Ах, морето или "пува"

След повече от 10 години се завърнах по българското Черноморие - и в силно разширен състав. След като Евалд страда 4 години като баир-будала из България, моренцето взе че му хареса. А малките мишки не можехме да изкараме от водата - въпреки обилното посиняване и голямото треперене.

Св. Константин и Елена: първа среща на децата с морето. И първа официална ваканция с три генерации.

Вече почти седмица след нашето завръщане като питаш Данаил какво прави или ще прави, той неизменно отговаря: "пува", понякога последвано от уточнението "дата".

"Кок", "дата", "пува" - речникът на Ноеми и Данаил за морето и плажа е предимно на български. 

Ноеми пък свикна с бохемския живот. Първия път като излезнахме да ядем навън, тя с удивително самочувствие и увереност си поръча "пържени картофки". А тъкмо като се бяхме прибрали, попита: "къде ще ядем днес?". Силно разочарована от отговора ми - вкъщи, пожела уточнение "защо не сторант?"

Прощална вечеря на плажа: цаца, бира и морето...

Съзнателно избягвах нашето море, защото предпочитам планината, но и защото е гъчкано, като цяло презастроено и кичозно. Не знам какво очаквах от най-стария курорт по северното Черноморие (бившата Дружба), но знам, че бях шокирана. Интернетът ми беше разказал за километри плажна ивица с нежен пясък - ние видяхме плажна ивичка - частично заета от срутил се бетон от славното минало и ограничена от още повече бетон под формата на оградата с Ексиновград или басейна на Гранд хотел Варна. Самото градче освен хотелската част има и вилна част (където и ние пребивавахме), където къщите са общо взето нацвъкнани сред полето и се постигат по частично черни пътища.

След първия шок обаче ми хареса. Много. Топло, слънце. Разхлаждаш се в доста чистото море. Благодарение на нашата хазяйка си похавахме в много хубави заведения. Баба и дядо си играеха с мъниците, аз просто можех да си остана седнала. Вечер след тяхното прилегляване редовната разходка с господина за сладолед и провизии. Идилия! И може би догодина пак...

Котката Цецка: извор на възхищиние и страх, като се размърда.