Неочаквано добра ваканция

2016 ще влезе в архивите като годината на почивките. Първо моренце, а после и екзотика. Моренцето беше с "помощни колела", така че очакванията бяха само положителни. За екзотиката след миналогодишното оцеляване нещата бяха малко под съмнение. Заради забързаното ежедневие в работа през септември дори нямахме някак и време да се настроим много. Но...

...Португалия ни изненада със сърдечността и гостоприемството си, както и усещането за лято (в края на септември). Верни на принципа малко е повече, дори не се опитахме да видим туристическите атракции. Предпочетохме китни села и градчета в околовръст, където откривахме забележителностите - или липсата на такива. Любимото ми място за посещение станаха пазарите. И там като в България можеше да си купиш много сладки плодове и зеленчуци от баби и дядовци. За мен беше необичайно да не мога да ги разбера какво точно ми казват или да съм сигурна, че им казват точно това, което искам. Ама нямаше конфузни ситуации.

...Идеята за следобеден сън в креватчето я тествахме веднъж (първия ден), а след това карахме на мобилна почивка, без много да се притесняваме от неподходящия й момент на започване. Вечер Ноеми и Данаил си лягаха по подобаващо време и без много кандардисване и до към 7.15 - 7.30 сутринта беше тишина. Мечта!  

...Португалците се оказаха с много по-достъпен режим на хранене (за разлика от Испания). Най-вкусно сякаш готвят в най-невзрачните заведения, като определено мога да препоръчам манджата на деня. Представете си блоковете в Люлин 5, ама това е в центъра на едно малко градче. В един от блоковете има капанче, където предлагат този ден две манджи - със знаци се разбираме, че едната е с риба, а другата е с месо. Каква риба? Ами вкараха ме в кухнята да видя, не че огромната теждера с яхния ми разкри нещо повече. Освен невероятна риба, която така и не разбрахме каква е, имаше и някакъв салам - илюстрация на незавидното положение на вегетарианци там.

...Обикновено съм много щастлива с новите впечатления от почивката, а с прибирането вкъщи започвам да си мисля коя ще ни е следващата цел. Този път: 

А) не ми се тръгваше, и

Б) сериозно се замислям да се върнем не просто в Португалия, но и на същото място.    

Има ли шанс да не се разочароваме от едно завръщане?

  

Пробваме екзотични плодове на пазара в Sao Bras de Alportel. 

Кафе с плод на пазара в Тавира. 

Околообедна дрямка - кой е казал, че трябва да се спи на креватче?!?

Обяд: единствения път, когато се опитахме да ядем в ресторант от туристическите книги, той се оказа затворен. Първото капанче, което ни се изправи пред очите, се оказа също нелошо. 

Следобедна програма: охлаждане в басейна

Големият басейн и усещането за лято вечер

Вечеря на терасата - Ноеми и Данаил се хранят взаимно с кисело мляко.