сряда, 30 март 2016 г.

Вътрешен часовник

Тия измишльотини, дето си ги носим по джобовете като телефони и като украси по ръцете, които гордо тиктакат в домовете ни, са напълно ненужни! Я обяснете на дете, че старото 6.30, сега обаче 7.30 е моментът, когато ние си лягаме. Няма такъв вариант! Купонът горе продължава точно до 8.30, когато от само себе си приключва...

От къде идва тази измислица лятно време, която от няколко дена не просто ни обърква вечерите, но сутрин почти ме докарва до рев, когато звънне алармата? Wikipedia казва, че това е немска идея, за да се намали консумацията на електричество след втората световна война. Изреждат се и множеството негативни последствия за нашето здраве, психика и икономиката, а пестенето на енергия може да е с обратен знак. 2013 е имало и петиция за премахването, но не намирам по-нови неща в Европа, виж американците ритат и протестират здраво.

Ако някой знае къде да се подписваме, за да се премахне, моля не забравяйте да ме поканите, колкото по-скоро го премахнат, толкова по-добре!


неделя, 27 март 2016 г.

Традиции

Традициите и ритуалите са като компас в нашето ежедневие. Те ни връщат в хубави моменти и ни дават ориентир в обърканото ежедневие. Неща, които се завръщат и не изскват подробно обяснение.

Това не е моя мисъл, спокойно, цитирам свободно една статия на списанието Психология.

По този случай се замислих за традициите, с които отраснах. Приготвянето на зимнина през септември. Тогава го ненавиждах, но сега си спомням с носталгия за него. Лятната ваканция на село - "заточени" седмици наред там, като мама и татко караха провизии на две седмици. Сандвичите с кашкавал, луканка и лютеница, когато ходихме на ски. За това не се бях замисляла, докато наскоро не зная по какъв случай помирисах тази комбинация - и се пренесох сред бялата прелест и хиляди други усещания оживяха. По-късно създадената от мен и много тачена традиция на екскурзионното - това правеше лятото.  

Като се пренесох в големия свят открих, че ние българите имаме много традиции. Мартеници. Бъдни вечер с постните яденета и питката. Искането на прошка. Баницата с късмети за Нова Година. Риба за Никулден. Шарени яйца и козунаци за Великден.

Нашите - българските или ако някой се чувства обиден, поне нашите вкъщи, защото всяко семейство си има свои вариант - традиции са почти неизменно свързани с трапезата. Сега откривам, че това ги прави достъпни за деца от много рано. Ноеми вече "бодисва ица" и меси "кознак" за "Вликден". Май не помни чукането с яйца, но и това ще дойде - може би дори утре.



Създаваме традиции

събота, 19 март 2016 г.

Къщичката и други творчески домашни забавления

Помните ли къщичката? Тя вече е доста оцветена, облепена, продупчена - това бяха почти часове, в които Ноеми се забавляваше с нея. Идеята ми не се получи съвсем, защото както виждате от снимката, тя ни включваше в играта си - столчето до къщичката и да помагаме.
Крайният резултат: от доста време само Данаил от време се мушка вътре или пък -новата мода- се изправя и придържа на нея.
Открихме обаче друга домашна забава - собственоръчно направения пластелин. Изпробвах две рецепти, първата беше с варене и бях ентусиазирана, но втората се оказа по-бърза и лесна. Смесват се 1 чаша готварска сол,  1 чаша вода,  по две лъжици олио и царевично нишесте и се омесва с по рецепта 3, ама при мене 2 чаши брашно, които бяха достатъчно за добра консистенция. Съхранява се в торбичка - играем си вече почти седмица и е забава и за двамата. 
Първоначално само Ноеми, но сега и Данаил вече е включва в забавата мачкане и рязане. 

сряда, 16 март 2016 г.

Боледуване по детски

Всичко започва с една парещо топла прегръдка по времето на нощното пишкане. На сутринта след няколкоминутна неистова борба, за да премерим температурата, резултатът е 38,8 - понеделник е, но няма нужда да пробваме яслата - ще ни се обадят до час два да дойдем да си я приберем, въпреки че за момента си изглеждаше жизнена и енергична.

Понеже е понеделник, някой трябва да си остане вкъщи. Дали защото съм майката или защото работодатялят ми е по-гъвкав, това съм аз. Работя си от вкъщи, но този път си има и колежка. Заедно се включваме в Скайп конферинция и дори успявам да си направя презентацията - с леки прекъсвания да обяснявам кои са тези хора, които се чуват да говорят...

Домашен офис за деня - готови за конферентен скайп
...обаче колежката заспа...
 Свърших си работата за деня. Въпреки или може би точно заради маймунчето, закачено в скута ми. То през час питаше за Дани в яслата дали е ял/спал/играл и дали ще ходим да го вземем - и за двамата трябва да е било странно да са разделени цял ден.

В края на деня въпреки температурата трябваше да отпразнуваме събирането им с малка врътка с колелата.
Сдобихме се с термометър за ушите, като инструкциите ги четох разбира се в 1 през нощта. Не знам колко е точен, но пък беше много стабилен - резултатите назависимо от момента на замерване бяха с отклонение 0.1 градуса и потвърждаваха тезата, че температурата е висока. Другото откритие беше парацетамолът за дъвкане. Защото борбата за поставяне на свещички е още по-жестока и от тази за мерене на температура.

Висшият пилотаж беше на следващия ден с две деца - голямото и "разумното" иска само да се гушка, а малкото диваче само ме тегли за пръста да го водя да ходи. Но с няколко ловки движения следобед се разпределихме по леглата вкъщи и дори и аз успях да подремна. А най-хубавото беше като Ноеми се събуди с думите: "Ноеми добре. Не болничка. Няма темпетура". И макар че мина време, докато всичките тези елементи се материализираха, от първия момент промяната беше очевидна.


четвъртък, 10 март 2016 г.

Да порастнеш за един уикенд

Разказ в снимки

В петък всичко беше нормално. Само се забеляза засилен интерес към стълбите и качване на второто стъпало. В неделя сутринта ги покори напълно самостоятелно и без подканяне. Ние обаче бяхме подготвени - разбирай, бяхме купили и вратичка за долу, но ни домързя поради липса на директна заплаха от страна на каката да я монтираме - и на обяд вече беше обезопасено.
Стълбите преди и след
Нашето столче от икеа се пенсионира, след като Данаил някак вече не му приличаше да седи в него. Ъпгрейтнахме го в столче като Ноеми, но в леко друг цвят. Сега седят един до друг на масата, а не както преди един срещу друг и се хранят взаимно. А да, трябваше да инсталираме колана на Ноеми отново и тя чинно ме караше да я връзвам първите 3 дни.
Столчета и можете ли да откриете една разлика?
Бях се оборудвала с машинка за подстригване, обаче нещо не и успях да й хвана цаката при първия опит. Опит две и се получи много сериозна мъжка прическа.
Подсказка за разликите
Бяхме на разходка. Ноеми пожела да бута сама количката и тръгна с Данаил. 
'Не, мама, аз!' От сега ли вече съм излишна (почти)?
Малки Пикасовци в музея - моята изненада и подърък. Ноеми не докосна един експонат, въпреки че им се заканваше, а Данаил си ходеше спокойно за ръка.
Музеят Кобра в Амстелвеен и модерното изкуство се оказаха детски рай - и съответно и за майки
По някакво стечение на обстоятелствата усещането за порастване и минаването на следващо ниво идва по същото време.