Мамини вълнения

(1) Бебето се е напомпало до ушите, леко попридремва в ръцете ви. Леко го пускате в креватчето, но то надава кански вик. Най-вероятно въздух. Взимате го, държите го изправено, но то си остава неспокойно, затова въпреки че не е стриктно нужно, му давате да си цокне още малко. То се унася пак... но историята се повтаря. Таткото идва на помощ, явно не е глад, но миризмата на мляко дразни мъника. Той се унася в ръцете на татко, но се събужда със сърцераздирателен вик в момента, когато бива положен. След 3 опита мама се намесва пак и пуска още една врътка. Бебето заспива, за да се събуди в най-неподходящия момент. Въпреки неистовия шум мозъкът ми цъка и със сръчно движение си събличам тениската и му я бутам в носа. Плачът продължава, но на осезаемо по-ниски обороти. 30 секунди по-късно звучи като мъркане, а аз се измъквам на пръсти. Вече 3 дена се лишавам от дрешките си с най-голямо удоволствие. (2) В яслата на Ноеми станала грешка и й изгубили биберона . А пък тя изведнъж започнала да ...

Кашоните в кухнята намаляха до три, съответно изкопах приспособленията за сладкиши и реших да тествам печката. Получи се нещо разкошно, още повече че сложих препоръчаните плодове в рецептата за мъници , която споделих преди месец. За следващото издание си купих продълговата форма за печене, мисля, че това ще е най-добрият вариант. Френският сладкиш (рецепта тук ), изпечен в голяма тавичка в новата печка. Ура! От кашоните извадих и тефтерите с рецепти. Както обещах на Плами , това е любимата ми рецепта за мъфини. Шоколадови мъфини Необходими продукти:  2 яйца - 1 ч. захар - 1 ч. брашно - 6 с.л. какао - 2 ч.л. сода - ванилия -2/3 ч. или 160 мл прясно мляко - 2/3 ч. или 150 г масло - 120 г шоколад. Яйцата и захарта се разбиват, докато бухнат и побелеят. Добявят се останалите продукти без шоколада и се объркват хубаво. Получава се доста течно тесто, което се разпределя във формичките. Във всяка формичка се слага по парче шоколад или както гледах по едно кулина...

2... 1... и се местим. Последните дни бяха нещо средно между черна комедия, трагедия и почти романтичен филм с леки feel-good елементи. Малкото боядисване се оказа възможно след основно сваляне на тапети и малко замазване. До тук сме 3 дена назад по план. Майсторът, който ни беше резервирал пълни 3 дни (отначало ясно, че са недостатъчно, за всичко, но достатъчно за най-спешните неща), ни отсвири мощно - някаква друга работа се заточила и ще му режат главата, ако не я свърши. Затова по собствено усмотрение ги трансферира в 3 пъти по 3 часа преди или след другата работа, но в крайна сметка едностранно отказа първия сеанс. По този показател сме с 3 дена закъснение, без майстор и 3 дена до местене. Успокояваща, обнадеждаваща музика. В момент на отчаяние пращам масова покана дали някой би имал час-два да побоядиса уикенда. 3 заявки. В следващ момент на отчаяние пращам съобщение на другия майстор, който първоначално щеше да работи, но го отказахме заради другия (не питайте защо!)...

Великден Боядисвахме яйца - щетите бяха минимални. За допълнителна емоция Ноеми беше без памперс. Това е новата борба - тя не иска да й сменяме памперса, но същевременно не иска/не може още да ползва гърнето. Резултатът - бялото се строши по време на варенето. До православния Великден ги изядохме. Ноеми се радва на "яйца цупи", самичка. Ноеми на 2 годинки На рождения ден на Ноеми валеше, точно както когато се роди. Разходихме се под дъжда и нейните къдрици превъртяха. Черпихме се с пюре от манго с гръцко - мазно - кисело мляко. Така и Данаил можа да се почерпи - без киселото мляко. Идеята за духане на свещички не беше много разбрана, виж концептът подарък... Забележете гладния поглед... ...беше нещо познато и желано, под кодово име "кутийка" (doosje).  С надеждата да не се провиква посред нощ, й подарихме бебешки часовник - има две картинки с едно играещо и едно спящо зайче, като в зависимост от часа едното или другото е осветен...

Ходихме на зъболекар с Ноеми - "доктор зъбки" както тя му вика (и както я научих очевидно). Прегледът се състоеше в преброяване на зъбите с полустиснати устни, но затова пък беше възнаграден с подарък. След 6 месецо пак - тук от двегодишна възраст започва профилактичните прегледи и даже май са задължителни. (Тукашният) Великден мина. Боядисвахме яйца с Ноеми, което беше по-нестрашно отколкото очаквах. Хареса й да се чукаме с тях, дори се бореше самичка с два броя. Данаил и Ноеми започнаха да образуват съюз, Ноеми му вика и му се хили, а той я гледа в захлас и се усмихва или дори се смее с глас. Какви ще ги забъркват след някоя друга година, не ми се мисли. Данаил юнашки продължава да недолюбва да пие от шише, въпреки че го преборвам да изгълта 50 мл. Онзи ден бяхме да се запознаем с новата ясла. Ноеми си игра в групата си все едно не е нищо ново/различно. Данаил очарова другарката със сините си очи - отлично, че те ще трябва да се борят с ината му. Ноеми ...