Мамини вълнения

Едно от предизвикателствата за нас като младо шестчленно семейство беше да намерим превозно средство, което да може да ни поеме всичките и за предпочитане и двойна количка. Решението за нас беше Фиат Мултипла: 6-местна кола по три седалки на два реда. Разпределението ни е шофьор с двете бебета отпред, отзад седалките от външните страни, а вторият възрастен в средата. До скоро аз предимно карах, но днес седнах отзад за дълъг път (> един час). И открих едно много рафинирано средство/място за мъчение: вързан между две немлъкващи, или каращи се, или сладко играещи, или удряйки се с плюшени играчки, или викайки за разнообразие майстори на инквизицията... краткосрочното решение няма: ако кажеш спираме, цялото мъчение ще продължи по-дълго. Няма наказание, което да е логично в случая, така ме викам зъби. А като стигнем вкъщи, първото, което ще направя, е да преместя едната седалка в средата... от следващия път ще могат директно да си общуват или да се млатят без посредник в средата.

От много отдавна ми е мерак и миналата седмица успях да го осъществя: с Ноеми и Данаил бяхме на състезание по тичане. Участвахме в "тичането за джуджета", 1,25 км. Въпреки дъжда и двамата финишираха с усмивка. Преди След Сериозна работа - тичаха даже и за време Тук е доста нормално децата от ранна възраст да бъдат приобщавани в такива спортни събития. Въпреки сериозния дъжд беше пълно с деца, които тичаха, както и братя и сестри в колички, които подкрепят големите покрай трасето. Родителите подтичват с (по-малките) деца, на финала ги чакат медали, вода и плод. Първото ни спортно приключение беше по Коледа. Аз тренирам с mom in balance  и местният ни клон има традиция да организира специална тренировка за целите семейства, при условие, че са облечени като дядо Коледа. Тази година за първи път ни се отдаде и Ноеми и Данаил още симулират някои от упражненията. Тогава се уверих, че и двамата им се харесва и че мога да се справя сама: Ноеми тича сама, Данаил за

Тази седмица беше пролетната ваканция на Ноеми. Първоначалната ми идея беше да мръднем някъде за един дълъг уикенд, но като си представих багажите и обикаляниците нощем на чуждо място, реших че ще минем на минивариант. Днес сутринта се опаковахме и се понесохме към Схевенинген, до Хага, за да разгледаме подводния свят в Sea Life. Според страницата им подходящо за инвалидни колички, на закрито, ресторант, наблизо (и не, това не е платена публикация). Купихме си специални билети, за влизане преди 11. Всичко е изчислено точно, пристигаме в 10.35, паркираме колата в гаража и тръгваме да изминем последните 600 м пеша. Табелките ни насочват между сградите, като отдалеч виждам едни стълби, които се качват нагоре. Дано само... Само че наистина се катерим с количка за близнаци по стандартно стръмни холандски външни стълби. Пристигнали горе, леко запотени въпреки режещия вятър, виждаме гърба на музея. Успяхме! Само трябва да намерим входа, очевидно заобикаляйки.... Стигаме до много стълби, с