петък, 30 октомври 2015 г.

Доктор зъби

Днес бяхме на втория контролен преглед заедно. Аз си лежах в стола, а Ноеми ми се беше качила и излегнала в скута, докато ме гледаха мен. Стана лошо, като трябваше да ми направят снимки, защото децата трябваше да излязат, но го направиха само под музикален съпровод - цялата практика разбра, че се случва нещо голямо и значимо.

След това беше нейния ред и след известно гушкане (двойно), тя се съгласи и дори се качи сама на стола, издържа да я сложат да полегне и после каза 'стига толкова!'. Тогава започна едно леко гонене, за да зъболекарката да може да й преброи зъбките. Аз мога да й кажа колко са, ама цялата процедура е, за да свиква с това някой да й ровичка в устата.

През това време Данаил почти спокойно чакаше в количката.

Следващият цирк е заплануван за след 6 месеца.
Я, колко интересно...
...ъъъ, ама не на мене...
Какво правите бе, шемети? Аз съм гладен...

неделя, 25 октомври 2015 г.

Ваканционен наръчник по оцеляване

Ваканцията мина и замина, аз все още се възстановявам - от почивката и от шока, че докато бяхме в самолета, някой безвъзвратно сви 10 - 15 градуса и джапанките бяха погребани, за да направят място за зимните якета и ботушите. Но спомняйки си с умиление, има три неща, които вярвам, че и на вас ще са полезни.

1. Идеалното място за почивка с деца не съществува (освен ако нямаш още няколко чифта ръце, двама родители с две малки деца е 24/7 занимавка с елементи на оцеляване). Спокойствие или удобства, природа или цивилизация, свобода или удобства - не можеш да имаш всичко и то да е пригодено за деца. Хотел с анимация и ал инклузив ще е фрашкан, но пък ти нямаш особени задължение, нашата къщичка беше тиха и на прекрасно място, но пансионът беше за наша/моя сметка. Всичко зависи от личните предпочитания и възможностите. С непроходили деца като цяло си изправен пред предизвикателството, че няма особено къде да ги пуснеш да изследват света, което за всички е много неприятно. И първия път пътувахме по същото време, но тогава съотношението деца - родители беше с 50% в наша полза, а и бяхме по в цивилизация. Опитайте се да си представите как би ви изглеждал денят там с децата - и да, знам, че е трудно, почти невъзможно - а не се хвърляйте на първата реклама, която обещава рай за деца и родители. Как дефинират рая? Ние имахме неограничено количество детски играчки, обезопасени тераси и различни други занимания. Определено беше child friendly, но то би било идеално да отидеш с една сюрия деца над 5 и под 15 години... Това обаче на препатил акъл го заключих.

Детска площадка в околовръст или като цел на дневните екскурзии е силно препоръчителна.

Детска площадка 1
Детска площадка 2

2. Децата имат нужда от рутина и сигурност в променящата се обстоновка. Това, което можем да повлияем, е редът и горе-долу времето на нещата, до известна степен и съдържанието и конкретното изпълнение на програмата. За родители на деца със здрав апетит това е лесно - закуска, 10 часа, обяд, 4 часа, вечеря - и готово. От там нататък опит да се докоснеш до местната култура и обичаи: забележителности (включително горе-споменатата детска площадка), храната, контакт с местното население. Мангото и райската ябълка бяха невероятни, тортилята и местния специалитет от пържен патладжан със палмов мед бяха хит за всички генерации, а моят ръждясал испански беше достатъчен, за да се ориентираме, намерим автентични атракции и да знаем какво се случва около нас. Като родители ние също се създадохме "ваканционна" рутина - кафе паузи, а за приключването на деня бяло вино с местно мезе (моля без коментари по изпълнението). 
Патладжанът като местен специалитет
И пак същият патлаждан

Прилагайте рутината обаче гъвкаво - ние обърнахме менюто на обяда и вечерята на третия ден и това направи животът и ваканцията много по-лесни. 

3. Много практичен съвет: не тръгвайте никъде без парфюмирани торбички за изхвърляне на памперси. Струват 2 евро 100 броя и освен по предназначение могат да се използват и за хиляди други нужди. Няколко примера: организиране на багажа - резервни комплекти дрехи за всяко дете се пакетират отделно/играчки се окомплектоват, пренасяне на храна, макар и малка торбичка за пазаруване, изолатор за мръсни дрехи, дрехи тип биологично оръжие... 

Отворена и благодарна съм за вашия опит и съвети! Какво ще добавите?

петък, 16 октомври 2015 г.

По пътя, по пътя

Втори ден ставаме, когато небето е още пълно със звезди (и ще си легнем малко след залез слънце). Това ясно, закуска и после какво? След като вчера изучихме селцето до нас, днес решихме да отидем до едно друго - Алама де Гранада. 30 минути с колата по един път, силно напомнящ по-затънтени кътчета в България (с дупки, тип кратери), по наклони от 40 градуса и подобаващи завои. Придвижваме се по описание - много яко. Я, ето я бензиностанцията, която спомена човекът, тук завиваме пред хотела, както той каза. Стигнахме селцето, намерихме центъра, бърза справка в туристическата информация къде да се разхождаме. Все надолу, ама хайде първо да пием кафе, а чадата да хапнат плод. Тук ако не си носиш, по кафетата ще трябва да ги гостиш с много захарни неща. Хапването винаги е на почит при нас.
Тръгваме в указаната посока, но едносмляната улична настилка е предизвикателство за количката, а Данаил става на друсан кебап. Една баба ни упътва към нещо много по-интересно от паметниците - седмичния пазар. За жълти стотинки зареждаме мега пресни и зрели плодове. Иначе има и много дрехи - пазарят е смесица от Женския и Битака - за тези, които ги помнят от преди 20-тина години. Нагоре по хълма към центъра, където е време за обяд. Заведението е с табела 'tapas local food' - оказва се, че местността бъка от англичани. Храната обаче е един път. И тортилята, и каламарите са хит сред Ноеми и Данаил - това след хляба със зехтин и малкото салата.

Доволни се прибираме вкъщи, санитарен полуден и чакаме залеза, за да можем да си починем. Надявам се утрешният ден да бъде също така хубав и изненадващ.

четвъртък, 15 октомври 2015 г.

С две деца на море

Перипетиите с деца на почивка ги описвах, но тогава ги базирах на опит с едно дете. Две вдигат нивото до неподозирани висини. Особено ако едното не спи следобед...

Ето вчера тръгнахме в 4.45 от вкъщи. Аз се надявах те да спят по пътя (поне до летището), но уви - и двамата бяха във възхита от светлините на нощта. После целият самолет спеше с едно малко къдрокосо изключение. Едва дочакаха да вземем колата и заспаха - час път и те бяха готови за нови приключения, а ние изправени пред нови предизвикателства. Колкото и да обичам южна Испания, техният режим е убийствено противоположен на нашия.

Пристигнахме в 12.30, умрели от глад, но ресторантът отваря едва в 1 часа, до 15.30. За вечеря са отворени от 8 - за тукашни стандарти безумно рано - за нас без значение, тогава ние вече спим. Значи ще трябва да се готви, т.е. първо да се напазарува - ама всичко е затворено от 2 поне до 5. Питахме за един плод и зеленчук, отговорът беше: а, ще отворят, ама към 5.30 - 5.45. Не се разбра същият ден или утре...

Първият ден оцеляхме, дори беше на моменти хубаво. Има басейн с изглед и аз като бял човек реших да си поплувам (всички други отказаха да влезнат, защото им била студена водата). Тъкмо се гмурнах и замахнах в кроул, когато излизайки от водата чух концерт - и Ноеми, и Данаил очевидно не са убедени в плувческите ми способности и са решили, че с мама се приключи... обещах да не се гмуркам и пляскам много.

П.С. Това ни е първата почивка в четиричленен състав, явно иска свикване.
Басейнът с изглед към върхове и долини
Слънце, топлинка и палми - останалото почти както обикновено.

понеделник, 12 октомври 2015 г.

Ако...

Днес бях пак по бизнес на път. Дълъг и изморителен, но въпреки всичко интересен и поучителен ден. Имах среща с едни наши клиенти, като срещата от общо 5 човека се намали на 3. И най-изненадващото беше личната история, която партньорката сподели.

Тяхната фирма ще се мести догодина в друг град на около 500 – 600 км. Тя решава, че няма да се мести. Всичките й приятели, цялото семейство са на старото място. Това обаче означава, че след няколко месеца остава без работа след повече от 20 години работа там. Не се стряска, за нея това е възможност, побутване в гърба най-после да започне да се занимава с нещо друго, нещо, към което наистина я тегли сърцето. През следващите месеци трябва да определи какво, защото опциите са няколко.

Оказа се, че и нея я привличат социалните неща, където директно вижда конкретни резултати – например детска учителка, акушерка… Неща, толкава различни от абстрактното преливане от пусто в празно, което усещам и аз понякога – в моята иначе работа с идеална цел. Но колко е голяма разликата между тези като цяло „гладни“, но градивни, благодарни професии и нашите престижни, но пусто в празно занимания…

Нейната история ме накара да се замисля какво бих искала да правя, ако се окаже, че трябва да си търся друга работа, но от старата получавам малко резервче, което да ме топли известно време, а и да позволи преквалификация. Или пък по-малка драстична промяна е възможна – доброволчество, някакъв вид хоби? Аз нямам отговор, но историята определено ме заинтригува.

А вие? Какво бихте правили, ако можехте да правите нещо друго?

събота, 10 октомври 2015 г.

Татковци

Работя в млада и плодовита организация. Обикновено 3 - 4 колежки са бременни и още толкова са в отпуска по майчинство. Затова за обед често обсъждани теми са бремеността с всичките й неудобства, раждането в най-подробни детайли, безсънните нощи, вечния тъгадък, баланса вкъщи и жонглирането с всичко.

Тази седмица седнах случайно до млад и кандидат татко. Оказа се, че там същите теми са също много вървежни. Кандидат таткото надлъжно и нашироко обясняваше как още се чудят за вкъщи или в болницата - вкъщи имат голяма вана, но в болницата също има частни стаи също с възможност за водно раждане. Младият татко обясни как при тях последните 2 сантиметра от разкритието са отнели почти толкова колкото и първите осем заради преместването в болницата. Кандидат таткото има счупена ключица, затова се надява бебето да се забави максимално, за да може да помага повече по време на раждането, а и след това. Другият татко обясняваше с нежност в очите как е помагал по време на раждането...

А знаете ли кое беше най-изненадващото? Че трети колега, които е волен и свободен, не просто че не избяга с писък при откроевенията и пластичните описания, но и слушаше с огромен интерес и задаваше въпроси. 




петък, 2 октомври 2015 г.

Ти какво си?

Ноеми обяснява къде да сложа Данаил да седне, много убедено и убедително (така както й го обясняват на нея в яслата). Аз се смея и й казвам:
- Каква си ми командорка!
- Не командорка.
- Какво си тогава?
- Момиченце.
Не, не е и умница, по този въпрос също беше категорична.

четвъртък, 1 октомври 2015 г.

Летище

В 9 часа започва работният ден. Днес в Берлин. Срещи, обсъждане, а довечера ще си спя отново в креватчето.

И толкова много впечатления до тогава.

Замаяното усещане, сякаш съм пияна, когато часовникът ме изритва от страната на сънищата в 4.45. Особено след частното парти час по-рано.

Таксито лети през тъмнината към летището. Вълнението, че отново съм на път, и тайното осъзнаване, че въпреки всичко се кефя.

Суматохата преди проверката за сигурност. Къде са тръгнали всички тези семейства с малки деца толкова рано? Това сме ние след 2 седмици... За момента съм щастлива обаче, че нямам багаж, няма кого да подканям и бързо се промушвам.

Бърз поглед в лъскавите магазини - нищо няма да купувам, но това е златна възможност да позяпам на воля. Има време до самолета.

Към изхода е призрачно - има само единични хора, кафетата са затворени, навън е тъмно.
Сядам си в самолета и както никога успявам да заспя. Сервират ми закуска - UTZ кафе и сандвич. Преглед на пресата и стигнахме.

Приятна изненада: аз чух, е тук е 5 градуса, но съм пропуснала единицата отпред. Приятно е.
Надявам се, че конференцията ще е интересна и ползотворна, а довечера все още ще имам сила да се радвам на малките неща около мен. И утре на децата. Довечера закачам костюма в гардероба, махам грима и ставам пак 'ма-ма'.