Преди 4 години и сега

Преди 4 години малко неочаквано се появи нашата принцеса - готвех я за подарък за 60тия рожден ден на дядо, а път тя да избърза цели 3 седмици и да ми провали гениалния план.

Та роди си се тя, всичко точно, акушерките оправиха, изчистиха и към 5 часа сутринта казаха, че ще си ходят. Дива паника! Какво да правим вързопчето? То лежи между нас на спалнята, а ние не знаем да спим, да го гледаме... ами ако е гладно? Или пък вземе, че се изака?!?! Защо тези неща не идват с ясни инструкции?

Явно сме заспали, защото по едно време ни събуди звънецът. Акушерката, която идва да помага с и да наглежда бебето, влезе с едно енергично 'добро утро'. Бяхме спасени! Бебето си беше живо и все още спеше. И така прекарахме следващите дни в един пашкул - вкъщи, навън беше сиво и мокро, сменейки памперси, захранвайки със спринцовка и малко пръстче.

Четири години по-късно. Денят започва с ведро отброяване преди 6 часа колко време остава, докато може да стане. Пак съм се унесла, някъде след 7 ми се губи бройката. Навън е слънце и ще празнуваме не скрити вкъщи, ама с децата в яслата. Защото от утре започва нова ера - малкото вързопче тръгва на училище!


Коментари

Популярни публикации от този блог

Мартенички

Торта-заек за рожден ден

Мартеници 2: гайтан и усукан конец