Мамини вълнения

Тежки седмици в работата. Оцелявам. Ама умората и натоварването си казват думата. Тази седмица по този случай си оставам вкъщи - отказвам пътуване, децата обаче тъкмо са планирани за 4 дена ясла. Ще си почина и ще презаредя батериите... Това си мисля аз. В понеделник Ноеми се прибира от яслата и я боли ухото. Много гушкане, парацетамол, солен разтвор и една нощ на големия креват между мама и татко и чудо! Н а другия ден е като нова. Отдъхнах си... Ама избързах. Данаил от доста време си беше настинал, уж се беше оправил. Затова шах с пешката, когато изведнъж започна хленчи и замлъкваше само в прегръдката на мама. Да живее кенгуруто, че поне успях да приготвя вечеря. Този път познатото лечение не даде резултат, Данаил на практика само спа близо 20 часа, а посещението при личния лекар ни изстреля в болницата. Пневмония и ще останем няколко дена тук. Та това излезна от плановете ми да си почина. От друга страна, ако трябваше да се притеснявам и за работата си, съвсем го бях закъс...

Имах си една мечта: да се отървем от памперсите на Ноеми. Лятото я пусках по голо дупе, а тя си пишкаше наволя - като се отделяше в някой ъгъл, за да не я безпокоим. Усмивка през зъби и продължаваме напред. Имаше някакви случайни моменти, когато в гърнето се оказваха отпадни води, но реално истинската победа се състоеше в това тя да седне на гърнето. Имаше един ден лятото, когато се изпишка два пъти в гърнето и пусна една дърадонка в голямата тоалетна, но тогава явно реши, че може, и съответно отказа го прави повече. Но иначе искаше да ходи без памперс. Вече даже не я й питах, докато тя в яслата казала, че иска да пишка и от раз се изпишкала. Една седмица по-късно тя си ходи само с гащички, дори и навън и всички отпадъчни материали биват изхвърляни директно в голямата тоалетна. Чудо! Дори и най-модерната техника не помогна - въпреки че е популярна играчка за Данаил. Вероятно като му дойде в времето да я ползва, ще е изгубил тотално интерес. Предполагам, че се досещате к...

За рождения си ден Данаил получи голямо столче за кола, което пристигна в огромен кашон. Столчето е инсталирано, ама какво да правим с кашона? Да го набутам в контейнера за хартия ще е голяма борба, тъкмо запретвах ръкави, когато ми хрумна идея: ще направим къщичка! Изрязахме прозорци и воала - новите обитатели се нанесоха. Даже ще й дам на Ноеми да я нарисува - още поне 20 минути занимание надявам се. А когато къщичката се разпадне, първоначалното предизвикателство как я набутам в контейнера, няма да е на дневен ред вече. Поука: с децата подаръците са често повече и различни от това, което си мислим. Вкъщи Има и прозорец  Вече две големи столчета в колата

А. Крокодил Б. Жаба В. Торта за рожден ден Г. Всичко изброено Д. Нищо от изброеното Това зелено нещо беше "тортата" за в яслата, за да отпразнуваме първия рожден ден на Данаил. Ноеми първо я оприличи на жаба, а по-късно на крокодил, т.е. отговор Г е верният. Данаил на 1 годинка! Хубавите дрехи за пране, без чорапи и мокър от лига - УСМИХНАТ както винаги. Пеем песнички Какъв хубав подарък! Голям помощник за почерпката А след това и асистент по отварянето на подаръци... ...докато рожденикът си играе с вече отворените. Това беше големият ден днес. Предизвика ме вчера с опаковането и аранжирането на подаръците - не предизвикаха особен ефект с всичките балони - и аранжирането на "тортата", когато вече ми се спеше до примала вчера. Но това чудовище е лесен, здравословен и оригинален начин да почерпиш деца, а и възрастни: една краставица, малко клечки за зъби, кашкавал на кубчета, грозде и боровинки - или каквито други дребни и неразкашв...

Днес трябваше да си подам декларацията за разходите. Вадя си разпечатката за влака и какво да видя? Аз съм като машина: сутрин се чекирам в 7.50, .51 или .52 - влакът тръгва в .54, следобед в 16.36, 37 или .38 - съответно се надявам да заминем в .43. Октомри е кратък, защото бяхме на почивка, а и има екзотики - различни дестинации. Само забележете часът на чекиране там и фактът, че това ми е второто превозно средство - ако не броим колелото в началото.