Мамини вълнения

Бързият влак за Варна тръгва от първи коловоз на гара София Север. Тум - дум - тум. Гара Север е една мраморна постройка в част от София, за която не съм и подозирала, че съществува - като това по никакъв начин не характеризира мястото, а по-скоро мене. Около нея има диворастящи храсти и порутени постройки, ама проверих няколко пъти, влакът наистина тръгва от там. Минаваме през сградата, паметник на социализма - тоалетните клекала се откриват по миризмата, има течаща вода, но това е всичко хигиенизиращо там - и излизаме на пероните. През няколко перона стои лъскав влак, хора слизат и излизат от него. На първи перон - той е първи по под разбиране, защото табелка няма, но другият като е четвърти, този няма кой друг да е - няма нищо пред гарата, вляво от нея стои набит в нищото един влак целия с графити и 4 вагона... реших, че той е стационарен там, а нашият още не е пристигнал. Чакахме, защото имаше време, но моментът на тръгване наближи без съществена промяна в композицията около гарата

Решихме таз годишната ваканция да мине под знака на железопътния и/или обществен транспорт. Старателно изучил страницата на БДЖ за видове билети, позачудих се как така от София до Велико Търново или от Велико Търново до Варна да повече от 4 часа, но проверка в Гугъл показа, че и в двата случая става дума за повече от 200 км (от Амстердам с влак за 4 часа се стига до Франкфурт или Париж, простете ми референтия кадър), та се успокоих.  Билети за влака могат да се купят онлайн, но преди да тръгнеш да си търсиш билета, камо ли да го купиш,  трябва да се регистрираш. Тъй като на нас ни трябват 6 билета, не съм (бях) убедена, че ще мога да го направя онлайн, та дори и не опитах. Източник снимка: БДЖ.бг Билети в София могат да се закупят по гарите или на касата в подлеза на НДК. Тъй като бяхме в центъра, избрах НДК. Две отворени гишета, опашка от 4 човека. Поддочути разговори на опашката: "Билети за 17-и има ли?" "Ами пускат ги 5 дена по-рано, елате утре." "Добре, утр

Бяхме на разходка из село Малки Чифлик, до Велико Търново. С куче, нагоре над селото. За няма 50 метра събрахме 20+ малки и литър и половина бутилки, 5-6 кена, 2 кутии от цигари. Това на самия път между кофи, на метър от пътя имаше още по-обилно и голямо разнообразие 😞 * Варна. Слизаме към плажа през морската градина. Отново пластмасови шишета, кенчета от енергийни напитки, бирени стъклени бутилки. Хвърлени в тревните площи, макар че в началото и края на стълбите да има кошчета за боклук. Долу на чешмата за минерална вода отново се намира колекция от пластмасови бутилки, както и малко счупени стъклени.  До стълбите към плажа  Хубавият шадраван зад чешмата * На пазар във Велико Търново. Всяка покупка се слага в отделна пластмасова торбичка, "да ги премеря". Аз след това си вадя покупките и си ги слагам в моята платнена торба, което ми носи поглед "тази е ненормална". * Супермаркет в село Малки Чифлик. Кофичка кисело мляко, бисквитки, бонбони.  Торбичка желаете ли? Д

Лежа си на плажа - централния във Варна, ама съм почти сигурна, че може да е на всяко място по Черноморието - и около мене фасове и капачки от бутилки. Влизам във водата, освен водорасли етикети от фанта и водни балончета във всякакви цветове ми се мотаят в краката. Събирам каквото мога, хвърлям го в кошчето. Влизам отново във водата, до мен двама младежи влизат и те. Единият дърпа настървено от фаса, сякаш живота му от това зависи. Веднъж, втори, трети път. Мигвам и фасът го няма. Къде ли е?  И като този случка много. После защо ли в чужбина е по-чисто?