петък, 26 февруари 2016 г.

Уотц ъп, УотцАп?

Приложения за директна комуникация
Бел. авт. Игра на думи what's up WhatsApp? - Какво става, приложение за кратки съобщения, наречено УотцАп? По долу под УотцАп имам предвид не само това приложение, но и съпоставимете като Viber, Телеграм и т.н.

Прибирам се вкъщи, а пощата покана да се включа в УотцАп-групата за гражданска криминална превенция в квартала. Оглеждаме се, а ако видим нещо подозрително, се предупреждаваме и така противодействаме на крадци и други подобни. Пращаш си телефонния номер и си част от бдителните граждани.

Във вторник ме добавиха в УотцАп-групата от седмичната занималня, където ходим с Ноеми и Данаил. Всичките деца ги знам по име и възраст, дори мога да реша пъзела кое към коя майка е, но на телефона си виждам само числа (и малки размазани снимчици). Иди разбери кой кой е. Любезно помолих да се представят със собствено име и това на чадата - а една творческа душа хвърли и снимка на отрочето си, наред с тази информация. 2 часа пиукане в работата и 30 съобщения със снимки по-късно, мистерията е разгадана. Имена, които ми бяха профучали край ушите, заместиха числата. А пиукането бодро продължава - ще има нов курс за бебешки танци, ах, колко жалко, че ти няма да можеш, виж тази статия за махане на памперси и т.н.

Още групи. От курса за бременни с Ноеми. Активността е ниска след близо 3 години. От време на време някой заблуден поздрав или интересна статия. Група за рожден ден. За подарък за сватба. Семейната с мама, татко и братчето. С приятелки от гимназията. Спортните другарчета. И т.н. Освен тях стотина "лични" разговора с приятели, познани и не толкова познати.

С новите технологии аз лично почти се отучих да говоря по телефона. С малки деца такъв директен разговор е често почти невъзможен, а ако и от другата страна има деца, шансовете за връзка клонят твърдо към нула. Виж обаче на апчето ще отговори/отговоря при първа възможност. Освен практично, УотцАп и ко предлагат и бърза комуникация. Я си погледнете телефона и пребройте целите изречения. А сега и съобщенията от една, две или три думи. Какво е съотношението?

Така се пускаме безбройни, но кратки съобщения, изпъстрени със засмени и тъжни лица и всякакви други щури иконки. Понякога само с иконки. Но в огромни количества. Получава се една какафония, преплитат се по пет, десет, че и повече разговора. Обикновено или ние не чуваме, или нас не ни чуват.
Семейната вечеря на бъдещето или донякъде днешна реалност?
Е, сега какво? Да се върнем в каменната ера? Да захвърлим кратките съобщения и да почнем да пишем дълги имейли? Или дори писма, помните ли ги, на хартия? Това също е идея, но моята изходна точка е друга. Нека се замислим какво ни дават и какво ни взимат тези услуги. Колко често завършвате една или повече мисъл там? Знаете ли как се чувства реално вашият "събеседник"? УотцАп и ко сякаш тръгва да заменя понякога директния контакт с другите, дори тези наблизо. Но няма как да да ни даде това, което получаваме от личния физически контакт: спонтаната усмивката, изненадата в очите, умилението или раздразнението, докосването или прегръдката. Та колко често УотцАп-вате и колко често говорите наистина - като за да изслушате и разберете? Това за хората, които са наистина важни за вас?

При мен определено има мегдан за подобрение. Да се видим на кафе не е възможно във всички - много? - случаи, поне не веднага. Но пък следващите ми контакти могат да бъдат различни. А. Разговори
Б. водени съзнателно и концентрирано.
Качество вместо количество. Усилие вместо удобство. Но пък истински контакт. Макар и на разстояние.

Та уотц ъп при вас?

четвъртък, 18 февруари 2016 г.

Моето онлайн аз

Чета някаква статия за това колко е важно нашето онлайн присъствие за следваща работа. Замислям се, какво ли (не) знае чичко Гугъл за мен. Проверката показва нормалните неща: ЛинкдИн, участие в конференция, служебната страница... какво е това? Нещо, което мяза лично и за което нямам спомен,  на тайванската страница?!? Оказва се пр публикация по един проект, по които работех. Ако трябва да съм честна, си отдъхнах. Но тава е напомняне,  че онлайн скелетите и призраци не изчезват и май не могат да се скрият. И дори че те виреят отлично в непознати за нас територии.

Какво се е скрило във виртуалния ви гардероб?

Моето призраче се оказа тук.

четвъртък, 11 февруари 2016 г.

Във влака

Като горд обитател на предградие, си пътувам с влакчето до работата. Както много други хора. Странно е как виждаш същите лица ден след ден, седмица след седмица, месец след месец. Вече ги "познавам". Жената, която играе candy crush saga. Другата много дзен дама, която излъчва спокойствие всяка сутрин.Ако някой ме е запомнил мен, то бих била влетяващата в последния момент и/или жената, която се гримира във влака всяка сутрин. Ама в ранни зори времето е кът.

В понеделник вместо с колелото отидох с автобуса до гарата. Т.е. чаках влака, а не спринтирах, за да го хвана. Качих се в друг вагон, като по пътя, една жена много мило ми се усмихна. Познато лице... от къде? Ах, това е друга хофдорпска майка (познаваме се от едноимената фейсбук група), дори се сетих как се казва. Седнахме заедно, заприказвахме се и - урааа, не съм само аз! - и тя си извади чантичката с гримовете. Този ден аз бях използвала пътуването с автобуса, за да се преведа в професионален вид, така че само се подсмихвах вътрешно.

Днес пак влетях напред във влака - споменах ли, че повечето хора се качват от същата врата? - и пак се намерихме. Кой колко е спал отминалата нощ, как са децата и хайде пак се появиха дне чантички с гримове. Като се почна едно показване, пробване на мазила. Обсъдихме всички продукти, разменихме трикове за по-свеж вид, направихме разбор на сума ти марки и гримове. Страхотен начин да си прекараш иначе монотонните 20 минути до нашата цел.

Ако съдя по себе си обаче, останалите във влака най-вероятно едва са се сдържали да не се развикат да млъкваме. Простете ме, мили спътници. И знайте, че бяхте отмъстени на връщане днес. Двама на път за летището обсъждаха някаква клауза на условията на Apple и ми пречеха да си чета книгата. И съм убедена, че ще се съгласите, че тяхният разговор беше в пъти по-абсурден и скучен, нали?

© AD.nl

сряда, 10 февруари 2016 г.

Мартеници 2: гайтан и усукан конец

Друга красота, която някога научих в кръжока и искам да споделя с вас, е гайтанът.Той е значително по-сложен от другите, затова качвам видео как точно се плете. Нужни са два конеца, в случая показвам с бял и червен. Плетката е много стегната, затова е нужно много по-дълъг конец - за около китката си отмерете дължина поне колкото цялата ръка от пръстите до рамото. С единичен конец се плете по-лесно, но ако искате по-дебела гривничка, сложете двоен - с такъв показвам - или дори повече конец. Недостатък тогава е, че трябва много да се опъва, за да стане гладка плетката. 

Направете възелче и хванете между палеца и средния пръст. Показалецът служи за кука - белият конец е опънат около него, а с другия показалец правим бримка с червения - бъркаме отпред, за да я извадим. Внимателно стягаме бялата бримка. 
Как се започва гайтанът? Не обръшайте внимание на хаоса на заден план.
Четейки това, вече ви виждам да се питате: Какво?!?!?!? Да живеят новите технологии, надявам се видеото долу да го обясни по-добре. 
video

Исках да направя и видео за червено-белия усукан конец, който може да се използва за лесна гривничка или за основа за по-интересни произведения. Обаче намерих една друга творческа душа, която освен всичко има и много по-добра техника.

петък, 5 февруари 2016 г.

Децата не лъжат, нали?

Ноеми ми се е овесила на врата:
- Мамо, ти си супер ("topper").
- Ти си супер.
- Не, мамо, ти си супер. Аз съм чудовище ("monster").
Звучна целувка.

сряда, 3 февруари 2016 г.

Мартенички

Началото на февруари е, но всички, които искат да си направят сами мартенички, трябва полека да се хващат на работа. Последните години на 27 февруари изведнъж се пляскам по челото и се хвърлям да правя мартенички. Тази година ще е различна и искам да дам възможност и на други творчески души да изпробват нещо ново и може би различно.

Ще ви покажа как да плетете рибена кост, панделки и разместена рибена кост. Някога ходех на тъкане в Двореца на децата и там ни учеха как да правим такива традиционални красоти.

От горе на долу: панделки, разместена рибена кост и рибена кост.
Какво ви е нужно? Червен и бял конец, двойни, малко по-дълги, отколкото трябва да е гривната. Безопасна игла, за да се закачи изкуството, за да се плете. Ножичка и малко търпение е време. Готово!
Изходна позиция за панделки и разместена рибена кост. Цветовете се редуват.
Панделки: плете се отзад напред. От снимката горе крайното червено минава над бялото, под другото червено, над бялото. След това минава крайното бяло по същия път. 
Панделки в действие


Рибената кост изисква друга стартова позиция, конците са симетрично подредени, от вътре и отвън. Най-левият конец минава над втория, след това най-десният минава над следващите 2. Прехвърлихме външните конци вътре. Продължаваме така.
Изходна позиция за рибена кост. Левият червен конец минава над белия до него, десният червен над белия и червения. 
Рибена кост. За всички плетки важи: дръжте здраво конците, както им е редът.

За проверка дали сте внимавали е разместената рибена кост. Изходната позиция е като за панделките, но се плете разбира се на рибена кост. 
Разместена рибена кост.

Това са симетрични гривни на четири конеца. Шарена рошава плитка на три конеца също е вариант, на мен лично винаги ми е трудно да реша дали искам повече червено или бяло.

Приятни занимавки!