неделя, 31 януари 2016 г.

За свободна Европа

Пак на път. Само че с бавните влакове, бързият е в ремонт точно, когато ми трябва.

Както и да е, прекачвам си се и не ми пука.

Преминавам границата с Евровлака, така пише на него. Вратите тъкмо се затварят и се чува: 'Паспорти за проверка, моля!'. Не съм изненадана, все пак всеки ден по новините дават за бежанци и проверки по границите. Видях и цивилните полицаи, с белезниците под якетата да се качват.
Приготвям си паспорта и чакам. 'Справка за двама... много числа едно след друго... къе живееш? ... пистолет, нож?' Тука вече почвам леко да се потя, това не е на хубаво. Уклончиво 'Словак', обръщам се, гледам бради и мръсни дрехи, претърсват го, няма нищо. Отдъхвам си. Двамата даже слизат на първата спирка.

Проверката продължава. Мен и другите бели спътници даже не ни поглеждат. Малко по-нататък обаче седят двама черни (политически коректно ли е? Или трябва да кажа хора от африкански произход?!?!), паспортите, моля!

Хм, тази проверка оставя леко странен привкус. Ако съм беличка и облечена чисто, никой няма да ме закача, така изглежда. Какво ще стане обаче, ако някой беличък и чистичъкни изненада? Лично предпочитам да ме проверявам, а да не се движим в едно двукласово общество, базирано на това как изглеждаме. Но то може би е вече е факт?!?

сряда, 27 януари 2016 г.

За реформата в образованието и други училищни работи

По случайност се случи така, че чета за История Славянобългарская и кога да бъде изучавана тя по новинитер и ходим да разглеждаме училища. Има още година и малко, докато Ноеми тръгне на училище - тук се започва деня, след като станеш на 4 години, но понеже аз идвам от далече, искам да се ориентирам и да разбера системата.

Бях на два дни на отворените врати. Първото училище се представя със спортен профил - децата имат повече занимания по физическо - и стимулира четенето. Защо? Спортът стимулира работата в екип, а четенето е предпоставка за по-натъшното учене и развитие. Ясна история. Родител, който е част от родителската комисия, работеща заедно с училищното ръководство за по-добро училище, ме разведе и обясни как са организирани нещата.

Другото училище първо ни беше показано - едно 12-годишно момиченце ни разведе из класните стаи, разказа ни как протича учебният ден и как са организирани уроците. После два класа ни изнесоха малко представление: малките на 4-5 години ни изпяха песничка на холандски и английски, а 10-11-годишните изиграха няколко самоизмислени реклами на неща, свързани с училището. После директорката ни обясни философията им. С представленията, които се изнасят редовно и от всички класове, децата се учат да държат презентации и да мислят творчески, което е нужно за по-нататъшната реализация.

Без да обява едната или другата система за правилна или грешна, трябва да си призная, че това, което видях в двете училища тук, по ми харесва. Не какво ще учат децата ми, а какви способности ще развиват. Как ще ги развиват е въпрос на избор и дава възможност на училищата да се профилират. Децата са различни и за мен изкуството е да им се даде възможност да се развиват в тяхната различност, но да могат да работят със своята и различността на другите.

Та ако се върнем на История Славянобългарская, дискусията се върти около позиции - шести или девети клас. Напомня калъп, през който децата трябва да се пресоват. Хайде да си зададем въпросите: Какво ще им даде това (или което и да е друго литературно произведение, наше или чуждо, простете моята дързост) за живота напред? Или какви способности и умения иска училището да стимулира? Ако погледнем на нещата така, може и да се окаже, че има много пътища, които водят в Рим. Виж, това е нещо практично за живота.

П.С. Замислих се какво си спомням от История Славянобългарская. Не си спомням кога сме я учили, а от съдържанието ми е останало само едно потискащо усещане, подсилено от кафявото расо и тъмния фон, на който е рисуван Паисий.

вторник, 19 януари 2016 г.

За приключенията и рутината

Онзи ден слушах един интересен тед за противоречията в нашите желания и нужди в отношенията с нашата половинка. Днес мислейки си за отминалия (работен) ден и за предстоящите, осъзнах, че и аз самата съм изпълнена с противоречиви очаквания като работеща майка.

От една страна гледам да се покрия и да мога да си събера работата от 8.15 до 16.30 - колкото по-малко вълнения, толкова по-добре. От друга страна ми липсва динамиката, новото, откриването, приключенията.

Тази седмица е толкова необикновена, колкото въобще е възможно. Вместо 3 дена, ще съм заета 5. Събрали сме се с всички колеги, общо 34 националности. Кроим планове, бистрим идеи. Вдъхновяващо да чуеш предизвикателствата на другите, да се учиш от техния опит, да видиш продължението на твоите дейности на другия край на света.

Но означава, че няма да виждам почти дечицата си - днес имах късмет да се прибера, точно когато облечени се готвеха да си лягат - можах да им прочета, да ги гушна и да ги завия. Означава и допълнителна логистика: кой ще се грижи за децата през иначе "моите дни", кой ще ги вземе от яслата, какво ще вечерят - разбирай готварски маратон в неделя, за да има за цялата седмица, има ли достатъчно чисти дрехи, инструктаж за детегледачката... След това къде трябва да бъда кога, как ще стигна до там, какво трябва да взема и/или да подготвя.

Обаче изведнъж тези операции и неудобства избледняват - колежката от Китай има дъщеричка колкото Ноеми и поне 5 дена няма да може да я гушне. А я си представете колегите от Африка и Латинска Америка, които идват тук от 30 градуса на -7: не чистите дрехи са проблем, а топлите. Вчера бяхме в един бункер, а един от тези колеги се беше позиционирал в центъра на стаята, на една табуретка, сам-самичък - срещу калорифера, в благодатната струя топлина.

Предполагам, че всички с нетърпение очакват да се върнат в нормално състояние - поне това важи за мен. За да могат да си спомнят за тези необикновени дни - те ще ме "топлят" до следващото приключение.


неделя, 10 януари 2016 г.

Аграрно

Да е живо и здраво обърканото време, което докарва 10 гладуса през януари. По този случай се завъртяхме на двора и си пообщувахме със земята.

За Коледа си бяхме взели елхичка в саксия, с идеята да я засадил на двора след празниците, а догодина да я извадим пак (замисляли ли сте се колко дръвчета са гледани с години, за да бъдат отсечени и месец по-късно изхвърлени и забравени, след като са ни порадвали малко?) Да видим дали ще ми излезнат сметките. Откриха се и луковици за нарциси, наобиколили елхичката, ще ги чакаме и тях.

Отдавна ми беше мечта да си на направя инсталация за компостиране и тя е на път да се сбъдне.  Забихме коловете и сложих първите слоеве. Имаме и мрежата, ама се стъмни, затова ще трябва да почака до другата събота.




Ще си речете какви са тези странни идеи, да се ровиш в земята. Да, но земята ражда храна. Помните ли моята градинка? С морковите и репичките? Днес се завъртях там и гледам косата на моркова. Реших да я изчистя - скубя го, а отдолу сериозен морков! Бяха невероятно сладки.


П.С. Намерихме си и градинска къщичка - да се достъп ви и да проходим, да видите вие игра!

петък, 1 януари 2016 г.

Нова година

2016 дойде, да ни е честита! Здрава, успешна, щастлива, да донесе това, за което 2015 се ослушваше на всички!

Стандартно по това време изпращаме, посрещаме, правим планове, мечтаем. Така чета разните умни бизнес сайтове и навсякъде те съветват да си направиш списъци: какво искаш през новата година, какво ще оставиш в старата - за да направиш място.

Не знам как е при вас, но на мен разчистването ми дава енергия. На 30ти си изринах служебния имейл - от над 2000 съобщения останаха накрая 20. Изтрих и стари архивни папки, които не бях поглеждала от години (така е като си много време на едно място - събираш история). За новата година съм си блокирала всяка седмица време, за да разчиствам пак. Искам да градя историята, а не да я пазя!

Вкъщи също се развъртях. Събрирам всички снимки на едно място и ще поръчам. Ако трябва да съм честна нямаме една с бебе Данаил - просто всичко отлетя много бързо (за мое оправдание, ако въобше съществува такова нещо в случая, албумът на Ноеми е все още в процес на приготовление). Малките дрешки са сортирани и даже съм замислила кого да зарадвам с тях. Започвам и кампания по разчистване на бебешкия хардуер, въпреки сантименталната му стойност и усещането, че децата растат някак прекалено бързо.

Старата година пак ми показа, че въпреки забързаността и разстоянията семейството и приятелите са това, което ни помага да се движим напред. 2016 започваме със съзнателна и целенасочена акция за опознаване на нашите съседи и "внедряване" в нашето село. След повече от половин година нахайно поздравяване е време поне да им научим имената - а имам усещането, че ще ни е забавно с тях.

Какви са вашите цели за 2016? Споделете долу. Също така благодаря ви за едната година доверие и интерес в моите приключения и открития. За мен беше и е удоволствие!
Дъга и слънце - с вятър - в края на 2015. Обещание за хубава 2016?