Младежта и спорта

От много отдавна ми е мерак и миналата седмица успях да го осъществя: с Ноеми и Данаил бяхме на състезание по тичане. Участвахме в "тичането за джуджета", 1,25 км. Въпреки дъжда и двамата финишираха с усмивка.


Преди

След

Сериозна работа - тичаха даже и за време
Тук е доста нормално децата от ранна възраст да бъдат приобщавани в такива спортни събития. Въпреки сериозния дъжд беше пълно с деца, които тичаха, както и братя и сестри в колички, които подкрепят големите покрай трасето. Родителите подтичват с (по-малките) деца, на финала ги чакат медали, вода и плод.

Първото ни спортно приключение беше по Коледа. Аз тренирам с mom in balance и местният ни клон има традиция да организира специална тренировка за целите семейства, при условие, че са облечени като дядо Коледа. Тази година за първи път ни се отдаде и Ноеми и Данаил още симулират някои от упражненията. Тогава се уверих, че и двамата им се харесва и че мога да се справя сама: Ноеми тича сама, Данаил за ръчичка.  
Дядо и баба Коледа откриват радостта от движението въпреки зимните температури
Моята мечта за детска група към екскурзионното е все още (няколко години) далече, но вярвам, че се приближаваме към нея с малки (тичащи) стъпки. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Мартенички

Рожден ден по време на корона

Мартеници 2: гайтан и усукан конец