събота, 15 април 2017 г.

Екип по физическо

За училище ти трябва:
  • Шише за вода
  • Кутия за плодове/сутрешна закуска
  • Кутия за обяд
  • Екип за физическо: къси панталонки и ръкави, лесно за обличане, гуменки с лепки или ластик...
Преди...
За щастие Ноеми тръгва на училище в момент, когато се затопля и съответно късите панталонки отново се появяват по полиците на магазините. Обаче какъв екип? След дълго чудене се спрях на най-най-най-обикновена тениска и панталонки. За да са специални обаче реших да ги освежа с цветенца: хем да сме сигурни, че е уникално, хем да стане още по-момическо. Украса за 50 цента и няма даже 30 мин подлепване, воала!  

...след: готови за физическо във вторник!

вторник, 11 април 2017 г.

Преди 4 години и сега

Преди 4 години малко неочаквано се появи нашата принцеса - готвех я за подарък за 60тия рожден ден на дядо, а път тя да избърза цели 3 седмици и да ми провали гениалния план.

Та роди си се тя, всичко точно, акушерките оправиха, изчистиха и към 5 часа сутринта казаха, че ще си ходят. Дива паника! Какво да правим вързопчето? То лежи между нас на спалнята, а ние не знаем да спим, да го гледаме... ами ако е гладно? Или пък вземе, че се изака?!?! Защо тези неща не идват с ясни инструкции?

Явно сме заспали, защото по едно време ни събуди звънецът. Акушерката, която идва да помага с и да наглежда бебето, влезе с едно енергично 'добро утро'. Бяхме спасени! Бебето си беше живо и все още спеше. И така прекарахме следващите дни в един пашкул - вкъщи, навън беше сиво и мокро, сменейки памперси, захранвайки със спринцовка и малко пръстче.

Четири години по-късно. Денят започва с ведро отброяване преди 6 часа колко време остава, докато може да стане. Пак съм се унесла, някъде след 7 ми се губи бройката. Навън е слънце и ще празнуваме не скрити вкъщи, ама с децата в яслата. Защото от утре започва нова ера - малкото вързопче тръгва на училище!


събота, 8 април 2017 г.

Торта-заек за рожден ден

Миналата седмица бяхме на почивка и ни забавляваше един заек. Затова предложението ми за торта-заек по случай 4тия рожден ден на Ноеми беше посрещнато с огромен ентусиазъм.

Получи се много добре - помощниците едва ще дочакат до утре.

Ако искате да повторите вкъщи, изберете любимата рецепта за торта. Нашият заек е от меден блат със сметанова замазка. За лицето добавих какао в сметаната. За тортата са нужни 2 блата, като единият се разрязва на 3: от страни ушите, средната част остава тялото.
Техническа инструкция: © и благодарност на нашата баба.
Практически трикове:

  • Преди да започнете си помислете на какво ще сервирате заека и за предпочитане вземете по-малка форма. Този заек е с блат 18 см, но завършената торта е на 40 см дълга. 
  • Тавичка за фурна беше моето решение, покрита с алуминиево фолио за разкош.
  • За това се сетих малко късно, но в крайна сметка се справих: тортата (поне моята) трябва да преспи в хладилник. Да събера тавичката от фурната вътре беше висша маневра, подобна на паркиране на заден ход в много точно отмерена клетка.
  • Блатовете трябва да изстинат, преди да се махнат от формата (и това два пъти)  и съответно произведението да се сглоби. На мен ми отне като цяло три, три и половина часа. За съжаление малките помощници се усещат, че са нужни точно накрая, когато поне аз бях поизморена и изнервена - техните палави ръчички бяха навсякъде. За спестяване на викане и нерви, обмислете варианта на финалната права да сте сами в кухнята - така и изненадата за рожденика ще е по-голяма.
Неуморни помощници + няколко часа занимания в кухнята = взривоопасна комбинация
Приятно печене и украсяване!
Почерпка в яслата: ядливи чашки за сладолед с пролетни плодчета и чадърче. Особено последното беше хит!

петък, 27 януари 2017 г.

Живот и работа в баланс

Днес се прибрах 15 минути по-рано от работа. Малко след мен си дойдоха и мъниците и татко. Още беше почти светло, а те не бяха играли навън днес. Какво правим? Вадим топките и започваме семейно да ритаме. 15 минути, докато се стъмни. И се прибираме за вечеря. Със зачервени бузи и много доволни. Поне аз.

Каква разлика в усещането за качество на живот идва от 15 минути, по-дългия ден и температура точно над нулата! И ще става още по-добре...

вторник, 6 декември 2016 г.

Следобеден сън

Като бях малка, много не обичах да спя следобед. Вместо да си играя, си губя времето в креватчето. Ами явно това се предава по кръвна линия - моите две съкровища категорично отказват да си легнат доброволно следобед.

Ноеми беше на две години и месец, когато започна да отказва да си ляга в креватчето - всъщност кретчето й го отворихме тогава и нямаше как да я задържим вътре. Лятото си спеше в количката на двора, но с идването на есента, отказа и този вариант. Шансът ми за момент
за мен си се изпари. А и преди това имаше нежеланата ситуация, тя да заспи преди обед - дори и само за 10 минути, след това твърдо отказваше да затвори очи.

Данаил пък беше бебе мечта - сутрин спеше в количката или в кенгуруто, следобед с усмивка си лягаше. Докато стана на година и половина. И се почнаха едни ревове, като се качехме горе в тяхната стая. 10 минути истерия - после и на мене ми идваше повече. Понеже беше пролет, нямахме проблем - с количката да изхвърлим боклука и после паркираме заспалия мъник на двора. 6 месеца по-късно обаче самото приближаване да количката предизвиква истерия - да не говорим за дъжда и студа, както и факта, че крачетата стърчат много извън количката.
Возим се на автобус - като въртим кръгчета през последната спирка.
Така от втория си рожден ден и Данаил твърдо отказва да спи следобед. И двамата си подремват, когато доброволно се обездвижат - в колата или в автобуса например. Така онзи ден слезнахме на нашата спирка, минавайки през последната спирка. И двамата си дремваха, а аз нямаше по какъв начин да ги сваля или пък да ги придвижа след това. Данаил понякога не издържа и вкъщи - и сънят го заварна на невороятни места. Какво ще кажете за стълбите?


вторник, 15 ноември 2016 г.

Серия почерпки: Торта автобус и сладки от тиква

Неусетно Данаил чукна две годинки. По случая изведнъж забрави 'Хема' и мина на 'Неми', подарък за нея за неговия рожден ден.

Този път бях много творчески настроена. Тортата стана автобус - а рожденикът ентусиазирано разказваше "тота-бюс". Основната заслуга е на фантазията: продълговат кекс с покрив, прозорци и врати от сметана, както и колела от киви. И да разказвате, докато се прави.


За яслата търсех здравословна и интересна почерпка. Измислих печена тиква с украса от стафиди. Тиквата е голямо предизвикателство на тези географски ширини, да е сладка и суха.

четвъртък, 27 октомври 2016 г.

Ние през очите на децата

Диалог между Ноеми и Данаил:

- Дани, ела тука.
- Не.
- Дани, ела тука!
- Не! (Смях)
- Броя до три...
Смях
- Едно... две... три...
Още смях.
С новите якета, взехме ги само тримата - може би затова Ноеми така професионално усвои броенето до 3