Следобеден сън
Като бях малка, много не обичах да спя следобед. Вместо да си играя, си губя времето в креватчето. Ами явно това се предава по кръвна линия - моите две съкровища категорично отказват да си легнат доброволно следобед. Ноеми беше на две години и месец, когато започна да отказва да си ляга в креватчето - всъщност кретчето й го отворихме тогава и нямаше как да я задържим вътре. Лятото си спеше в количката на двора, но с идването на есента, отказа и този вариант. Шансът ми за момент за мен си се изпари. А и преди това имаше нежеланата ситуация, тя да заспи преди обед - дори и само за 10 минути, след това твърдо отказваше да затвори очи. Данаил пък беше бебе мечта - сутрин спеше в количката или в кенгуруто, следобед с усмивка си лягаше. Докато стана на година и половина. И се почнаха едни ревове, като се качехме горе в тяхната стая. 10 минути истерия - после и на мене ми идваше повече. Понеже беше пролет, нямахме проблем - с количката да изхвърлим боклука и после паркираме заспалия мъни