Мамини вълнения

Фейсбук от време на време успява да те изненада приятно - например със спомените. Ето така вчера се появи една снимка от преди 7 години - някъде на връхче в Рила, над света, носеща се на крилата на свободата. Знаех ли какво предстоеше? Месец по-късно си казахме ДА с Евалд... и още много професионални, а и лични върхове покорих(ме) от тогава. Тъй като пародиите на снимките са популярни в днешно време, реших, че трябва да я дублирам снимката. Къде съм 7 години по-късно? В кухнята вкъщи (буржоазно), две чада ми се мотаят в краката (и си мислят с учудване "къде тръгна да се катери тази нашата майка?!!"), а още две чада чакат да се появят скоро на този свят. Първата ми мисъл беше, леле, колко са зле нещата. Като се замисля обаче, съм благодарна за това къде съм сега и ми е интересно какво ни очаква следващите години. Каква снимка ше направим на 20 август 2024 (нали животът вървял в цикли от 7 години)? Като тази от 2010 само че с още няколко човечета на нея? Ще се постарая ...

...20 седмици бременна с още 2... ...се оказа по-нестрашно, отколкото си мислех. Последните ми спомени бяха още много живи, а и като цяло не се чувствах във форма, като да озъптявам две енергични бомби поне 4 часа самостоятелно, а и в непозната за всички динамична среда. Пълнена чушка със сирене: важен елемент за нашето леко солово пътуване Оказа се обаче, че напразно съм брала грижи. Пътуването мина неусетно, а пък мъниците слушаха. Очевидно летенето на с деца на 2 и на 4 години е нещо съвсем различно от когато са на 6 месеца и две години. Останалото е подготовка: И незабравяйте: играчки и занимавки за Х часа. Подгответе децата за пътуването: къде ще се ходи, как ще се стигне до там, от къде ще минем, колко трябва да ходим... Започнете с глобалната информация от далече ("ще ходим при баба и при дядо", "ще летим със самолен първо тримата, а татко ще дойде, като спим 7 пъти при баба и дядо"), а детайлите се набиват последните два дни.  Не е свързано ...

За училище ти трябва: Шише за вода Кутия за плодове/сутрешна закуска Кутия за обяд Екип за физическо: къси панталонки и ръкави, лесно за обличане, гуменки с лепки или ластик... Преди... За щастие Ноеми тръгва на училище в момент, когато се затопля и съответно късите панталонки отново се появяват по полиците на магазините. Обаче какъв екип? След дълго чудене се спрях на най-най-най-обикновена тениска и панталонки. За да са специални обаче реших да ги освежа с цветенца: хем да сме сигурни, че е уникално, хем да стане още по-момическо. Украса за 50 цента и няма даже 30 мин подлепване, воала!   ...след: готови за физическо във вторник!

Преди 4 години малко неочаквано се появи нашата принцеса - готвех я за подарък за 60тия рожден ден на дядо, а път тя да избърза цели 3 седмици и да ми провали гениалния план. Та роди си се тя , всичко точно, акушерките оправиха, изчистиха и към 5 часа сутринта казаха, че ще си ходят. Дива паника! Какво да правим вързопчето? То лежи между нас на спалнята, а ние не знаем да спим, да го гледаме... ами ако е гладно? Или пък вземе, че се изака?!?! Защо тези неща не идват с ясни инструкции? Явно сме заспали, защото по едно време ни събуди звънецът. Акушерката, която идва да помага с и да наглежда бебето, влезе с едно енергично 'добро утро'. Бяхме спасени! Бебето си беше живо и все още спеше. И така прекарахме следващите дни в един пашкул - вкъщи, навън беше сиво и мокро, сменейки памперси, захранвайки със спринцовка и малко пръстче. Четири години по-късно . Денят започва с ведро отброяване преди 6 часа колко време остава, докато може да стане. Пак съм се унесла, някъде след 7...

Миналата седмица бяхме на почивка и ни забавляваше един заек. Затова предложението ми за торта-заек по случай 4тия рожден ден на Ноеми беше посрещнато с огромен ентусиазъм. Получи се много добре - помощниците едва ще дочакат до утре. Ако искате да повторите вкъщи, изберете любимата рецепта за торта. Нашият заек е от меден блат със сметанова замазка. За лицето добавих какао в сметаната. За тортата са нужни 2 блата, като единият се разрязва на 3: от страни ушите, средната част остава тялото. Техническа инструкция: © и благодарност на нашата баба. Практически трикове: Преди да започнете си помислете на какво ще сервирате заека и за предпочитане вземете по-малка форма. Този заек е с блат 18 см, но завършената торта е на 40 см дълга.  Тавичка за фурна беше моето решение, покрита с алуминиево фолио за разкош. За това се сетих малко късно, но в крайна сметка се справих: тортата (поне моята) трябва да преспи в хладилник. Да събера тавичката от фурната вътре беше висша манев...

Днес се прибрах 15 минути по-рано от работа. Малко след мен си дойдоха и мъниците и татко. Още беше почти светло, а те не бяха играли навън днес. Какво правим? Вадим топките и започваме семейно да ритаме. 15 минути, докато се стъмни. И се прибираме за вечеря. Със зачервени бузи и много доволни. Поне аз. Каква разлика в усещането за качество на живот идва от 15 минути, по-дългия ден и температура точно над нулата! И ще става още по-добре...

Като бях малка, много не обичах да спя следобед. Вместо да си играя, си губя времето в креватчето. Ами явно това се предава по кръвна линия - моите две съкровища категорично отказват да си легнат доброволно следобед. Ноеми беше на две години и месец, когато започна да отказва да си ляга в креватчето - всъщност креватчето й го отворихме тогава и нямаше как да я задържим вътре. Лятото си спеше в количката на двора, но с идването на есента, отказа и този вариант. Шансът ми за момент за мен си се изпари. А и преди това имаше нежеланата ситуация, тя да заспи преди обед - дори и само за 10 минути, след това твърдо отказваше да затвори очи. Данаил пък беше бебе мечта - сутрин спеше в количката или в кенгуруто, следобед с усмивка си лягаше. Докато стана на година и половина. И се почнаха едни ревове, като се качехме горе в тяхната стая. 10 минути истерия - после и на мене ми идваше повече. Понеже беше пролет, нямахме проблем - с количката да изхвърлим боклука и после паркираме заспалия мън...