петък, 27 януари 2017 г.

Живот и работа в баланс

Днес се прибрах 15 минути по-рано от работа. Малко след мен си дойдоха и мъниците и татко. Още беше почти светло, а те не бяха играли навън днес. Какво правим? Вадим топките и започваме семейно да ритаме. 15 минути, докато се стъмни. И се прибираме за вечеря. Със зачервени бузи и много доволни. Поне аз.

Каква разлика в усещането за качество на живот идва от 15 минути, по-дългия ден и температура точно над нулата! И ще става още по-добре...

вторник, 6 декември 2016 г.

Следобеден сън

Като бях малка, много не обичах да спя следобед. Вместо да си играя, си губя времето в креватчето. Ами явно това се предава по кръвна линия - моите две съкровища категорично отказват да си легнат доброволно следобед.

Ноеми беше на две години и месец, когато започна да отказва да си ляга в креватчето - всъщност кретчето й го отворихме тогава и нямаше как да я задържим вътре. Лятото си спеше в количката на двора, но с идването на есента, отказа и този вариант. Шансът ми за момент
за мен си се изпари. А и преди това имаше нежеланата ситуация, тя да заспи преди обед - дори и само за 10 минути, след това твърдо отказваше да затвори очи.

Данаил пък беше бебе мечта - сутрин спеше в количката или в кенгуруто, следобед с усмивка си лягаше. Докато стана на година и половина. И се почнаха едни ревове, като се качехме горе в тяхната стая. 10 минути истерия - после и на мене ми идваше повече. Понеже беше пролет, нямахме проблем - с количката да изхвърлим боклука и после паркираме заспалия мъник на двора. 6 месеца по-късно обаче самото приближаване да количката предизвиква истерия - да не говорим за дъжда и студа, както и факта, че крачетата стърчат много извън количката.
Возим се на автобус - като въртим кръгчета през последната спирка.
Така от втория си рожден ден и Данаил твърдо отказва да спи следобед. И двамата си подремват, когато доброволно се обездвижат - в колата или в автобуса например. Така онзи ден слезнахме на нашата спирка, минавайки през последната спирка. И двамата си дремваха, а аз нямаше по какъв начин да ги сваля или пък да ги придвижа след това. Данаил понякога не издържа и вкъщи - и сънят го заварна на невороятни места. Какво ще кажете за стълбите?


вторник, 15 ноември 2016 г.

Серия почерпки: Торта автобус и сладки от тиква

Неусетно Данаил чукна две годинки. По случая изведнъж забрави 'Хема' и мина на 'Неми', подарък за нея за неговия рожден ден.

Този път бях много творчески настроена. Тортата стана автобус - а рожденикът ентусиазирано разказваше "тота-бюс". Основната заслуга е на фантазията: продълговат кекс с покрив, прозорци и врати от сметана, както и колела от киви. И да разказвате, докато се прави.


За яслата търсех здравословна и интересна почерпка. Измислих печена тиква с украса от стафиди. Тиквата е голямо предизвикателство на тези географски ширини, да е сладка и суха.

четвъртък, 27 октомври 2016 г.

Ние през очите на децата

Диалог между Ноеми и Данаил:

- Дани, ела тука.
- Не.
- Дани, ела тука!
- Не! (Смях)
- Броя до три...
Смях
- Едно... две... три...
Още смях.
С новите якета, взехме ги само тримата - може би затова Ноеми така професионално усвои броенето до 3 

вторник, 25 октомври 2016 г.

Семейни атракции цял ден

Как да прекараме един ден с децата, да свършим работа, но и да им интересно?

В петък имахме много тежка програма. Ходихме семейно на контролен преглед на зъболекар, като наистина имаше опит да се преброят зъбите на всички деца. Всички вкъщи охотно отваряха широко уста, но едва показваха предните зъбки на "бека" (Данаил за зъболекар). Опитвахме на зъболекарския и на нормален стол, както и на екзотична табуретка, да седят сами или в мама или татко, с огледалце или четка за зъби, но ефектът все същият. Не съм сигурна, кой беше най-облекчен като си тръгнахме - ние или зъболекарката...След 6 месеца циркът се повтаря.

После трябваше да се оборудваме с екипировка за зимата. Първа спирка: магазин за обувки. Ноеми пробва първите - розови - ботушки и директно тръгна да им маха етикетите. Данаил ги пробва и директно си поиска гумените ботушки, с които беше дошъл. Голямото шоу обаче беше за якетата. Запътваме се към пробната с по три якета на дете, като се гоним, за да отидем там. Ноеми отново облича първото яке и казва, че го иска него. Да де, ама трябва по-голям размер - в крайна сметка се оказа, че й трябва 110 (!), въпреки че иначе 98 й е точно. Как точно работят размерите се остана загадка за мен. От якето, което искаше, нямаше нейният размер, оставихме другите и го поръчахме онлайн.

С Данаил драмата беше още по-голяма. Не иска да пробва нищо и се гоним и пищим/овикваме в съблекалнята. Пробвахме с триста зора, но якето, което искаме го има само един размер по-голямо. Онлайн го няма. Продавачката отива да търси в склада, докато ние бивакираме на касата (две деца, едното седи на тезгяха, другото кръжи наоколо, 6 якета на закачалки, техните си сегашни...). Няма и там, ама може да направят опит да го поръчат от друг филиал. Кога ще дойде? Ами поне седмица... Три пъти препотена, 45 минути по-късно си излезнахме с празни ръце от магазина. Отлично разбирам въпроса на Ноеми: "Де зинни яке?"

За да отпразнуваме успешната акция, отиваме на "сторан" за обед. Нашите деца изнасят обеден концерт на глада, които бива сецнат с появата на тоститата. А за десерт Данаил също отказва да спи следобед.

На оцелелите честито!
Най-после спокойствие и тишина
Голяма игра на неплощадка.

четвъртък, 13 октомври 2016 г.

Неочаквано добра ваканция

2016 ще влезе в архивите като годината на почивките. Първо моренце, а после и екзотика. Моренцето беше с "помощни колела", така че очакванията бяха само положителни. За екзотиката след миналогодишното оцеляване нещата бяха малко под съмнение. Заради забързаното ежедневие в работа през септември дори нямахме някак и време да се настроим много. Но...

...Португалия ни изненада със сърдечността и гостоприемството си, както и усещането за лято (в края на септември). Верни на принципа малко е повече, дори не се опитахме да видим туристическите атракции. Предпочетохме китни села и градчета в околовръст, където откривахме забележителностите - или липсата на такива. Любимото ми място за посещение станаха пазарите. И там като в България можеше да си купиш много сладки плодове и зеленчуци от баби и дядовци. За мен беше необичайно да не мога да ги разбера какво точно ми казват или да съм сигурна, че им казват точно това, което искам. Ама нямаше конфузни ситуации.

...Идеята за следобеден сън в креватчето я тествахме веднъж (първия ден), а след това карахме на мобилна почивка, без много да се притесняваме от неподходящия й момент на започване. Вечер Ноеми и Данаил си лягаха по подобаващо време и без много кандардисване и до към 7.15 - 7.30 сутринта беше тишина. Мечта!  

...Португалците се оказаха с много по-достъпен режим на хранене (за разлика от Испания). Най-вкусно сякаш готвят в най-невзрачните заведения, като определено мога да препоръчам манджата на деня. Представете си блоковете в Люлин 5, ама това е в центъра на едно малко градче. В един от блоковете има капанче, където предлагат този ден две манджи - със знаци се разбираме, че едната е с риба, а другата е с месо. Каква риба? Ами вкараха ме в кухнята да видя, не че огромната теждера с яхния ми разкри нещо повече. Освен невероятна риба, която така и не разбрахме каква е, имаше и някакъв салам - илюстрация на незавидното положение на вегетарианци там.

...Обикновено съм много щастлива с новите впечатления от почивката, а с прибирането вкъщи започвам да си мисля коя ще ни е следващата цел. Този път: 
А) не ми се тръгваше, и
Б) сериозно се замислям да се върнем не просто в Португалия, но и на същото място.    

Има ли шанс да не се разочароваме от едно завръщане?
  
Пробваме екзотични плодове на пазара в Sao Bras de Alportel. 
Кафе с плод на пазара в Тавира. 
Околообедна дрямка - кой е казал, че трябва да се спи на креватче?!?
Обяд: единствения път, когато се опитахме да ядем в ресторант от туристическите книги, той се оказа затворен. Първото капанче, което ни се изправи пред очите, се оказа също нелошо. 
Следобедна програма: охлаждане в басейна
Големият басейн и усещането за лято вечер
Вечеря на терасата - Ноеми и Данаил се хранят взаимно с кисело мляко.



петък, 30 септември 2016 г.

[Х]Ема?

Малкият Данаил става все по-малко малък. С три думи обаче разказва цяла история. 'Наш ауто' е ясно. 'Сейн', 'ански', 'пува' са във ваканцония репертоар.

Но ето че миналата седмица се чу нещо, което ме изненада. '[Х]ема' като веригата магазини в Холандия, но казано с убеждение. Казано само по себе си, без контекст. Докато един протегнат пръст не даде златния жокер - това е Ноеми!