Публикации

Показват се публикации от август, 2016

Ах, морето или "пува"

Изображение
След повече от 10 години се завърнах по българското Черноморие - и в силно разширен състав. След като Евалд страда 4 години като баир-будала из България, моренцето взе че му хареса. А малките мишки не можехме да изкараме от водата - въпреки обилното посиняване и голямото треперене. Св. Константин и Елена: първа среща на децата с морето. И първа официална ваканция с три генерации. Вече почти седмица след нашето завръщане като питаш Данаил какво прави или ще прави, той неизменно отговаря: "пува", понякога последвано от уточнението "дата". "Кок", "дата", "пува" - речникът на Ноеми и Данаил за морето и плажа е предимно на български.  Ноеми пък свикна с бохемския живот. Първия път като излезнахме да ядем навън, тя с удивително самочувствие и увереност си поръча "пържени картофки". А тъкмо като се бяхме прибрали, попита: "къде ще ядем днес?". Силно разочарована от отговора ми - вкъщи, пожела уточнение "защо

Библиотека

Връзки към всякакви информации - полезни за мен и затова вероятни и за вас. Не съм свързана с никоя от пропоръчаните стоки и услуги, но съм ги ползвала и съм доволна. По никакъв начин не нося отговорност за качеството на техните продукти. Исках да я добавя като отделна страница, ама нещо не се получи. Тук ще добавям постоянно нови неща, като открия нещо ново, така че можете да се връщате време на време. Всъщност пратете ми вашите открития! Пътуване Колички и столчета за коли  под наем , намират се в  София , но доставят и из страната. Сам родител, пътуващ с децата в чужбина , трябва да може да представи пълномощно от втория родител, че е съгласен. Внимание!  България  и страната, от където пътувате (например  Холандия ), имат различни изисквания за типа пълномощно и съответно може и да не ги признаят. Детски материали на български Радио драматизации на различни книги, приказки и пиеси Все още не съм ги прослушала, но има прекрасни заглавия Каневмюзик  има   качени няколко

Как да намеря време за мен?

Изображение
Когато имам деца, няма да се променя. Няма да изглеждам като майката в самолета - водеща две мъничета и носеща пеленаче - сякаш току-що са ме извадили от пералнята след дълго центруфугиране на високи обороти. Ще си се глася, ще се развивам във всички посоки, всички мои приятели ще си бъдат около мен... Може би тези и други подобни мисли са ви познати. Поне за мен те бяха и все още някъде да моето кредо. Само че забелязвам, че в усилията си да бъда старото ми аз + любяща майка на две деца + все пак приятен партньор и добър приятел, се загубвам в една безкрайна бездънна и по усещане безплодна активност. В края на деня, когато се замисля как съм свършила, списъкът е впечатляващо дълъг. Носи ли ми той удовлетворение? Ами не много. Защото зад него надничат нещата, които не са свършени, които са за утре и по нататък. Вече почти десет дни съм в отпуска. Вкъщи, три пълни дни свобода, докато децата се забавляват в яслата. Свърших толкова много неща, невероятно, но често все още вечер имам у