вторник, 24 май 2016 г.

Две преимущества на две

Две деца. Лудница! Но пък идва и момент, когато те започват да се забавляват сами. В критичните моменти на деня.

Ситуация 1:
5:00 ам
Дете 1 проплаква. Таткото отива и го успокоява.
5:30 ам
Дете 2 се промъква на пръсти между нас на спалнята. Против принципите ми, но по това врема на деня принципите нямат значение.
6:00 ам
Дете 1 се обажда пак. Дълбока въздишка и обръщане на другата страна с надеждата след минута да замлъкне. Дете 2 се изправя вертикално в кревата и възкликва: "Дете 2 плаче!". Тропа-тропа обратно. Спокойствие. Обръщам се обратно и продължавам да спя.
6.30 ам 
Алармата обявава началото на деня. Намирам ги в бебешкото креватче, със светната лампа, обградени с книги, смеейки се.

Ситуация 2:
Мама сама вкъщи, еднолична вечерна процедура. Започваме рано, защото нивото на умора е високо. Напоследък татко и магичният елемент, който се прибира точно за завършека на деня на децата.  
7.30 рм 
Всички деца са с измити зъби, изкъпани, облечени и завити. Каквото има за четене е прочетено. Петото пишкане е факт. Слизам долу и ги оставям да "спят".
8:00 рм
Намирам дете 2 в кабинета на татко да брои парите за игра. Сериозна работа. Обещавам й да се върна след малко, за да я завия. Илюзията ми, че дете 1 спи, е разбита на пух и прах, като надниквам в стаята му. Слизам долу.
8:35 рм
Вече решавам, че им е достатъчно купон. Качвам се горе и ги намирам събрани около бебешкото креватче, с парите за игра, разпиляни на пода, сред всичките книги, които очевидно са изчели (пак). Събирам книги, пари, гушвам, завивам всички наред и слизам долу.
ТИШИНА
Продължавам си с моите занимания! Оцелях самостоятелната вечер.

петък, 13 май 2016 г.

Деца, колела и "ремарке"

Миналия път стана дума за климатичните изменения и как ние всички трябва да променим начина си на живот и възприятие, за да могат и децата ни да се радват на хубави условия на живот. Със закачка и за отпразнуваме слънцето пускам идея за намаляване газовите емисии и повишаване на тонуса: седмичен пазар с деца, колела и "ремарке". Ако трябва да съм честна, би ми се искала по-често/винаги пазаруваме, защото ще бъдете изненадани, но тази конструкция побира изключително много багаж ие голям купон за най-малките.


вторник, 10 май 2016 г.

Когато лятото е през уикенда

Има един виц за холандското време: тази година сме много щастливи, защото:

А. имаше лято! и
Б. то се падна точно в събота и неделя...

Този виц е доста актуален сега. Началото на май ни изненада с много високи температури и слънце на корем. И така вече четири-пет дена. Извадих летните рокли, които принципно са неприложими тук заради пронизващия вятър и дефиницията за топло, когато термометърът едва докосва 20 градуса. Но ето че сега дори те не помагат - 25 градуса, слънцето прави дупки. Тентата в двора е отворена, чадърът и той, а ние само се местим със сянката. Мъниците сами се крият на сянка. Мажем се дебело със слънцезащитен крем, само ми е жал за Ноеми и нейната шарка. Ама дрехите пречат. Така двамата откриха радостта от това да тичат голи навън, да се въргалят в пясъка и в басейнчето с вода - там може дори с дрехи. Както се казваше в една реклама - "priceless!".
С дрехите във водата...

...после без дрехи се подкрепяме с плодове.
Промяна на климата в действие: есен през декември, лято началото на май. 
С уикенда-лято, предшестван и последван от удавяне и есенни температури, засягаме темата измениние на климата. Преди този феномен е наричан "глобално затопляне", но поради положителната конотация в определени части на света името е променено. И под положителното, и под неутралното име се разбира все по-непредсказуемо и екстремно време. Сезоните, така както ги познаваме от деца, се размиват и дори изчезват. Суша се редува с наводнения, жега се сменя със студ. Неприятно за нас, градските чада, пагубно за всички земеделски производители. А когато тяхното производство пострада, ще страдаме и ние - или ще трябва да плащаме много повече, или пък просто определени продукти няма да ги има. Глад поне за части от населението е очаквано следствие - с всички последици от това за цялото общество.

Лятото трае цяла седмица. После кучи студ и потоп.
Това по какъв начин е мой проблем? Ъъъ... Какво мога аз да направя, за да завали/да се стопли/да се покаже слънцето? Малко.

С тези въпроси се илюстрира и проблемът с климатичните промени - те са твърде далече, твърде абстракти и може би не достатъчно силно изразени, за да наистина да се стреснем. Защото ние всички допринасяме за затоплянето с малките неща, които правим ежедневно. С колата непрекъснато? Изгорелите газове допринасят за хаотичното време. Нова джаджа/дрешка? Тяхното производство и дистрибуция също изхвърля изгорели газове. Лоша изолация? Топлим атмосферата директно.

Всичко започва с осъзнаването, че има проблем. И че този проблем е наш. Познаваме ледникови периоди, суши - Земята е оцелявала всеки път, някои животни също. Други са изченали за винаги. Нашето общество няма да оцелее в крайна сметка, ако климатичното изменение не бъде "укротено". Нужна е колективна промяна, в нашето мислене и удължаване хоризонта на мислене.

Добрата новина е, че нещата, които ограничават негативните ефекти върху природата, са добри и за нас - стига да пожелаем да допринесем малко, мъничко. С колело напред-назад: спестяваме от бензин и фитнес (преди да ме анатемосате, става дума за промяна в обществото, което би направила придвижването с колело нещо нормално и желано, а не занимание за психопати-самоубийци). Добрата изолация би изисквала инвестиция, но пък ще носи дивиденти во веки веков. А по-малко материализъм би означавал повече ресурси и по-добър свят за нашите деца!

неделя, 8 май 2016 г.

Конструктивизъм

5 години прекарах в университета. Страхотно време, готини хора, купони, лекции, изпити, пей сърце. Академичната подготовка обаче като цяло е суха и абстрактна, с ниска практическа стойност. Само една теория обаче си заслужаваше петте години търкане на скамейките.

Коя е тя и каква е практичната й стойност?

Нарича се конструктивизъм и обозначава фактът, че аз и ти възприемаме едно и също нещо по различен начин. Като бяхме на гости, Данаил се буташе все при други хора - цялата пейка свободна, само една жена седи на края й, но той до нея и то на половин сантиметър. Аз се потя и си мисля, горката жена, а тя си мисли - така сподели - какъв любвеобилен сладур! Каква й е практическата стойност? Ами не се шашкай много, всичко е относително. На мен ми помага да приемам нещата по-леко, да не се връзвам толкова и да обяснявам пространно - когато ми е важно да ме разберат - какво мисля и чувствам точно. Защото особено в областта на чувствата често се стига до недоразумения.

Този интерперсонален - различни хора, различни възприятия - конструктивизъм ми е познат вече 10 години. Напоследък обаче откривам интраперсоналния - как светът ми изглежда различен всеки ден, въпреки че разликите са минимални, ако въобще ги има. Ето че днешният ден беше предшестван от не особено спокойна нощ. Моето очакване беше, че ще се събудя много уморена и че днешният ден е загубен. Изненада! Поспахме си до късно (8 часа), със стиснати зъби станах, но някак се занесох и малко по-късно си танцувах и оправях в кухнята, а мъниците се забавляваха и те доволни. Денят завърши с групови танци, песни и много смях.
Въпрос на гледна точка: помощ, хаос или ура, как хубаво си се забавляват сами?
Ден преди това обаче нещата бяха коренно различни. Предпоставките за хубав и усмихнат ден бяха на лице, нощта беше мирна и спокойна. Дори сутринта започна с широки усмивки, но някъде в течение на деня нещата се обърнаха. Същите закачки и номера, същото непослушание и приканяне за игра не ги възприемах като сладки, а предизвикваха само раздразнение и съответно повишен тон и сълзи.

Това е хубавото на теорията, помага ти да релативираш, утрешният ден - или денят след него - ще е прекрасен. Същевременно това й е и недостатъкът - днес, утре или други ден. Нобеловата награда не ми мърда обаче, ако успея да я преведа в наистина практичен наръчник за майки как да започват и завършват деня позитивно настроени.

Карантина или не?

В нашата ясла има(ше) епидемия от варицела. Едно детенце от нашата група беше на петна, тъкмо му мина и цъфна наш Данаил. Не е първият случай на варицела около нас, досега ни се е разминавало. Този път обаче бях убедена, че е дошъл нашият ред. Следващите две седмици имах две командировки и по закона на Мърфи нямаше по-подходящ момент. И наистина тъкмо бяха свалили табелката "внимание варицела", когато трябваше да я окачат отново. Данаил се беше нашарил: първите точици избиха, като заминавах във втората командировка. Той я изкара леко, само на третия и четвъртия ден имаше малко температура и трябваше да си го приберем от яслата преждевременно.

После минахме през баба и дядо в България. Ноеми е свежа като краставичка. Данаил има само корички, които предизвикват фурор на детската площадка. "Хайде, майче, да ходим, да не се заразиш, че това дете има шарка". Не можах да се въздържа да споделя, че като се появят коричките, детето не е заразно - само че дъщеря ми би могла да е заразна, защото още не е карала... Дни преди да избият петънцата, малките разпръскват зараза. Няма да ви обяснявам с каква засилка въпросната дама и щерка й се отдалечиха.

Не исках да съм подла, но това са фактите. Затова карантината е малко безсмислена - всички деца, които са били в контакт с болничето, преди да се нашари, са били изложени на вирусите. Същевременно обаче ние сме отговорни за хората около нас и особено когато има петна, трябва да се щадят хората със слаба имунна система като възрастните или съвсем бебетата. Затова в Холандия не се ходи до личния лекар при съмнение. Там заедно с теб чакат болните със слаба защита. Ако искаш, те консултират по телефонал Принципно всичко си го пише на страницата на личните лекари.

В България - а и в други държави - нещата са организирани различно. Дори се замислих какво ще правим, ако Ноеми се изрине точно, преди да заминем. Не ми се вярва да ни бяха пуснали. Познавам хора, които е трябвало да си пътуват с кола обратно от Испания - не може с плюски в самолета. Размина ни се. Два дена след прибирането ни, на края на инкубационния период от 3 седмици Ноеми падна жертва. Тя кара варицелата малко по-тежко от малкото си братче. Ден трети, навън адска жега (честно!), а нея огън я гори. Въртя се, сука се, после си поиска "хапка", демек парацетамол, пожела да дойде с нас на пазар, а 1 час по-късно се друсаше под звуците на регетона (гола-голеничка). Май обърнахме курса, дано!


събота, 7 май 2016 г.

Кафе, кафе, кафе, кафе...

Някога си живеех безгрижно и пиех каквото ми сервираха. Ама след един тийм билдинг, когато се учихме да правим еспресо и капучино започнах да се мръщя. Прегорено кафе, мръсна част за разпенване на млякото, незатоплен или непочистен пистон, воднист бълвоч като резултат... А някога идеше реч просто за задоволяване нуждата ми от кофеин - без бой признавам пристрастеността си. 

Така преди 6 години се сдобихме с първата ни еспресо машина - Gaggia Classic. То не беше четене и търсене, сравняване. За определения бюджет това казваха да е най-доброто решение. Като изпихме първото кафе, се плеснахме по челото и казахме, леле, какви гадости сме си правили! Малко по-късно като сватбен подарък се сдобихме и с мелачка, полупрофесионална от същата серия. Това вече беше свобода - кеф ти еспресо: финно, кеф ти филтър: по-едро, кеф ти френска преса: грубо смляно.
Първата желязна машинка, благодарим за вярната служба.
3 години по-късно Gaggia даде малко фира, но едни тъмни субекти я оправиха и тя продължи вярно да ни служи. Проблемът беше и е, че редовно трябва да се маха котления камък, но това е досадна и дълга задача, затова въпреки че забелязвах задъхването на машината, си я оставих да страда. Сега втория път се опитах всячески със закъснение да я изчистя, но уви. Време за ново начало (след близо две седмици филтърно кафе). 

Пак се започна едно четене, търсене и сравняване. Gaggia не, Ascaso може би, Rancillo го дават също като отлично входящо ниво... Възниква резонния въпрос каква е точно разликата между машина за 300, 500 и 700 евро. В магазина ни казаха, че с една за 700 ще изкара със сигурност 5 години, по-евтината също ще служи вярно, но на практика не си заслужава да се поправя, ако се повреди... Но като цяло е въпрос на късмет - ако ти се падне машина да работи, ще работи, но ако не, няма да си изкара и гаранционния срок. Затова си избрах една непозната, ама казват, че производителят снабдява части и за професионални машини: Lelit. Дори се уреждаме да ни бъде доставена за 24 часа! Ура!
Пакетът подарък за мен и за децата. Нали помните, нищо не се изхвърля веднага. Само сега остава да събера парченцата, разпръснати в цялата къща. Дали няма да мога да ги убедя, те да го направят?!?!?
Сутринта вълнение да не изпуснем пощальона, после отварянето на пакета. Беше подарък за всички, защото мъниците се заиграха с пълнителите, за час не се чу нищо освен радостен смях и "благодаря", когато Данаил подаваше парченца на Ноеми.  

В това време аз разопаковах, измих, прочетох инструкциите и се впуснах в режим производство. Първият опит беше неуспешен - тази машина има нанометър и за хубаво еспресо налягането трябва да е между 8 и 12 бара, но този път не мина 3! Втори опит. Тогава не успях да наблъскам нужното количество кафе. Третият път беше успешен! Потече едно мазно, черно кафе, точи се на капки. Така ме бяха учили в онзи тийм билдинг, но реално аз не го бях виждала/пила такова от много отдавна. Кафето го бях смляла прекалено едро! Значи тази джаджа за налягането си струва да я имаш.

След обед си поиграх с приставката за разпенване на мляко, опит за капучино. Ама май там няма да се оправя от три пъти. Ще продължавам да се упражнявам, а вие заповядайте да пробвате.