сряда, 13 юли 2016 г.

Колкото повече, толкова повече

Мечо Пух го е казал. В друг контекст, но все пак.

Какво имам аз предвид? Има времена, когато се случват много неща. Като преди три месеца, когато изнасях презентации в сряда и четвъртък, като за тези 48 часа трябваше да ги подготвя и да се предвижа от А към Б - 500 км. Следващата работна седмица имах цифром и словом над 20 часа срещи, като нямам толкова активна роля като седмица преди това, но това са над 80% от работното ми време, което трябва да изседя концетрирана и все пак да допринасям с нещо...

Не е само това, разбира се, защото шоуто продължава вкъщи. Ноеми, която тъкмо се беше преместила в новата група, ни изненада като не се адаптира безпроблемно, а и нашето присъствие беше разбъркано. Покрай тези събития сухият период се понамокри сериозно - през деня и през нощта. Особено нощта беше много тежка, защото креватчето се сменяше поне веднъж - не може да сложим пак памперс, тя беше суха, ще се научи пак. Да така е, но тя определя момента кога ще стане това. А той все още не е дошъл. Поне аз го приех и няма постоянна борба между нас по случая, няма постоянните въпроси "пишка ли ти се?" и постоянното раздразнение, когато не се окаже да.  Данаил по същото време откри мама и направи първите се неуверени стъпки сам - съответно "мама, мама, мама" звучеше с пълна сила и ме дърпаше да ходя с него на пръст. Със светлината дълго след времето за лягане към сместта се добави и ежедневна борба за лягане, а сутрин борбата за неставане.

Колкото повече, толкова повече може де е позитивно изказване за мед, но по отношение натоварване в работа и асоциираните последствия е крайно неприятно. Аз съм просто човек и моята енергия е крайна. А когато започне да се изчерпва, се появяват неприятни странични ефекти и страдат невинни, които нямат никаква вина за това, което се случва в офиса. За щастие онези седмици бяха последвани от 10 дни ваканция. Но след такова натоварване те бяха достатъчни само да се закърпят дупките, но не и да се ремонтира основно.

Затова, майки, пазете се, грижете се за себе си. Чуваме го много често, но кой има време за това? Аз наистина се бях стреснала, че ще се срутя, че не просто работата, ами и децата ще трябва да се оправят без мен известно време - а последните наистина се нуждаят от мама. Радвам се, че достигнах до това прозрение, защото то ми помага да отсявам важното от това, без което бих могла да мина и съответно да се концентрирам върху есенцията. Въпреки че съм в началото, вярвам, че съм на прав път. Успех на всички останали, които се борят за баланс и търсят начин!

четвъртък, 7 юли 2016 г.

Пет неща, които не знаехте за домашното раждане

Около мен пак се появиха отново доволен брой бременни. И разговорите неминуему се завъртат около раждането. И различните опции, които имаш за този толкова специален момент. И съмнението какво да изберат. И неразбирането на семейство и приятели, особено ако идват от среди, където раждането се смята за медицинска интервенция.

Аз имах щастието да имам право да избирам. И Ноеми, и Данаил са родени вкъщи и за мен това беше правилният избор. И днес искам от първо лице да споделя пет факта за тези специални преживявания.

  1. Домашното раждане не е приумица и безотговорна постъпка, а избор, който се подкрепя от тукашната здравна система.
    Акушерката, която следи бременността, е специално обучена да открива отклонения в протичането й - като цяло бременността тук не е заболяване, ами нормално за здравата жена състояние. При наличие на индикации за отклонения бременната се предава за наблюдение на гинеколог и тогава опцията за раждане у дома отпада. По време на самото раждане акушерката бива асистирана от втора специализана акушерка. Здравето на майката и детето водещи във всеки момент и ако се наложи, всички се местят в болницата. Най-хубавото е разбира се, когато всичко започне и завърши в собствените четири стени. 
  2. Моят дом е моята крепост.
    Чували сме, че вкъщи и стените лекуват. Това важи с пълна сила за раждането - вкъщи имаш пълна свобода да правиш това, което искаш, всичко, което ти е нужно, е около теб. С Ноеми правих баница в началото, което ти отвлича вниманието и съответно помага самия процес да протича по-бързо. Любимите миризми, твоето си легло, банята, твоите книги, музика - това, което ти се прииска, когато ти се прииска. Няма да повярвате, но си подремнах по време на контракциите, акушерката ни събуди, като дойде към 1 да види до къде сме стигнали. 
  3. Ами епидуралната упойка?
    Да, това е факт - обезболяването в домашни условия е много ограничено - това е нещо, което избираш. С него обаче избираш и да вярваш в собственото си тяло и природата, както и по-малко малко (излишни) медицински манипулации, и липсата на екзотични бактерии и вируси, които виреят отлично в болнична обстановка. 
  4. Не, няма мръсни чаршафи и кърпи.
    Всички бременни - понякога бебето не изчаква мама да стигне до болницата - трябва да имат комплект с материали за раждане вкъщи. Освен щипка за пъпната връв, има различни чаршафчета за еднократна употреба и найлони - и големи торби за боклук, в които изчезва всичко използвано. Спалното бельо влиза в пералнята - това е една от задачите на втората акушерка - веднага, когато отидеш да се къпеш, след първите моменти с бебето.
  5. Първите моменти заедно у дома - безценни!
    Бебето е дошло на бял свят, нагушкали сте се, то се е опитало да глътне първото млекце, премерено и облечено е - става време и ти да се освежиш. След душа обличаш чиста пижама и се мушкаш в своето креватче до бебето. Татко също е там. Можете да останете дни наред заедно между завивките - да си почиваш и да се опознавате! 
Понякога нямаме избор. 

Пожелавам на всички да могат да избират. 

А на тези, които имат избор, да бъдат подкрепени от тяхното обкръжение - която и опция да обмислят.