понеделник, 25 април 2016 г.

Ядене навън за напреднали

Някога да обядваме/вечеряме навън беше особено зареждащо и облекчаващо. Но преди около 3 години настана промяна. Първите месеци разбира се, нямаше проблем да пиеш кафе навън, дори да ядеш. Докато сънят по цял ден стане по-скоро изключение вместо правило.

За моя първи рожден ден като майка решихме да излезем на вечеря да отпразнуваме. Бебето на 4,5 месеца идва с нас, то така или иначе заспива към 7 часа вечерта. Да, ама не! Този ден Ноеми беше ходила да свиква на ясла, така че крайният брой разлики й дойде в повече. Поръчахме предястие и докато го чакахме, аз обиколих квартала с количката няколко пъти с надеждата да заспи. За основното ястие тя вече ми беше в скута, а за десерт дори и не помислихме – носехме се в лек тръс с нея на ръце, защото лягането в количката никак не се толерираше. Вкъщи като по чудо ревът секна и почти мигновено се дочу равномерно дишане.

Година по-късно, по същата линия, ще вечеряме тримата заедно навън. Идеята хубава, ресторантът подходящ за малки деца, обаче предизвикателството остана – как да задържиш дете на 16 месеца на мястото му за повече от 5 минути? За 30 минути от сядането бяхме приключили с единствено поръчаното основно ястие и с облекчение бързахме към вкъщи.

На третия път човек знае по-добре, затова зарязахме отрочетата вкъщи с бавачката и излезнахме само двамата на вечеря. Меню от пет ястия! Нямаше го смущаващия фактор, но на основното ястие ние си бяхме казали повече отколкото в последните 2 седмици сумарно и се чудехме какво да правим за последните 2 рунда. Но ако съм честна, беше хубаво, 6 месеца по-късно повторихме и нямаше неудобно мълчание.

Неделна разходка 
Вчера в момент на умопомрачение облякохме зимните дрехи и отидохме да се разходим на плажа. Беше прекрасно – първите 15 минути – след които препуснахме към плажното капанче, гонени от режещия вятър и 6те изстудени градуса. 11.45 седнахме и си поръчахме кафе, 15 минути преди обяд. Дали да не опитаме? Поръчахме тостове за децата, ние си взехме някакви сандвичи. Храната им пристигна за около 10 минути, точно като огледахме кучетата наоколо и започнахме да скучаем. Хлябът на парченца и сред променящия се декор, Ноеми и Данаил си седяха мирно, дъвчеха и се оглеждаха наоколо, като от време коментираха по своему обстановката. Ние си изядохме нашите поръчки, дори се престрашихме за десерт и кафе. Не успяхме да си поговорим наистина, но и двамата се усещахме спокойни и се наслаждавахме на „спокойното“ кафе. Може би невъзможният период е на привършване!?! Амин!
Отнесени от вихъра.
Ммм, вкусно!