Мамини вълнения

Едно от предизвикателствата за нас като младо шестчленно семейство беше да намерим превозно средство, което да може да ни поеме всичките и за предпочитане и двойна количка. Решението за нас беше Фиат Мултипла: 6-местна кола по три седалки на два реда. Разпределението ни е шофьор с двете бебета отпред, отзад седалките от външните страни, а вторият възрастен в средата. До скоро аз предимно карах, но днес седнах отзад за дълъг път (> един час). И открих едно много рафинирано средство/място за мъчение: вързан между две немлъкващи, или каращи се, или сладко играещи, или удряйки се с плюшени играчки, или викайки за разнообразие майстори на инквизицията... краткосрочното решение няма: ако кажеш спираме, цялото мъчение ще продължи по-дълго. Няма наказание, което да е логично в случая, така ме викам зъби. А като стигнем вкъщи, първото, което ще направя, е да преместя едната седалка в средата... от следващия път ще могат директно да си общуват или да се млатят без посредник в средата.

От много отдавна ми е мерак и миналата седмица успях да го осъществя: с Ноеми и Данаил бяхме на състезание по тичане. Участвахме в "тичането за джуджета", 1,25 км. Въпреки дъжда и двамата финишираха с усмивка. Преди След Сериозна работа - тичаха даже и за време Тук е доста нормално децата от ранна възраст да бъдат приобщавани в такива спортни събития. Въпреки сериозния дъжд беше пълно с деца, които тичаха, както и братя и сестри в колички, които подкрепят големите покрай трасето. Родителите подтичват с (по-малките) деца, на финала ги чакат медали, вода и плод. Първото ни спортно приключение беше по Коледа. Аз тренирам с mom in balance  и местният ни клон има традиция да организира специална тренировка за целите семейства, при условие, че са облечени като дядо Коледа. Тази година за първи път ни се отдаде и Ноеми и Данаил още симулират някои от упражненията. Тогава се уверих, че и двамата им се харесва и че мога да се справя сама: Ноеми тича сама, Данаил за...

Тази седмица беше пролетната ваканция на Ноеми. Първоначалната ми идея беше да мръднем някъде за един дълъг уикенд, но като си представих багажите и обикаляниците нощем на чуждо място, реших че ще минем на минивариант. Днес сутринта се опаковахме и се понесохме към Схевенинген, до Хага, за да разгледаме подводния свят в Sea Life. Според страницата им подходящо за инвалидни колички, на закрито, ресторант, наблизо (и не, това не е платена публикация). Купихме си специални билети, за влизане преди 11. Всичко е изчислено точно, пристигаме в 10.35, паркираме колата в гаража и тръгваме да изминем последните 600 м пеша. Табелките ни насочват между сградите, като отдалеч виждам едни стълби, които се качват нагоре. Дано само... Само че наистина се катерим с количка за близнаци по стандартно стръмни холандски външни стълби. Пристигнали горе, леко запотени въпреки режещия вятър, виждаме гърба на музея. Успяхме! Само трябва да намерим входа, очевидно заобикаляйки.... Стигаме до много стълби, с...

Големият ден отмина - бях на работа. Нова организация , която все още трябва да се дефинира. Но пък (много) стари колеги, които помагат да се (пре)ориентирам. Сутринта започна добре, защото бях подготвила повечето неща. Например бях написала бележка за учителките в яслата да дадат сутринта плод, а следобед зеленчуковото пюре, което бях приготвила в съответните кутиики в хладилника. Бележката стигна до яслата, пюрето остана в хладилника. Бях изчислила точно колко рано трябва да стана и бях олекотила максимално сутришната си програма. Така че за 10 минути бях облечена, обаче пък сърце не ми даде да събудя мъниците, още нямаше 7 часа! В крайна сметка се класирахме навреме за децата, излязохме цялото семейство в 7.55. За втория и всеки следващ ден това обаче е близо 30 минути закъснение. Качих се на колелото и усещането за свобода и "аз съм Елена" беше невероятно. Една картина ще нося цял живот в сърцето си - това, което видях, обръщайки се назад на колелото. Небето беше мн...

Животът с четири деца те кара да се развиваш широко като личност. Изисква се изключителна физическа форма, за да носиш две бебета вече по 7 кг и отгоре, уникални организационни таланти - планиране на дневната програма, седмичен пазар и меню, приготвяне за излизане на цялото семейство - няколко нива по-високо за да бъде на определено място в даден час, да си парламентьор от класа да водищ приговори с четири- и особено тригодишни, желязна логика и импровизационен талант. Есенно-зимният сезон се характеризира с обилни валежи. Особено популярни са дъждовете към 17.30 - моментът, когато трябва да се насочвам да взимам големите деца от занималня/градина. Бебетата са стандартна част от приключението, като те налагат определени ограничения. Бебетата не могат да останат сами вкъщи - очевидно, но все пак добре да се примни. При отиване с колата не мога да оставя бебетата сами в нея, за да ходя да събера остатъка, както и не мога да ги взема с мен, защото ще ми отнеме мнооооого време, но пр...

Матео и Хана чукнаха четвърт година. И за пореден - трети, ако сме точни -път се удивих на промяната, която бавно, но неумолимо настъпва. Спомняйки си потреса от промяната при Ноеми, леката уплаха при Данаил, а сега изненадата, споделям опит. Бебето е родено, бебето е вкъщи. Каква е основната задача? Определено първите дни е да си пийне мляко, да си възстанови килограмите при раждането и след това да надава добре. Фокус: бебета да оцелее. Две седмици след раждането започва нова фаза. Бебето функционира, сега е моментът да се работи върху оцеляването на мама (и татко). Фокусът се мести върху съня. Като се нахрани, бебето трябва да спи. И след това се буди за следващото хранене. Мирно и доволно спящото позволява на мама да разчисти малко бойното поле вкъщи, а ако е достатъчно съобразителна да поеме глътка въздух или дори да подремне. Това е моментът, когато бебето се дундурка и се люшка на ръце, за да може да бъде пуснато укротено в креватчето. Това е времето, когато се правят кр...

Данаил става в неделя на 3 годинки. Отново повод за празник и творческо предизвикателство с какво да почерпим. Понеже колите са много популярни, ще черпим в яслата съз зеленчукови колички. От малките чушчици, малките доматчета, котич чийз и клечки за зъби. Зеленчуците се режат на половина, чушката става каросерия, на осите-клечки за зъби се закачват доматчета-гуми и се пълни малко със сирене. Добър апетит! В яслата количките много се усладиха. Бръм-бръм! Здравословна почерпка за любители на автомобили Още идеи за почерпки: зелен крокодил-таралеж ,  торта-заек и плодова салата в чашка за сладолед или торта-автобус и сладки от тиква .