за
морална подкрепа на партньор и дете? Защо? Различни отговори или комбинация от
посочените долу оставете в коментарите и ако обичате обяснете.
Какво ще направите?
А. Оставам – те
се нуждаят от мене.
Б. Оставам –
въпреки че партньорът казва, че трябва сама да реша, тонът му подсказва, че
рискувам втора Студена Война, ако не взема правилното решение.
В. Отивам – моята
помощ в случая е изчерпана.
Г. Отивам – чаках
с нетърпение този момент за мен, той ще ме зареди за евентуалната изтощителна
нощ.
От няколко часа си мисля конкретно за тази ситуация. Знам, че теоретично мама си има своите нужди и в по-далечен план и за детето/ децата е добре тя да ги задоволява - да е спокойна, отпочинала, да се чувства ок в кожата си и т.н. Но на практика би ми било по-спокойно да остана. Мисля, че и таткото не би отишъл някъде другаде в такава ситуация... ще си седим двамата и ще гушкаме дечурлигата на поискване.
ОтговорИзтриванеАз не издържах и отидох, и беше прекрсно, но после ми беше кофти, пъпреки че като се прибрах, всичко беше спокойно, а повелителят на децата не пожела да сподели как е минало... А нощта мина без особености...
ОтговорИзтриване