Как да намеря време за мен?
Когато имам деца, няма да се променя. Няма да изглеждам като майката в самолета - водеща две мъничета и носеща пеленаче - сякаш току-що са ме извадили от пералнята след дълго центруфугиране на високи обороти. Ще си се глася, ще се развивам във всички посоки, всички мои приятели ще си бъдат около мен...
Може би тези и други подобни мисли са ви познати. Поне за мен те бяха и все още някъде да моето кредо. Само че забелязвам, че в усилията си да бъда старото ми аз + любяща майка на две деца + все пак приятен партньор и добър приятел, се загубвам в една безкрайна бездънна и по усещане безплодна активност. В края на деня, когато се замисля как съм свършила, списъкът е впечатляващо дълъг. Носи ли ми той удовлетворение? Ами не много. Защото зад него надничат нещата, които не са свършени, които са за утре и по нататък.
Вече почти десет дни съм в отпуска. Вкъщи, три пълни дни свобода, докато децата се забавляват в яслата. Свърших толкова много неща, невероятно, но често все още вечер имам усещането, че не съм използвала времето оптимално.
Ама нали съм във ваканция?
Затова започнах ново предизвикателство: бездействие. Тишина. Гледане в точка. Слушане вътре в мен. Не е нужно да е дълго. Опитайте да седите една минута неподвижни и да уловите чувствата, които се борят във вас. Умора? Раздразнение? Разочарование? Защо? Откъде идват? Радост? Умиление? Нежност? Споделихте ли ги с тези, които са ги предизвикали?
Аз стигнах до заключението, че съм позабравила да се вслушвам в себе си, не в разума си, но в чувства, копнежи, страхове. Положителни и отрицателни, без директно да реагирам на тях, просто да ги допусна в мен. Времето за мен се оказва не врема за действие, а време за свързване с центъра ми. А от там се раждат идеи за наистина ползотворни дейности, защото си спомням какво и защо ни носи радост.
Може би тези и други подобни мисли са ви познати. Поне за мен те бяха и все още някъде да моето кредо. Само че забелязвам, че в усилията си да бъда старото ми аз + любяща майка на две деца + все пак приятен партньор и добър приятел, се загубвам в една безкрайна бездънна и по усещане безплодна активност. В края на деня, когато се замисля как съм свършила, списъкът е впечатляващо дълъг. Носи ли ми той удовлетворение? Ами не много. Защото зад него надничат нещата, които не са свършени, които са за утре и по нататък.
Вече почти десет дни съм в отпуска. Вкъщи, три пълни дни свобода, докато децата се забавляват в яслата. Свърших толкова много неща, невероятно, но често все още вечер имам усещането, че не съм използвала времето оптимално.
Ама нали съм във ваканция?
Затова започнах ново предизвикателство: бездействие. Тишина. Гледане в точка. Слушане вътре в мен. Не е нужно да е дълго. Опитайте да седите една минута неподвижни и да уловите чувствата, които се борят във вас. Умора? Раздразнение? Разочарование? Защо? Откъде идват? Радост? Умиление? Нежност? Споделихте ли ги с тези, които са ги предизвикали?
Аз стигнах до заключението, че съм позабравила да се вслушвам в себе си, не в разума си, но в чувства, копнежи, страхове. Положителни и отрицателни, без директно да реагирам на тях, просто да ги допусна в мен. Времето за мен се оказва не врема за действие, а време за свързване с центъра ми. А от там се раждат идеи за наистина ползотворни дейности, защото си спомням какво и защо ни носи радост.
 |
| Помните ли как рязахме и лепяхме като деца? Това е резултатът от може би половин час ровене из списания за неща, които по-често искам да правя, защото ми носят радост. Като го погледна сутрин и се зареждам. Ето това също е време за мен. |
Коментари
Публикуване на коментар
Коментари, идеи, желания - споделете тук!