сряда, 31 август 2016 г.

Ах, морето или "пува"

След повече от 10 години се завърнах по българското Черноморие - и в силно разширен състав. След като Евалд страда 4 години като баир-будала из България, моренцето взе че му хареса. А малките мишки не можехме да изкараме от водата - въпреки обилното посиняване и голямото треперене.

Децата отиват за първи път на плаж.
Св. Константин и Елена: първа среща на децата с морето. И първа официална ваканция с три генерации.
Вече почти седмица след нашето завръщане като питаш Данаил какво прави или ще прави, той неизменно отговаря: "пува", понякога последвано от уточнението "дата".
"Кок", "дата", "пува" - речникът на Ноеми и Данаил за морето и плажа е предимно на български. 
Ноеми пък свикна с бохемския живот. Първия път като излезнахме да ядем навън, тя с удивително самочувствие и увереност си поръча "пържени картофки". А тъкмо като се бяхме прибрали, попита: "къде ще ядем днес?". Силно разочарована от отговора ми - вкъщи, пожела уточнение "защо не сторант?"
Прощална вечеря на плажа: цаца, бира и морето...
Съзнателно избягвах нашето море, защото предпочитам планината, но и защото е гъчкано, като цяло презастроено и кичозно. Не знам какво очаквах от най-стария курорт по северното Черноморие (бившата Дружба), но знам, че бях шокирана. Интернетът ми беше разказал за километри плажна ивица с нежен пясък - ние видяхме плажна ивичка - частично заета от срутил се бетон от славното минало и ограничена от още повече бетон под формата на оградата с Ексиновград или басейна на Гранд хотел Варна. Самото градче освен хотелската част има и вилна част (където и ние пребивавахме), където къщите са общо взето нацвъкнани сред полето и се постигат по частично черни пътища.

След първия шок обаче ми хареса. Много. Топло, слънце. Разхлаждаш се в доста чистото море. Благодарение на нашата хазяйка си похавахме в много хубави заведения. Баба и дядо си играеха с мъниците, аз просто можех да си остана седнала. Вечер след тяхното прилегляване редовната разходка с господина за сладолед и провизии. Идилия! И може би догодина пак...
Котката Цецка: извор на възхищиние и страх, като се размърда. 


понеделник, 15 август 2016 г.

Библиотека

Връзки към всякакви информации - полезни за мен и затова вероятни и за вас. Не съм свързана с никоя от пропоръчаните стоки и услуги, но съм ги ползвала и съм доволна. По никакъв начин не нося отговорност за качеството на техните продукти.

Исках да я добавя като отделна страница, ама нещо не се получи. Тук ще добавям постоянно нови неща, като открия нещо ново, така че можете да се връщате време на време. Всъщност пратете ми вашите открития!


Пътуване
Колички и столчета за коли под наем, намират се в София, но доставят и из страната.

Сам родител, пътуващ с децата в чужбина, трябва да може да представи пълномощно от втория родител, че е съгласен. Внимание! България и страната, от където пътувате (например Холандия), имат различни изисквания за типа пълномощно и съответно може и да не ги признаят.

Детски материали на български
Радио драматизации на различни книги, приказки и пиеси
Все още не съм ги прослушала, но има прекрасни заглавия
Каневмюзик има качени няколко диска с детски песнички.
Приключенията на Лукчо - аудио приказса по Джани Родари, още приказки през Вижте още... отдолу
Образователни клипчета и преведени от английски на български песнички. Петте маймунки са хит: "мунка, мунка, ау" и се държи за главата.

Многоезичие и децата
За видовете многоезичие при децата и какво кога да очакваме
Какво мотивира децата да говорят нашия език?

Бебешки работи
Два пъти използвах тази схема за захранване. По някаква странна причина я има и на български:


Схема за имунизациите в Холандия. Намерих и тази страница, където могат да се сравняват календари на европейски държави.

Процедура по регистриране на дете, родено в чужбина. За всеки случай обадете се и на посолството по местонахождение и за София в обредния дом на Кракра.

понеделник, 8 август 2016 г.

Как да намеря време за мен?

Когато имам деца, няма да се променя. Няма да изглеждам като майката в самолета - водеща две мъничета и носеща пеленаче - сякаш току-що са ме извадили от пералнята след дълго центруфугиране на високи обороти. Ще си се глася, ще се развивам във всички посоки, всички мои приятели ще си бъдат около мен...

Може би тези и други подобни мисли са ви познати. Поне за мен те бяха и все още някъде да моето кредо. Само че забелязвам, че в усилията си да бъда старото ми аз + любяща майка на две деца + все пак приятен партньор и добър приятел, се загубвам в една безкрайна бездънна и по усещане безплодна активност. В края на деня, когато се замисля как съм свършила, списъкът е впечатляващо дълъг. Носи ли ми той удовлетворение? Ами не много. Защото зад него надничат нещата, които не са свършени, които са за утре и по нататък.

Вече почти десет дни съм в отпуска. Вкъщи, три пълни дни свобода, докато децата се забавляват в яслата. Свърших толкова много неща, невероятно, но често все още вечер имам усещането, че не съм използвала времето оптимално.

Ама нали съм във ваканция?

Затова започнах ново предизвикателство: бездействие. Тишина. Гледане в точка. Слушане вътре в мен. Не е нужно да е дълго. Опитайте да седите една минута неподвижни и да уловите чувствата, които се борят във вас. Умора? Раздразнение? Разочарование? Защо? Откъде идват? Радост? Умиление? Нежност? Споделихте ли ги с тези, които са ги предизвикали?

Аз стигнах до заключението, че съм позабравила да се вслушвам в себе си, не в разума си, но в чувства, копнежи, страхове. Положителни и отрицателни, без директно да реагирам на тях, просто да ги допусна в мен. Времето за мен се оказва не врема за действие, а време за свързване с центъра ми. А от там се раждат идеи за наистина ползотворни дейности, защото си спомням какво и защо ни носи радост.

Изрязани и залепени картинки от списания напомнят за това, което носи енергия.
Помните ли как рязахме и лепяхме като деца? Това е резултатът от може би половин час ровене из списания за неща, които по-често искам да правя, защото ми носят радост. Като го погледна сутрин и се зареждам. Ето това също е време за мен.