Когато лятото е през уикенда

Има един виц за холандското време: тази година сме много щастливи, защото:

А. имаше лято! и
Б. то се падна точно в събота и неделя...

Този виц е доста актуален сега. Началото на май ни изненада с много високи температури и слънце на корем. И така вече четири-пет дена. Извадих летните рокли, които принципно са неприложими тук заради пронизващия вятър и дефиницията за топло, когато термометърът едва докосва 20 градуса. Но ето че сега дори те не помагат - 25 градуса, слънцето прави дупки. Тентата в двора е отворена, чадърът и той, а ние само се местим със сянката. Мъниците сами се крият на сянка. Мажем се дебело със слънцезащитен крем, само ми е жал за Ноеми и нейната шарка. Ама дрехите пречат. Така двамата откриха радостта от това да тичат голи навън, да се въргалят в пясъка и в басейнчето с вода - там може дори с дрехи. Както се казваше в една реклама - "priceless!".

С дрехите във водата...

...после без дрехи се подкрепяме с плодове.

Промяна на климата в действие: есен през декември, лято началото на май. 

С уикенда-лято, предшестван и последван от удавяне и есенни температури, засягаме темата измениние на климата. Преди този феномен е наричан "глобално затопляне", но поради положителната конотация в определени части на света името е променено. И под положителното, и под неутралното име се разбира все по-непредсказуемо и екстремно време. Сезоните, така както ги познаваме от деца, се размиват и дори изчезват. Суша се редува с наводнения, жега се сменя със студ. Неприятно за нас, градските чада, пагубно за всички земеделски производители. А когато тяхното производство пострада, ще страдаме и ние - или ще трябва да плащаме много повече, или пък просто определени продукти няма да ги има. Глад поне за части от населението е очаквано следствие - с всички последици от това за цялото общество.

Лятото трае цяла седмица. После кучи студ и потоп.

Това по какъв начин е мой проблем? Ъъъ... Какво мога аз да направя, за да завали/да се стопли/да се покаже слънцето? Малко.

С тези въпроси се илюстрира и проблемът с климатичните промени - те са твърде далече, твърде абстракти и може би не достатъчно силно изразени, за да наистина да се стреснем. Защото ние всички допринасяме за затоплянето с малките неща, които правим ежедневно. С колата непрекъснато? Изгорелите газове допринасят за хаотичното време. Нова джаджа/дрешка? Тяхното производство и дистрибуция също изхвърля изгорели газове. Лоша изолация? Топлим атмосферата директно.

Всичко започва с осъзнаването, че има проблем. И че този проблем е наш. Познаваме ледникови периоди, суши - Земята е оцелявала всеки път, някои животни също. Други са изченали за винаги. Нашето общество няма да оцелее в крайна сметка, ако климатичното изменение не бъде "укротено". Нужна е колективна промяна, в нашето мислене и удължаване хоризонта на мислене.

Добрата новина е, че нещата, които ограничават негативните ефекти върху природата, са добри и за нас - стига да пожелаем да допринесем малко, мъничко. С колело напред-назад: спестяваме от бензин и фитнес (преди да ме анатемосате, става дума за промяна в обществото, което би направила придвижването с колело нещо нормално и желано, а не занимание за психопати-самоубийци). Добрата изолация би изисквала инвестиция, но пък ще носи дивиденти во веки веков. А по-малко материализъм би означавал повече ресурси и по-добър свят за нашите деца!