Мамини вълнения

Две деца. Лудница! Но пък идва и момент, когато те започват да се забавляват сами. В критичните моменти на деня. Ситуация 1: 5:00 ам Дете 1 проплаква. Таткото отива и го успокоява. 5:30 ам Дете 2 се промъква на пръсти между нас на спалнята. Против принципите ми, но по това врема на деня принципите нямат значение. 6:00 ам Дете 1 се обажда пак. Дълбока въздишка и обръщане на другата страна с надеждата след минута да замлъкне. Дете 2 се изправя вертикално в кревата и възкликва: "Дете 2 плаче!". Тропа-тропа обратно. Спокойствие. Обръщам се обратно и продължавам да спя. 6.30 ам  Алармата обявава началото на деня. Намирам ги в бебешкото креватче, със светната лампа, обградени с книги, смеейки се. Ситуация 2: Мама сама вкъщи, еднолична вечерна процедура. Започваме рано, защото нивото на умора е високо. Напоследък татко и магичният елемент, който се прибира точно за завършека на деня на децата.   7.30 рм  Всички деца са с измити зъби, изкъпани, облечени и завити. Какво

Миналия път стана дума за климатичните изменения и как ние всички трябва да променим начина си на живот и възприятие , за да могат и децата ни да се радват на хубави условия на живот. Със закачка и за отпразнуваме слънцето пускам идея за намаляване газовите емисии и повишаване на тонуса: седмичен пазар с деца, колела и "ремарке". Ако трябва да съм честна, би ми се искала по-често/винаги пазаруваме, защото ще бъдете изненадани, но тази конструкция побира изключително много багаж ие голям купон за най-малките.

Има един виц за холандското време: тази година сме много щастливи, защото: А. имаше лято! и Б. то се падна точно в събота и неделя... Този виц е доста актуален сега. Началото на май ни изненада с много високи температури и слънце на корем. И така вече четири-пет дена. Извадих летните рокли, които принципно са неприложими тук заради пронизващия вятър и дефиницията за топло, когато термометърът едва докосва 20 градуса. Но ето че сега дори те не помагат - 25 градуса, слънцето прави дупки. Тентата в двора е отворена, чадърът и той, а ние само се местим със сянката. Мъниците сами се крият на сянка. Мажем се дебело със слънцезащитен крем, само ми е жал за Ноеми и нейната шарка . Ама дрехите пречат. Така двамата откриха радостта от това да тичат голи навън, да се въргалят в пясъка и в басейнчето с вода - там може дори с дрехи. Както се казваше в една реклама - "priceless!". С дрехите във водата... ...после без дрехи се подкрепяме с плодове. Промяна на климата в дейс

5 години прекарах в университета. Страхотно време, готини хора, купони, лекции, изпити, пей сърце. Академичната подготовка обаче като цяло е суха и абстрактна, с ниска практическа стойност. Само една теория обаче си заслужаваше петте години търкане на скамейките. Коя е тя и каква е практичната й стойност? Нарича се конструктивизъм и обозначава фактът, че аз и ти възприемаме едно и също нещо по различен начин. Като бяхме на гости, Данаил се буташе все при други хора - цялата пейка свободна, само една жена седи на края й, но той до нея и то на половин сантиметър. Аз се потя и си мисля, горката жена , а тя си мисли - така сподели - какъв любвеобилен сладур!  Каква й е практическата стойност? Ами не се шашкай много, всичко е относително. На мен ми помага да приемам нещата по-леко, да не се връзвам толкова и да обяснявам пространно - когато ми е важно да ме разберат - какво мисля и чувствам точно. Защото особено в областта на чувствата често се стига до недоразумения. Този интерперсон

В нашата ясла има(ше) епидемия от варицела. Едно детенце от нашата група беше на петна, тъкмо му мина и цъфна наш Данаил. Не е първият случай на варицела около нас, досега ни се е разминавало. Този път обаче бях убедена, че е дошъл нашият ред. Следващите две седмици имах две командировки и по закона на Мърфи нямаше по-подходящ момент. И наистина тъкмо бяха свалили табелката "внимание варицела", когато трябваше да я окачат отново. Данаил се беше нашарил: първите точици избиха, като заминавах във втората командировка. Той я изкара леко, само на третия и четвъртия ден имаше малко температура и трябваше да си го приберем от яслата преждевременно. После минахме през баба и дядо в България. Ноеми е свежа като краставичка. Данаил има само корички, които предизвикват фурор на детската площадка. "Хайде, майче, да ходим, да не се заразиш, че това дете има шарка". Не можах да се въздържа да споделя, че като се появят коричките, детето не е заразно - само че дъщеря ми би могл

Някога си живеех безгрижно и пиех каквото ми сервираха. Ама след един тийм билдинг, когато се учихме да правим еспресо и капучино започнах да се мръщя. Прегорено кафе, мръсна част за разпенване на млякото, незатоплен или непочистен пистон, воднист бълвоч като резултат... А някога идеше реч просто за задоволяване нуждата ми от кофеин - без бой признавам пристрастеността си.  Така преди 6 години се сдобихме с първата ни еспресо машина - Gaggia Classic. То не беше четене и търсене, сравняване. За определения бюджет това казваха да е най-доброто решение. Като изпихме първото кафе, се плеснахме по челото и казахме, леле, какви гадости сме си правили! Малко по-късно като сватбен подарък се сдобихме и с мелачка, полупрофесионална от същата серия. Това вече беше свобода - кеф ти еспресо: финно, кеф ти филтър: по-едро, кеф ти френска преса: грубо смляно. Първата желязна машинка, благодарим за вярната служба. 3 години по-късно Gaggia даде малко фира, но едни тъмни субекти я оправиха и