Мамини вълнения

Като бях малка, много не обичах да спя следобед. Вместо да си играя, си губя времето в креватчето. Ами явно това се предава по кръвна линия - моите две съкровища категорично отказват да си легнат доброволно следобед. Ноеми беше на две години и месец, когато започна да отказва да си ляга в креватчето - всъщност креватчето й го отворихме тогава и нямаше как да я задържим вътре. Лятото си спеше в количката на двора, но с идването на есента, отказа и този вариант. Шансът ми за момент за мен си се изпари. А и преди това имаше нежеланата ситуация, тя да заспи преди обед - дори и само за 10 минути, след това твърдо отказваше да затвори очи. Данаил пък беше бебе мечта - сутрин спеше в количката или в кенгуруто, следобед с усмивка си лягаше. Докато стана на година и половина. И се почнаха едни ревове, като се качехме горе в тяхната стая. 10 минути истерия - после и на мене ми идваше повече. Понеже беше пролет, нямахме проблем - с количката да изхвърлим боклука и после паркираме заспалия мън...

Неусетно Данаил чукна две годинки. По случая изведнъж забрави 'Хема' и мина на 'Неми', подарък за нея за неговия рожден ден. Този път бях много творчески настроена. Тортата стана автобус - а рожденикът ентусиазирано разказваше "тота-бюс". Основната заслуга е на фантазията: продълговат кекс с покрив, прозорци и врати от сметана, както и колела от киви. И да разказвате, докато се прави. За яслата търсех здравословна и интересна почерпка. Измислих печена тиква с украса от стафиди. Тиквата е голямо предизвикателство на тези географски ширини, да е сладка и суха.

Диалог между Ноеми и Данаил: - Дани, ела тука. - Не. - Дани, ела тука! - Не! (Смях) - Броя до три... Смях - Едно... две... три... Още смях. С новите якета, взехме ги само тримата - може би затова Ноеми така професионално усвои броенето до 3 

Как да прекараме един ден с децата, да свършим работа, но и да им интересно? В петък имахме много тежка програма. Ходихме семейно на контролен преглед на зъболекар, като наистина имаше опит да се преброят зъбите на всички деца. Всички вкъщи охотно отваряха широко уста, но едва показваха предните зъбки на "бека" (Данаил за зъболекар). Опитвахме на зъболекарския и на нормален стол, както и на екзотична табуретка, да седят сами или в мама или татко, с огледалце или четка за зъби, но ефектът все същият. Не съм сигурна, кой беше най-облекчен като си тръгнахме - ние или зъболекарката...След 6 месеца циркът се повтаря. После трябваше да се оборудваме с екипировка за зимата. Първа спирка: магазин за обувки. Ноеми пробва първите - розови - ботушки и директно тръгна да им маха етикетите. Данаил ги пробва и директно си поиска гумените ботушки, с които беше дошъл. Голямото шоу обаче беше за якетата. Запътваме се към пробната с по три якета на дете, като се гоним, за да отидем там. Но...

2016 ще влезе в архивите като годината на почивките. Първо моренце, а после и екзотика. Моренцето беше с " помощни колела ", така че очакванията бяха само положителни. За екзотиката след миналогодишното оцеляване  нещата бяха малко под съмнение. Заради забързаното ежедневие в работа през септември дори нямахме някак и време да се настроим много. Но... ...Португалия ни изненада със сърдечността и гостоприемството си, както и усещането за лято (в края на септември). Верни на принципа малко е повече, дори не се опитахме да видим туристическите атракции. Предпочетохме китни села и градчета в околовръст, където откривахме забележителностите - или липсата на такива. Любимото ми място за посещение станаха пазарите. И там като в България можеше да си купиш много сладки плодове и зеленчуци от баби и дядовци. За мен беше необичайно да не мога да ги разбера какво точно ми казват или да съм сигурна, че им казват точно това, което искам. Ама нямаше конфузни ситуации. ...Идеята за...

Малкият Данаил става все по-малко малък. С три думи обаче разказва цяла история. 'Наш ауто' е ясно. 'Сейн', 'ански', 'пува' са във ваканцония репертоар. Но ето че миналата седмица се чу нещо, което ме изненада. '[Х]ема' като веригата магазини в Холандия, но казано с убеждение. Казано само по себе си, без контекст. Докато един протегнат пръст не даде златния жокер - това е Ноеми!

Отдавна ми беше мечта и ето, че се изпълни - сложихме си слънчеви панели. Ние нищо не правим, а те произвеждат електричество, с което си светим, перем си и си готвим. Панелите за производство на енергия са инсталирани на покрива  Понеже е нещо ново, то гледаме редовно какво ни е донесло слънцето този ден. Примерът отдолу е от днес, когато беше доста мрачно. Лъч по лъч обаче се събира - за 20 дена надхвърлихме 110 киловат часа! Дневното производство Производствоно последните дни - повечето от изминалите дни произвеждахме между 6 и 7 килиоват часа. Резонен въпрос е какво се случва с произведеното електричество - би било истинско чудо да го хабим цялото точно в момента, когато слънцето грее. Eлектромерът има " два канала"- един за изхабения ток, един за произведения и върнатия в електромрежата. Каквото употребим директно, не се появя нито на едната сметка, нито на другата. Веднъж годишно двете числа се засичат и се плаща разликата, т.е. получаваме същата цена за ...