Мамини вълнения

Диалог между Ноеми и Данаил: - Дани, ела тука. - Не. - Дани, ела тука! - Не! (Смях) - Броя до три... Смях - Едно... две... три... Още смях. С новите якета, взехме ги само тримата - може би затова Ноеми така професионално усвои броенето до 3 

Как да прекараме един ден с децата, да свършим работа, но и да им интересно? В петък имахме много тежка програма. Ходихме семейно на контролен преглед на зъболекар, като наистина имаше опит да се преброят зъбите на всички деца. Всички вкъщи охотно отваряха широко уста, но едва показваха предните зъбки на "бека" (Данаил за зъболекар). Опитвахме на зъболекарския и на нормален стол, както и на екзотична табуретка, да седят сами или в мама или татко, с огледалце или четка за зъби, но ефектът все същият. Не съм сигурна, кой беше най-облекчен като си тръгнахме - ние или зъболекарката...След 6 месеца циркът се повтаря. После трябваше да се оборудваме с екипировка за зимата. Първа спирка: магазин за обувки. Ноеми пробва първите - розови - ботушки и директно тръгна да им маха етикетите. Данаил ги пробва и директно си поиска гумените ботушки, с които беше дошъл. Голямото шоу обаче беше за якетата. Запътваме се към пробната с по три якета на дете, като се гоним, за да отидем там. Но...

2016 ще влезе в архивите като годината на почивките. Първо моренце, а после и екзотика. Моренцето беше с " помощни колела ", така че очакванията бяха само положителни. За екзотиката след миналогодишното оцеляване  нещата бяха малко под съмнение. Заради забързаното ежедневие в работа през септември дори нямахме някак и време да се настроим много. Но... ...Португалия ни изненада със сърдечността и гостоприемството си, както и усещането за лято (в края на септември). Верни на принципа малко е повече, дори не се опитахме да видим туристическите атракции. Предпочетохме китни села и градчета в околовръст, където откривахме забележителностите - или липсата на такива. Любимото ми място за посещение станаха пазарите. И там като в България можеше да си купиш много сладки плодове и зеленчуци от баби и дядовци. За мен беше необичайно да не мога да ги разбера какво точно ми казват или да съм сигурна, че им казват точно това, което искам. Ама нямаше конфузни ситуации. ...Идеята за...

Малкият Данаил става все по-малко малък. С три думи обаче разказва цяла история. 'Наш ауто' е ясно. 'Сейн', 'ански', 'пува' са във ваканцония репертоар. Но ето че миналата седмица се чу нещо, което ме изненада. '[Х]ема' като веригата магазини в Холандия, но казано с убеждение. Казано само по себе си, без контекст. Докато един протегнат пръст не даде златния жокер - това е Ноеми!

Отдавна ми беше мечта и ето, че се изпълни - сложихме си слънчеви панели. Ние нищо не правим, а те произвеждат електричество, с което си светим, перем си и си готвим. Панелите за производство на енергия са инсталирани на покрива  Понеже е нещо ново, то гледаме редовно какво ни е донесло слънцето този ден. Примерът отдолу е от днес, когато беше доста мрачно. Лъч по лъч обаче се събира - за 20 дена надхвърлихме 110 киловат часа! Дневното производство Производствоно последните дни - повечето от изминалите дни произвеждахме между 6 и 7 килиоват часа. Резонен въпрос е какво се случва с произведеното електричество - би било истинско чудо да го хабим цялото точно в момента, когато слънцето грее. Eлектромерът има " два канала"- един за изхабения ток, един за произведения и върнатия в електромрежата. Каквото употребим директно, не се появя нито на едната сметка, нито на другата. Веднъж годишно двете числа се засичат и се плаща разликата, т.е. получаваме същата цена за ...

Нормална сцена преди 4+ години : "Какво ще вечеряме днес?" "Не знам, ще погледна какво има в магазина и ще го измисля.". Резултат: пазаруваше се през ден, по малко. Нормална сцена последните месеци : Събота сутрин. Ще ходим до супермаркета, трябва да заредим за седмицата. Неистов опит да измисля какво ще ядем предстоящата седмица - за уточнение поне 6 вечери, по възможност здравословни и приемани от чадата, както и да запиша съставките (доказала съм, че без списък се прибирахме с половината съставки). Стандартните неща - кисело мляко, неща за сандвичи - ги взимаме почти интуитивно, издънки там е нямало. Обаче творческият процес по създаването на менюто не се получава никак спонтанно, Затова съботата сутрин беше за мен един, меко казано, стресиращ момент. Постигнах известно подобрение, като започнах да си събирам рецепти, обаче общо взето ги готвех веднъж, при успех, два пъти и после ги забравях... Решението : Рецептите се записват в Гугъл Док, със заглавна ...

След повече от 10 години се завърнах по българското Черноморие - и в силно разширен състав. След като Евалд страда 4 години като баир-будала из България, моренцето взе че му хареса. А малките мишки не можехме да изкараме от водата - въпреки обилното посиняване и голямото треперене. Св. Константин и Елена: първа среща на децата с морето. И първа официална ваканция с три генерации. Вече почти седмица след нашето завръщане като питаш Данаил какво прави или ще прави, той неизменно отговаря: "пува", понякога последвано от уточнението "дата". "Кок", "дата", "пува" - речникът на Ноеми и Данаил за морето и плажа е предимно на български.  Ноеми пък свикна с бохемския живот. Първия път като излезнахме да ядем навън, тя с удивително самочувствие и увереност си поръча "пържени картофки". А тъкмо като се бяхме прибрали, попита: "къде ще ядем днес?". Силно разочарована от отговора ми - вкъщи, пожела уточнение "защо...