Мамини вълнения

Като бях малка, много не обичах да спя следобед. Вместо да си играя, си губя времето в креватчето. Ами явно това се предава по кръвна линия - моите две съкровища категорично отказват да си легнат доброволно следобед. Ноеми беше на две години и месец, когато започна да отказва да си ляга в креватчето - всъщност кретчето й го отворихме тогава и нямаше как да я задържим вътре. Лятото си спеше в количката на двора, но с идването на есента, отказа и този вариант. Шансът ми за момент за мен си се изпари. А и преди това имаше нежеланата ситуация, тя да заспи преди обед - дори и само за 10 минути, след това твърдо отказваше да затвори очи. Данаил пък беше бебе мечта - сутрин спеше в количката или в кенгуруто, следобед с усмивка си лягаше. Докато стана на година и половина. И се почнаха едни ревове, като се качехме горе в тяхната стая. 10 минути истерия - после и на мене ми идваше повече. Понеже беше пролет, нямахме проблем - с количката да изхвърлим боклука и после паркираме заспалия мъни

Неусетно Данаил чукна две годинки. По случая изведнъж забрави 'Хема' и мина на 'Неми', подарък за нея за неговия рожден ден. Този път бях много творчески настроена. Тортата стана автобус - а рожденикът ентусиазирано разказваше "тота-бюс". Основната заслуга е на фантазията: продълговат кекс с покрив, прозорци и врати от сметана, както и колела от киви. И да разказвате, докато се прави. За яслата търсех здравословна и интересна почерпка. Измислих печена тиква с украса от стафиди. Тиквата е голямо предизвикателство на тези географски ширини, да е сладка и суха.

Диалог между Ноеми и Данаил: - Дани, ела тука. - Не. - Дани, ела тука! - Не! (Смях) - Броя до три... Смях - Едно... две... три... Още смях. С новите якета, взехме ги само тримата - може би затова Ноеми така професионално усвои броенето до 3 

Как да прекараме един ден с децата, да свършим работа, но и да им интересно? В петък имахме много тежка програма. Ходихме семейно на контролен преглед на зъболекар, като наистина имаше опит да се преброят зъбите на всички деца. Всички вкъщи охотно отваряха широко уста, но едва показваха предните зъбки на "бека" (Данаил за зъболекар). Опитвахме на зъболекарския и на нормален стол, както и на екзотична табуретка, да седят сами или в мама или татко, с огледалце или четка за зъби, но ефектът все същият. Не съм сигурна, кой беше най-облекчен като си тръгнахме - ние или зъболекарката...След 6 месеца циркът се повтаря. После трябваше да се оборудваме с екипировка за зимата. Първа спирка: магазин за обувки. Ноеми пробва първите - розови - ботушки и директно тръгна да им маха етикетите. Данаил ги пробва и директно си поиска гумените ботушки, с които беше дошъл. Голямото шоу обаче беше за якетата. Запътваме се към пробната с по три якета на дете, като се гоним, за да отидем там. Но

2016 ще влезе в архивите като годината на почивките. Първо моренце, а после и екзотика. Моренцето беше с " помощни колела ", така че очакванията бяха само положителни. За екзотиката след миналогодишното оцеляване  нещата бяха малко под съмнение. Заради забързаното ежедневие в работа през септември дори нямахме някак и време да се настроим много. Но... ...Португалия ни изненада със сърдечността и гостоприемството си, както и усещането за лято (в края на септември). Верни на принципа малко е повече, дори не се опитахме да видим туристическите атракции. Предпочетохме китни села и градчета в околовръст, където откривахме забележителностите - или липсата на такива. Любимото ми място за посещение станаха пазарите. И там като в България можеше да си купиш много сладки плодове и зеленчуци от баби и дядовци. За мен беше необичайно да не мога да ги разбера какво точно ми казват или да съм сигурна, че им казват точно това, което искам. Ама нямаше конфузни ситуации. ...Идеята за

Малкият Данаил става все по-малко малък. С три думи обаче разказва цяла история. 'Наш ауто' е ясно. 'Сейн', 'ански', 'пува' са във ваканцония репертоар. Но ето че миналата седмица се чу нещо, което ме изненада. '[Х]ема' като веригата магазини в Холандия, но казано с убеждение. Казано само по себе си, без контекст. Докато един протегнат пръст не даде златния жокер - това е Ноеми!

Отдавна ми беше мечта и ето, че се изпълни - сложихме си слънчеви панели. Ние нищо не правим, а те произвеждат електричество, с което си светим, перем си и си готвим. Панелите за производство на енергия са инсталирани на покрива  Понеже е нещо ново, то гледаме редовно какво ни е донесло слънцето този ден. Примерът отдолу е от днес, когато беше доста мрачно. Лъч по лъч обаче се събира - за 20 дена надхвърлихме 110 киловат часа! Дневното производство Производствоно последните дни - повечето от изминалите дни произвеждахме между 6 и 7 килиоват часа. Резонен въпрос е какво се случва с произведеното електричество - би било истинско чудо да го хабим цялото точно в момента, когато слънцето грее. Eлектромерът има " два канала"- един за изхабения ток, един за произведения и върнатия в електромрежата. Каквото употребим директно, не се появя нито на едната сметка, нито на другата. Веднъж годишно двете числа се засичат и се плаща разликата, т.е. получаваме същата цена за

Нормална сцена преди 4+ години : "Какво ще вечеряме днес?" "Не знам, ще погледна какво има в магазина и ще го измисля.". Резултат: пазаруваше се през ден, по малко. Нормална сцена последните месеци : Събота сутрин. Ще ходим до супермаркета, трябва да заредим за седмицата. Неистов опит да измисля какво ще ядем предстоящата седмица - за уточнение поне 6 вечери, по възможност здравословни и приемани от чадата, както и да запиша съставките (доказала съм, че без списък се прибирахме с половината съставки). Стандартните неща - кисело мляко, неща за сандвичи - ги взимаме почти интуитивно, издънки там е нямало. Обаче творческият процес по създаването на менюто не се получава никак спонтанно, Затова съботата сутрин беше за мен един, меко казано, стресиращ момент. Постигнах известно подобрение, като започнах да си събирам рецепти, обаче общо взето ги готвех веднъж, при успех, два пъти и после ги забравях... Решението : Рецептите се записват в Гугъл Док, със заглавна

След повече от 10 години се завърнах по българското Черноморие - и в силно разширен състав. След като Евалд страда 4 години като баир-будала из България, моренцето взе че му хареса. А малките мишки не можехме да изкараме от водата - въпреки обилното посиняване и голямото треперене. Св. Константин и Елена: първа среща на децата с морето. И първа официална ваканция с три генерации. Вече почти седмица след нашето завръщане като питаш Данаил какво прави или ще прави, той неизменно отговаря: "пува", понякога последвано от уточнението "дата". "Кок", "дата", "пува" - речникът на Ноеми и Данаил за морето и плажа е предимно на български.  Ноеми пък свикна с бохемския живот. Първия път като излезнахме да ядем навън, тя с удивително самочувствие и увереност си поръча "пържени картофки". А тъкмо като се бяхме прибрали, попита: "къде ще ядем днес?". Силно разочарована от отговора ми - вкъщи, пожела уточнение "защо

Връзки към всякакви информации - полезни за мен и затова вероятни и за вас. Не съм свързана с никоя от пропоръчаните стоки и услуги, но съм ги ползвала и съм доволна. По никакъв начин не нося отговорност за качеството на техните продукти. Исках да я добавя като отделна страница, ама нещо не се получи. Тук ще добавям постоянно нови неща, като открия нещо ново, така че можете да се връщате време на време. Всъщност пратете ми вашите открития! Пътуване Колички и столчета за коли  под наем , намират се в  София , но доставят и из страната. Сам родител, пътуващ с децата в чужбина , трябва да може да представи пълномощно от втория родител, че е съгласен. Внимание!  България  и страната, от където пътувате (например  Холандия ), имат различни изисквания за типа пълномощно и съответно може и да не ги признаят. Детски материали на български Радио драматизации на различни книги, приказки и пиеси Все още не съм ги прослушала, но има прекрасни заглавия Каневмюзик  има   качени няколко

Когато имам деца, няма да се променя. Няма да изглеждам като майката в самолета - водеща две мъничета и носеща пеленаче - сякаш току-що са ме извадили от пералнята след дълго центруфугиране на високи обороти. Ще си се глася, ще се развивам във всички посоки, всички мои приятели ще си бъдат около мен... Може би тези и други подобни мисли са ви познати. Поне за мен те бяха и все още някъде да моето кредо. Само че забелязвам, че в усилията си да бъда старото ми аз + любяща майка на две деца + все пак приятен партньор и добър приятел, се загубвам в една безкрайна бездънна и по усещане безплодна активност. В края на деня, когато се замисля как съм свършила, списъкът е впечатляващо дълъг. Носи ли ми той удовлетворение? Ами не много. Защото зад него надничат нещата, които не са свършени, които са за утре и по нататък. Вече почти десет дни съм в отпуска. Вкъщи, три пълни дни свобода, докато децата се забавляват в яслата. Свърших толкова много неща, невероятно, но често все още вечер имам у

Мечо Пух го е казал. В друг контекст, но все пак. Какво имам аз предвид? Има времена, когато се случват много неща. Като преди три месеца, когато изнасях презентации в сряда и четвъртък, като за тези 48 часа трябваше да ги подготвя и да се предвижа от А към Б - 500 км. Следващата работна седмица имах цифром и словом над 20 часа срещи, като нямам толкова активна роля като седмица преди това, но това са над 80% от работното ми време, което трябва да изседя концетрирана и все пак да допринасям с нещо... Не е само това, разбира се, защото шоуто продължава вкъщи. Ноеми, която тъкмо се беше преместила в новата група, ни изненада като не се адаптира безпроблемно, а и нашето присъствие беше разбъркано. Покрай тези събития сухият период се понамокри сериозно - през деня и през нощта. Особено нощта беше много тежка, защото креватчето се сменяше поне веднъж - не може да сложим пак памперс, тя беше суха, ще се научи пак. Да така е, но тя определя момента кога ще стане това. А той все

Около мен пак се появиха отново доволен брой бременни. И разговорите неминуему се завъртат около раждането . И различните опции, които имаш за този толкова специален момент. И съмнението какво да изберат. И неразбирането на семейство и приятели, особено ако идват от среди, където раждането се смята за медицинска интервенция. Аз имах щастието да имам право да избирам. И Ноеми, и Данаил са родени вкъщи и за мен това беше правилният избор. И днес искам от първо лице да споделя пет факта за тези специални преживявания. Домашното раждане не е приумица и безотговорна постъпка, а избор, който се подкрепя от тукашната здравна система . Акушерката, която следи бременността, е специално обучена да открива отклонения в протичането й - като цяло бременността тук не е заболяване, ами нормално за здравата жена състояние. При наличие на индикации за отклонения бременната се предава за наблюдение на гинеколог и тогава опцията за раждане у дома отпада. По време на самото раждане акушерката бив

Помните ли уроците по история? За възстания и преврати, за ново начало и възход? В училище тези неща изглеждаха толкова далечни и големи. Понякога си мислех в какво интересно време нашите предшественици са живели. Напоследък обаче все повече ми прави впечатление как около нас се случва все исторически неща, които след време ще вдъхновяват хората да възкликват „какво интересно (объркано) време!“. Будиш се сутринта и изведнъж атентати в Париж! Париж, това е при нас. Малко по-късно Брюксел – познавам хора, които живеят там, това дори е по-близо! В петък с невярващи очи чета, че Великобритания иска да напуска ЕС. Какво ще стане с моята колежка от Англия? Ами познатите неангличани, които живеят и работят там? Нашият много свързан свят доближава всички тези събития до нас. Какво означават тези събития, ще покаже само времето. Нашите деца ще ни питат някой ден какво се е случвало, защо се е случвало. Ние сме живата история – и все още сме в състояние да я повлияем, да я напишем – док

Икеа - поне за мен, но и за доста други хора, е като приказка за възрастни. Всичко в магазина е красиво, подредено, практично Какво става като тръгнеш да го пресъздаваш вкъщи често е различна история .  Толкова хубави аксесоари, виж, това е само едно евро, но пък какво хубаво ти става, всъщност ние за друго дойдохме, ама нека го вземем.  И така евро по евро се оказват мнооого евра на касата .   Това пречистващо преживяване се превръща в мираж с появата на децата. Защото докато обиколиш целия шоурум и после аксесоарите, за да стигнеш до касата, си се изпотила много пъти, преграхнала си, гърбът те боли от постоянното откопчване на съкровището от всички експонати - а на касата се оказва, че си забравила половината неща, за които бяхте тръгнали.  Наскоро ми се наложи да отида - сама с двама помощници. След сериозна подготовка оцеляхме, дори може да се каже, че се позабавлявахме. Как да го направите и вие ли? Ами слушайте: Преживяване за всички - каране на танка Напра

Наскоро тукашната организация за здравословно хранене публикува нова препоръка . Вкарваш си пола и възрастта и ти изплюва какво и по колко трябва да ядеш (за съжаление се предлага само на холандски). По този случай се започнаха да се цитират изследвания как децата не ядат достатъчно предимно зеленчуци - за тригодишно това са между 50 и 100 г на ден, за 7-годишно между 100 и 150, за 10-годишно 150 - 200, а 15-годишните (и възрастните) се нуждаят от 250 г на ден. По този случай се натъкнах на рецепти със скрити зеленчуци, като например палачинките с моркови . Първият опит не беше особено успешен, но днес втория път палачинките бяха посрещнати с нескрит ентусиазъм от малки и големи. Необходими продукти: Необходими продукти като за стандартни палачинки: 500 мл прясно мляко, 3 яйца, 300 г брашно настъргани моркови. Колкото по-финно ги настържете, толкова по не се усещат. За количеството - не се увличайте. Първия път като се замисля трябва да са били над половин кг и настъргани на

Дани е отвън в количката, почива си. Ноеми се върти около мен в хола. Унасям се. Тихо е. Прекалено тихо. Прекалено дълго време е тихо. Какво става? Изстрелвам се от дивана. Намирам: Малък диверсант се е наместил удобно в кухнята до чекмеджето с провизиите. " Какво правиш Ноеми ? " " Яде 'ка-какао' ." Ден по-късно Ноеми обявява, че не иска да дойде с нас до кофата за боклук. Не я е страх да остане сама. Хммм... причината се оказва друга!

Две деца. Лудница! Но пък идва и момент, когато те започват да се забавляват сами. В критичните моменти на деня. Ситуация 1: 5:00 ам Дете 1 проплаква. Таткото отива и го успокоява. 5:30 ам Дете 2 се промъква на пръсти между нас на спалнята. Против принципите ми, но по това врема на деня принципите нямат значение. 6:00 ам Дете 1 се обажда пак. Дълбока въздишка и обръщане на другата страна с надеждата след минута да замлъкне. Дете 2 се изправя вертикално в кревата и възкликва: "Дете 2 плаче!". Тропа-тропа обратно. Спокойствие. Обръщам се обратно и продължавам да спя. 6.30 ам  Алармата обявава началото на деня. Намирам ги в бебешкото креватче, със светната лампа, обградени с книги, смеейки се. Ситуация 2: Мама сама вкъщи, еднолична вечерна процедура. Започваме рано, защото нивото на умора е високо. Напоследък татко и магичният елемент, който се прибира точно за завършека на деня на децата.   7.30 рм  Всички деца са с измити зъби, изкъпани, облечени и завити. Какво

Миналия път стана дума за климатичните изменения и как ние всички трябва да променим начина си на живот и възприятие , за да могат и децата ни да се радват на хубави условия на живот. Със закачка и за отпразнуваме слънцето пускам идея за намаляване газовите емисии и повишаване на тонуса: седмичен пазар с деца, колела и "ремарке". Ако трябва да съм честна, би ми се искала по-често/винаги пазаруваме, защото ще бъдете изненадани, но тази конструкция побира изключително много багаж ие голям купон за най-малките.

Има един виц за холандското време: тази година сме много щастливи, защото: А. имаше лято! и Б. то се падна точно в събота и неделя... Този виц е доста актуален сега. Началото на май ни изненада с много високи температури и слънце на корем. И така вече четири-пет дена. Извадих летните рокли, които принципно са неприложими тук заради пронизващия вятър и дефиницията за топло, когато термометърът едва докосва 20 градуса. Но ето че сега дори те не помагат - 25 градуса, слънцето прави дупки. Тентата в двора е отворена, чадърът и той, а ние само се местим със сянката. Мъниците сами се крият на сянка. Мажем се дебело със слънцезащитен крем, само ми е жал за Ноеми и нейната шарка . Ама дрехите пречат. Така двамата откриха радостта от това да тичат голи навън, да се въргалят в пясъка и в басейнчето с вода - там може дори с дрехи. Както се казваше в една реклама - "priceless!". С дрехите във водата... ...после без дрехи се подкрепяме с плодове. Промяна на климата в дейс

5 години прекарах в университета. Страхотно време, готини хора, купони, лекции, изпити, пей сърце. Академичната подготовка обаче като цяло е суха и абстрактна, с ниска практическа стойност. Само една теория обаче си заслужаваше петте години търкане на скамейките. Коя е тя и каква е практичната й стойност? Нарича се конструктивизъм и обозначава фактът, че аз и ти възприемаме едно и също нещо по различен начин. Като бяхме на гости, Данаил се буташе все при други хора - цялата пейка свободна, само една жена седи на края й, но той до нея и то на половин сантиметър. Аз се потя и си мисля, горката жена , а тя си мисли - така сподели - какъв любвеобилен сладур!  Каква й е практическата стойност? Ами не се шашкай много, всичко е относително. На мен ми помага да приемам нещата по-леко, да не се връзвам толкова и да обяснявам пространно - когато ми е важно да ме разберат - какво мисля и чувствам точно. Защото особено в областта на чувствата често се стига до недоразумения. Този интерперсон

В нашата ясла има(ше) епидемия от варицела. Едно детенце от нашата група беше на петна, тъкмо му мина и цъфна наш Данаил. Не е първият случай на варицела около нас, досега ни се е разминавало. Този път обаче бях убедена, че е дошъл нашият ред. Следващите две седмици имах две командировки и по закона на Мърфи нямаше по-подходящ момент. И наистина тъкмо бяха свалили табелката "внимание варицела", когато трябваше да я окачат отново. Данаил се беше нашарил: първите точици избиха, като заминавах във втората командировка. Той я изкара леко, само на третия и четвъртия ден имаше малко температура и трябваше да си го приберем от яслата преждевременно. После минахме през баба и дядо в България. Ноеми е свежа като краставичка. Данаил има само корички, които предизвикват фурор на детската площадка. "Хайде, майче, да ходим, да не се заразиш, че това дете има шарка". Не можах да се въздържа да споделя, че като се появят коричките, детето не е заразно - само че дъщеря ми би могл

Някога си живеех безгрижно и пиех каквото ми сервираха. Ама след един тийм билдинг, когато се учихме да правим еспресо и капучино започнах да се мръщя. Прегорено кафе, мръсна част за разпенване на млякото, незатоплен или непочистен пистон, воднист бълвоч като резултат... А някога идеше реч просто за задоволяване нуждата ми от кофеин - без бой признавам пристрастеността си.  Така преди 6 години се сдобихме с първата ни еспресо машина - Gaggia Classic. То не беше четене и търсене, сравняване. За определения бюджет това казваха да е най-доброто решение. Като изпихме първото кафе, се плеснахме по челото и казахме, леле, какви гадости сме си правили! Малко по-късно като сватбен подарък се сдобихме и с мелачка, полупрофесионална от същата серия. Това вече беше свобода - кеф ти еспресо: финно, кеф ти филтър: по-едро, кеф ти френска преса: грубо смляно. Първата желязна машинка, благодарим за вярната служба. 3 години по-късно Gaggia даде малко фира, но едни тъмни субекти я оправиха и

Някога да обядваме/вечеряме навън беше особено зареждащо и облекчаващо. Но преди около 3 години настана промяна. Първите месеци разбира се, нямаше проблем да пиеш кафе навън, дори да ядеш. Докато сънят по цял ден стане по-скоро изключение вместо правило. За моя първи рожден ден като майка решихме да излезем на вечеря да отпразнуваме. Бебето на 4,5 месеца идва с нас, то така или иначе заспива към 7 часа вечерта. Да, ама не! Този ден Ноеми беше ходила да свиква на ясла, така че крайният брой разлики й дойде в повече. Поръчахме предястие и докато го чакахме, аз обиколих квартала с количката няколко пъти с надеждата да заспи. За основното ястие тя вече ми беше в скута, а за десерт дори и не помислихме – носехме се в лек тръс с нея на ръце, защото лягането в количката никак не се толерираше. Вкъщи като по чудо ревът секна и почти мигновено се дочу равномерно дишане. Година по-късно, по същата линия, ще вечеряме тримата заедно навън. Идеята хубава, ресторантът подходящ за малки деца

Тия измишльотини, дето си ги носим по джобовете като телефони и като украси по ръцете, които гордо тиктакат в домовете ни, са напълно ненужни! Я обяснете на дете, че старото 6.30, сега обаче 7.30 е моментът, когато ние си лягаме. Няма такъв вариант! Купонът горе продължава точно до 8.30, когато от само себе си приключва... От къде идва тази измислица лятно време, която от няколко дена не просто ни обърква вечерите, но сутрин почти ме докарва до рев, когато звънне алармата? Wikipedia казва, че това е немска идея, за да се намали консумацията на електричество след втората световна война. Изреждат се и множеството негативни последствия за н ашето здраве, психика и икономиката, а пестенето на енергия може да е с обратен знак . 2013 е имало и петиция за премахването, но не намирам по-нови неща в Европа, виж американците ритат и протестират здраво. Ако някой знае къде да се подписваме, за да се премахне, моля не забравяйте да ме поканите, колкото по-скоро го премахнат, толкова по-добре!