От много отдавна ми е мерак и миналата седмица успях да го осъществя: с Ноеми и Данаил бяхме на състезание по тичане. Участвахме в "тичането за джуджета", 1,25 км. Въпреки дъжда и двамата финишираха с усмивка.
 |
| Преди |
 |
| След |
 |
| Сериозна работа - тичаха даже и за време |
Тук е доста нормално децата от ранна възраст да бъдат приобщавани в такива спортни събития. Въпреки сериозния дъжд беше пълно с деца, които тичаха, както и братя и сестри в колички, които подкрепят големите покрай трасето. Родителите подтичват с (по-малките) деца, на финала ги чакат медали, вода и плод.
Първото ни спортно приключение беше по Коледа. Аз тренирам с
mom in balance и местният ни клон има традиция да организира специална тренировка за целите семейства, при условие, че са облечени като дядо Коледа. Тази година за първи път ни се отдаде и Ноеми и Данаил още симулират някои от упражненията. Тогава се уверих, че и двамата им се харесва и че мога да се справя сама: Ноеми тича сама, Данаил за ръчичка.
 |
| Дядо и баба Коледа откриват радостта от движението въпреки зимните температури |
Моята мечта за детска група към екскурзионното е все още (няколко години) далече, но вярвам, че се приближаваме към нея с малки (тичащи) стъпки.
Коментари
Публикуване на коментар
Коментари, идеи, желания - споделете тук!