вторник, 6 декември 2016 г.

Следобеден сън

Като бях малка, много не обичах да спя следобед. Вместо да си играя, си губя времето в креватчето. Ами явно това се предава по кръвна линия - моите две съкровища категорично отказват да си легнат доброволно следобед.

Ноеми беше на две години и месец, когато започна да отказва да си ляга в креватчето - всъщност кретчето й го отворихме тогава и нямаше как да я задържим вътре. Лятото си спеше в количката на двора, но с идването на есента, отказа и този вариант. Шансът ми за момент
за мен си се изпари. А и преди това имаше нежеланата ситуация, тя да заспи преди обед - дори и само за 10 минути, след това твърдо отказваше да затвори очи.

Данаил пък беше бебе мечта - сутрин спеше в количката или в кенгуруто, следобед с усмивка си лягаше. Докато стана на година и половина. И се почнаха едни ревове, като се качехме горе в тяхната стая. 10 минути истерия - после и на мене ми идваше повече. Понеже беше пролет, нямахме проблем - с количката да изхвърлим боклука и после паркираме заспалия мъник на двора. 6 месеца по-късно обаче самото приближаване да количката предизвиква истерия - да не говорим за дъжда и студа, както и факта, че крачетата стърчат много извън количката.
Возим се на автобус - като въртим кръгчета през последната спирка.
Така от втория си рожден ден и Данаил твърдо отказва да спи следобед. И двамата си подремват, когато доброволно се обездвижат - в колата или в автобуса например. Така онзи ден слезнахме на нашата спирка, минавайки през последната спирка. И двамата си дремваха, а аз нямаше по какъв начин да ги сваля или пък да ги придвижа след това. Данаил понякога не издържа и вкъщи - и сънят го заварна на невороятни места. Какво ще кажете за стълбите?


вторник, 15 ноември 2016 г.

Серия почерпки: Торта автобус и сладки от тиква

Неусетно Данаил чукна две годинки. По случая изведнъж забрави 'Хема' и мина на 'Неми', подарък за нея за неговия рожден ден.

Този път бях много творчески настроена. Тортата стана автобус - а рожденикът ентусиазирано разказваше "тота-бюс". Основната заслуга е на фантазията: продълговат кекс с покрив, прозорци и врати от сметана, както и колела от киви. И да разказвате, докато се прави.


За яслата търсех здравословна и интересна почерпка. Измислих печена тиква с украса от стафиди. Тиквата е голямо предизвикателство на тези географски ширини, да е сладка и суха.

четвъртък, 27 октомври 2016 г.

Ние през очите на децата

Диалог между Ноеми и Данаил:

- Дани, ела тука.
- Не.
- Дани, ела тука!
- Не! (Смях)
- Броя до три...
Смях
- Едно... две... три...
Още смях.
С новите якета, взехме ги само тримата - може би затова Ноеми така професионално усвои броенето до 3 

вторник, 25 октомври 2016 г.

Семейни атракции цял ден

Как да прекараме един ден с децата, да свършим работа, но и да им интересно?

В петък имахме много тежка програма. Ходихме семейно на контролен преглед на зъболекар, като наистина имаше опит да се преброят зъбите на всички деца. Всички вкъщи охотно отваряха широко уста, но едва показваха предните зъбки на "бека" (Данаил за зъболекар). Опитвахме на зъболекарския и на нормален стол, както и на екзотична табуретка, да седят сами или в мама или татко, с огледалце или четка за зъби, но ефектът все същият. Не съм сигурна, кой беше най-облекчен като си тръгнахме - ние или зъболекарката...След 6 месеца циркът се повтаря.

После трябваше да се оборудваме с екипировка за зимата. Първа спирка: магазин за обувки. Ноеми пробва първите - розови - ботушки и директно тръгна да им маха етикетите. Данаил ги пробва и директно си поиска гумените ботушки, с които беше дошъл. Голямото шоу обаче беше за якетата. Запътваме се към пробната с по три якета на дете, като се гоним, за да отидем там. Ноеми отново облича първото яке и казва, че го иска него. Да де, ама трябва по-голям размер - в крайна сметка се оказа, че й трябва 110 (!), въпреки че иначе 98 й е точно. Как точно работят размерите се остана загадка за мен. От якето, което искаше, нямаше нейният размер, оставихме другите и го поръчахме онлайн.

С Данаил драмата беше още по-голяма. Не иска да пробва нищо и се гоним и пищим/овикваме в съблекалнята. Пробвахме с триста зора, но якето, което искаме го има само един размер по-голямо. Онлайн го няма. Продавачката отива да търси в склада, докато ние бивакираме на касата (две деца, едното седи на тезгяха, другото кръжи наоколо, 6 якета на закачалки, техните си сегашни...). Няма и там, ама може да направят опит да го поръчат от друг филиал. Кога ще дойде? Ами поне седмица... Три пъти препотена, 45 минути по-късно си излезнахме с празни ръце от магазина. Отлично разбирам въпроса на Ноеми: "Де зинни яке?"

За да отпразнуваме успешната акция, отиваме на "сторан" за обед. Нашите деца изнасят обеден концерт на глада, които бива сецнат с появата на тоститата. А за десерт Данаил също отказва да спи следобед.

На оцелелите честито!
Най-после спокойствие и тишина
Голяма игра на неплощадка.

четвъртък, 13 октомври 2016 г.

Неочаквано добра ваканция

2016 ще влезе в архивите като годината на почивките. Първо моренце, а после и екзотика. Моренцето беше с "помощни колела", така че очакванията бяха само положителни. За екзотиката след миналогодишното оцеляване нещата бяха малко под съмнение. Заради забързаното ежедневие в работа през септември дори нямахме някак и време да се настроим много. Но...

...Португалия ни изненада със сърдечността и гостоприемството си, както и усещането за лято (в края на септември). Верни на принципа малко е повече, дори не се опитахме да видим туристическите атракции. Предпочетохме китни села и градчета в околовръст, където откривахме забележителностите - или липсата на такива. Любимото ми място за посещение станаха пазарите. И там като в България можеше да си купиш много сладки плодове и зеленчуци от баби и дядовци. За мен беше необичайно да не мога да ги разбера какво точно ми казват или да съм сигурна, че им казват точно това, което искам. Ама нямаше конфузни ситуации.

...Идеята за следобеден сън в креватчето я тествахме веднъж (първия ден), а след това карахме на мобилна почивка, без много да се притесняваме от неподходящия й момент на започване. Вечер Ноеми и Данаил си лягаха по подобаващо време и без много кандардисване и до към 7.15 - 7.30 сутринта беше тишина. Мечта!  

...Португалците се оказаха с много по-достъпен режим на хранене (за разлика от Испания). Най-вкусно сякаш готвят в най-невзрачните заведения, като определено мога да препоръчам манджата на деня. Представете си блоковете в Люлин 5, ама това е в центъра на едно малко градче. В един от блоковете има капанче, където предлагат този ден две манджи - със знаци се разбираме, че едната е с риба, а другата е с месо. Каква риба? Ами вкараха ме в кухнята да видя, не че огромната теждера с яхния ми разкри нещо повече. Освен невероятна риба, която така и не разбрахме каква е, имаше и някакъв салам - илюстрация на незавидното положение на вегетарианци там.

...Обикновено съм много щастлива с новите впечатления от почивката, а с прибирането вкъщи започвам да си мисля коя ще ни е следващата цел. Този път: 
А) не ми се тръгваше, и
Б) сериозно се замислям да се върнем не просто в Португалия, но и на същото място.    

Има ли шанс да не се разочароваме от едно завръщане?
  
Пробваме екзотични плодове на пазара в Sao Bras de Alportel. 
Кафе с плод на пазара в Тавира. 
Околообедна дрямка - кой е казал, че трябва да се спи на креватче?!?
Обяд: единствения път, когато се опитахме да ядем в ресторант от туристическите книги, той се оказа затворен. Първото капанче, което ни се изправи пред очите, се оказа също нелошо. 
Следобедна програма: охлаждане в басейна
Големият басейн и усещането за лято вечер
Вечеря на терасата - Ноеми и Данаил се хранят взаимно с кисело мляко.



петък, 30 септември 2016 г.

[Х]Ема?

Малкият Данаил става все по-малко малък. С три думи обаче разказва цяла история. 'Наш ауто' е ясно. 'Сейн', 'ански', 'пува' са във ваканцония репертоар.

Но ето че миналата седмица се чу нещо, което ме изненада. '[Х]ема' като веригата магазини в Холандия, но казано с убеждение. Казано само по себе си, без контекст. Докато един протегнат пръст не даде златния жокер - това е Ноеми!




понеделник, 19 септември 2016 г.

Да си светиш сам...

Отдавна ми беше мечта и ето, че се изпълни - сложихме си слънчеви панели. Ние нищо не правим, а те произвеждат електричество, с което си светим, перем си и си готвим.

Панелите за производство на енергия са инсталирани на покрива 
Понеже е нещо ново, то гледаме редовно какво ни е донесло слънцето този ден. Примерът отдолу е от днес, когато беше доста мрачно. Лъч по лъч обаче се събира - за 20 дена надхвърлихме 110 киловат часа!
Дневното производство

Производствоно последните дни - повечето от изминалите дни произвеждахме между 6 и 7 килиоват часа.
Резонен въпрос е какво се случва с произведеното електричество - би било истинско чудо да го хабим цялото точно в момента, когато слънцето грее. Eлектромерът има " два канала"- един за изхабения ток, един за произведения и върнатия в електромрежата. Каквото употребим директно, не се появя нито на едната сметка, нито на другата. Веднъж годишно двете числа се засичат и се плаща разликата, т.е. получаваме същата цена за единица ток, която и плащаме (за интересуващите се това е около 22 цента). Ако надхвърлим потреблението си, ще получаваме само половината от цената. Казват, че инсталацията се изплаща за 7-8 години, като производствените мощности са гарантирани 25 години.
Актуално производство на мелницата ни.

Разбира се, не всеки има покрив, на който да качи панелите. За тези хора тук се предлага и други видове инвестиции за производство на зелен ток. Пример за това е закупуването на акция от вятърна мелница, която изплаща дивидент под формата на ток, които съответно се приспада от сметката. Една акция отговаря на около 500 киловата елетроенергия годишно (четиричленно семейство го дават стандартно да изразходва към 3000). Разходите са свързани са покупката на акцията (250 евро) и ежегодна такса подръжка (25 евро). Познайте кой си глътна и една такава играчка :)

Защо ви разправям толкова пространно за зелените ми инвестиции? Ами защото зелената енергия често се споменава като нещо лошо и далечно, скъпо и измама. Искам да покажа, че при желание от страна на регулатора и доставчиците да предоставят инфраструктурата, тя е чиста и лесна. В този пример тя идва много близо до нас и ежедневието ни. От страна на потребителите също са нужни промени. Първата може би е да осъзнаят, че скъпо идва от два фактора: или цената на единицата ток, или броят употребени единици. Първото е извън нащето влияие, но намаляването на потреблението чрез изолация и прилагането на електроспестяващи мерки зависи от нас. Това е и първата стъпка за по-чиста природа и по-качествен живот, дори преди да преминете на възобновяема енергия.

Вие какво правите, за да пестите енергия? Ползвате ли зелена енергия и защо?    


неделя, 4 септември 2016 г.

Седмичен пазар

Нормална сцена преди 4+ години:
"Какво ще вечеряме днес?"
"Не знам, ще погледна какво има в магазина и ще го измисля.".
Резултат: пазаруваше се през ден, по малко.

Нормална сцена последните месеци:
Събота сутрин. Ще ходим до супермаркета, трябва да заредим за седмицата. Неистов опит да измисля какво ще ядем предстоящата седмица - за уточнение поне 6 вечери, по възможност здравословни и приемани от чадата, както и да запиша съставките (доказала съм, че без списък се прибирахме с половината съставки). Стандартните неща - кисело мляко, неща за сандвичи - ги взимаме почти интуитивно, издънки там е нямало. Обаче творческият процес по създаването на менюто не се получава никак спонтанно, Затова съботата сутрин беше за мен един, меко казано, стресиращ момент. Постигнах известно подобрение, като започнах да си събирам рецепти, обаче общо взето ги готвех веднъж, при успех, два пъти и после ги забравях...

Решението:
Рецептите се записват в Гугъл Док, със заглавна страница. Всичките успехи събрани на едно място. Харесвам си едно, кликвам на него и виждам съставките и ги преписвам. Спонтанен момент в супера при вида на някаква промоция? Ами отварям списъка и виждам какво друго ще е нужно за цяло ядене. За вдъхновение, можете да разгледате моята директория. Може де не ви е много полезна, защото е предимно на холандски, но за всички смесени двойки - това е начин да не трябва вие да правите винаги списъка за пазар, мили дами :).

Тази събота беше пилотът. И много ми се хареса. Няколко предимства на седмичния пазар, за тези, които се чудят, или за тези, които оперират в първата ситуация:

  • Спестява време.
  • По-разнообразна и богата храна. Изведнъж започнах да ползвам нови продукти и гарнитури, за които преди не се бях сещала или пък нямах налични.
  • Намалява разходите за храна.  
  • Намялява разхищението. В събота сутринта хладилникът е празен, особено чекмеждето за плодове и зеленчуци. Позабравих въпроса сега какво да правя с тази поизостанала тиквичка/чушка?
Пратете после да видя вашите дигитални кулинарни сборници!
Седмичен пазар с помощници и новата лимузина

сряда, 31 август 2016 г.

Ах, морето или "пува"

След повече от 10 години се завърнах по българското Черноморие - и в силно разширен състав. След като Евалд страда 4 години като баир-будала из България, моренцето взе че му хареса. А малките мишки не можехме да изкараме от водата - въпреки обилното посиняване и голямото треперене.

Децата отиват за първи път на плаж.
Св. Константин и Елена: първа среща на децата с морето. И първа официална ваканция с три генерации.
Вече почти седмица след нашето завръщане като питаш Данаил какво прави или ще прави, той неизменно отговаря: "пува", понякога последвано от уточнението "дата".
"Кок", "дата", "пува" - речникът на Ноеми и Данаил за морето и плажа е предимно на български. 
Ноеми пък свикна с бохемския живот. Първия път като излезнахме да ядем навън, тя с удивително самочувствие и увереност си поръча "пържени картофки". А тъкмо като се бяхме прибрали, попита: "къде ще ядем днес?". Силно разочарована от отговора ми - вкъщи, пожела уточнение "защо не сторант?"
Прощална вечеря на плажа: цаца, бира и морето...
Съзнателно избягвах нашето море, защото предпочитам планината, но и защото е гъчкано, като цяло презастроено и кичозно. Не знам какво очаквах от най-стария курорт по северното Черноморие (бившата Дружба), но знам, че бях шокирана. Интернетът ми беше разказал за километри плажна ивица с нежен пясък - ние видяхме плажна ивичка - частично заета от срутил се бетон от славното минало и ограничена от още повече бетон под формата на оградата с Ексиновград или басейна на Гранд хотел Варна. Самото градче освен хотелската част има и вилна част (където и ние пребивавахме), където къщите са общо взето нацвъкнани сред полето и се постигат по частично черни пътища.

След първия шок обаче ми хареса. Много. Топло, слънце. Разхлаждаш се в доста чистото море. Благодарение на нашата хазяйка си похавахме в много хубави заведения. Баба и дядо си играеха с мъниците, аз просто можех да си остана седнала. Вечер след тяхното прилегляване редовната разходка с господина за сладолед и провизии. Идилия! И може би догодина пак...
Котката Цецка: извор на възхищиние и страх, като се размърда. 


понеделник, 15 август 2016 г.

Библиотека

Връзки към всякакви информации - полезни за мен и затова вероятни и за вас. Не съм свързана с никоя от пропоръчаните стоки и услуги, но съм ги ползвала и съм доволна. По никакъв начин не нося отговорност за качеството на техните продукти.

Исках да я добавя като отделна страница, ама нещо не се получи. Тук ще добавям постоянно нови неща, като открия нещо ново, така че можете да се връщате време на време. Всъщност пратете ми вашите открития!


Пътуване
Колички и столчета за коли под наем, намират се в София, но доставят и из страната.

Сам родител, пътуващ с децата в чужбина, трябва да може да представи пълномощно от втория родител, че е съгласен. Внимание! България и страната, от където пътувате (например Холандия), имат различни изисквания за типа пълномощно и съответно може и да не ги признаят.

Детски материали на български
Радио драматизации на различни книги, приказки и пиеси
Все още не съм ги прослушала, но има прекрасни заглавия
Каневмюзик има качени няколко диска с детски песнички.
Приключенията на Лукчо - аудио приказса по Джани Родари, още приказки през Вижте още... отдолу
Образователни клипчета и преведени от английски на български песнички. Петте маймунки са хит: "мунка, мунка, ау" и се държи за главата.

Многоезичие и децата
За видовете многоезичие при децата и какво кога да очакваме
Какво мотивира децата да говорят нашия език?

Бебешки работи
Два пъти използвах тази схема за захранване. По някаква странна причина я има и на български:


Схема за имунизациите в Холандия. Намерих и тази страница, където могат да се сравняват календари на европейски държави.

Процедура по регистриране на дете, родено в чужбина. За всеки случай обадете се и на посолството по местонахождение и за София в обредния дом на Кракра.

понеделник, 8 август 2016 г.

Как да намеря време за мен?

Когато имам деца, няма да се променя. Няма да изглеждам като майката в самолета - водеща две мъничета и носеща пеленаче - сякаш току-що са ме извадили от пералнята след дълго центруфугиране на високи обороти. Ще си се глася, ще се развивам във всички посоки, всички мои приятели ще си бъдат около мен...

Може би тези и други подобни мисли са ви познати. Поне за мен те бяха и все още някъде да моето кредо. Само че забелязвам, че в усилията си да бъда старото ми аз + любяща майка на две деца + все пак приятен партньор и добър приятел, се загубвам в една безкрайна бездънна и по усещане безплодна активност. В края на деня, когато се замисля как съм свършила, списъкът е впечатляващо дълъг. Носи ли ми той удовлетворение? Ами не много. Защото зад него надничат нещата, които не са свършени, които са за утре и по нататък.

Вече почти десет дни съм в отпуска. Вкъщи, три пълни дни свобода, докато децата се забавляват в яслата. Свърших толкова много неща, невероятно, но често все още вечер имам усещането, че не съм използвала времето оптимално.

Ама нали съм във ваканция?

Затова започнах ново предизвикателство: бездействие. Тишина. Гледане в точка. Слушане вътре в мен. Не е нужно да е дълго. Опитайте да седите една минута неподвижни и да уловите чувствата, които се борят във вас. Умора? Раздразнение? Разочарование? Защо? Откъде идват? Радост? Умиление? Нежност? Споделихте ли ги с тези, които са ги предизвикали?

Аз стигнах до заключението, че съм позабравила да се вслушвам в себе си, не в разума си, но в чувства, копнежи, страхове. Положителни и отрицателни, без директно да реагирам на тях, просто да ги допусна в мен. Времето за мен се оказва не врема за действие, а време за свързване с центъра ми. А от там се раждат идеи за наистина ползотворни дейности, защото си спомням какво и защо ни носи радост.

Изрязани и залепени картинки от списания напомнят за това, което носи енергия.
Помните ли как рязахме и лепяхме като деца? Това е резултатът от може би половин час ровене из списания за неща, които по-често искам да правя, защото ми носят радост. Като го погледна сутрин и се зареждам. Ето това също е време за мен. 


сряда, 13 юли 2016 г.

Колкото повече, толкова повече

Мечо Пух го е казал. В друг контекст, но все пак.

Какво имам аз предвид? Има времена, когато се случват много неща. Като преди три месеца, когато изнасях презентации в сряда и четвъртък, като за тези 48 часа трябваше да ги подготвя и да се предвижа от А към Б - 500 км. Следващата работна седмица имах цифром и словом над 20 часа срещи, като нямам толкова активна роля като седмица преди това, но това са над 80% от работното ми време, което трябва да изседя концетрирана и все пак да допринасям с нещо...

Не е само това, разбира се, защото шоуто продължава вкъщи. Ноеми, която тъкмо се беше преместила в новата група, ни изненада като не се адаптира безпроблемно, а и нашето присъствие беше разбъркано. Покрай тези събития сухият период се понамокри сериозно - през деня и през нощта. Особено нощта беше много тежка, защото креватчето се сменяше поне веднъж - не може да сложим пак памперс, тя беше суха, ще се научи пак. Да така е, но тя определя момента кога ще стане това. А той все още не е дошъл. Поне аз го приех и няма постоянна борба между нас по случая, няма постоянните въпроси "пишка ли ти се?" и постоянното раздразнение, когато не се окаже да.  Данаил по същото време откри мама и направи първите се неуверени стъпки сам - съответно "мама, мама, мама" звучеше с пълна сила и ме дърпаше да ходя с него на пръст. Със светлината дълго след времето за лягане към сместта се добави и ежедневна борба за лягане, а сутрин борбата за неставане.

Колкото повече, толкова повече може де е позитивно изказване за мед, но по отношение натоварване в работа и асоциираните последствия е крайно неприятно. Аз съм просто човек и моята енергия е крайна. А когато започне да се изчерпва, се появяват неприятни странични ефекти и страдат невинни, които нямат никаква вина за това, което се случва в офиса. За щастие онези седмици бяха последвани от 10 дни ваканция. Но след такова натоварване те бяха достатъчни само да се закърпят дупките, но не и да се ремонтира основно.

Затова, майки, пазете се, грижете се за себе си. Чуваме го много често, но кой има време за това? Аз наистина се бях стреснала, че ще се срутя, че не просто работата, ами и децата ще трябва да се оправят без мен известно време - а последните наистина се нуждаят от мама. Радвам се, че достигнах до това прозрение, защото то ми помага да отсявам важното от това, без което бих могла да мина и съответно да се концентрирам върху есенцията. Въпреки че съм в началото, вярвам, че съм на прав път. Успех на всички останали, които се борят за баланс и търсят начин!

четвъртък, 7 юли 2016 г.

Пет неща, които не знаехте за домашното раждане

Около мен пак се появиха отново доволен брой бременни. И разговорите неминуему се завъртат около раждането. И различните опции, които имаш за този толкова специален момент. И съмнението какво да изберат. И неразбирането на семейство и приятели, особено ако идват от среди, където раждането се смята за медицинска интервенция.

Аз имах щастието да имам право да избирам. И Ноеми, и Данаил са родени вкъщи и за мен това беше правилният избор. И днес искам от първо лице да споделя пет факта за тези специални преживявания.

  1. Домашното раждане не е приумица и безотговорна постъпка, а избор, който се подкрепя от тукашната здравна система.
    Акушерката, която следи бременността, е специално обучена да открива отклонения в протичането й - като цяло бременността тук не е заболяване, ами нормално за здравата жена състояние. При наличие на индикации за отклонения бременната се предава за наблюдение на гинеколог и тогава опцията за раждане у дома отпада. По време на самото раждане акушерката бива асистирана от втора специализана акушерка. Здравето на майката и детето водещи във всеки момент и ако се наложи, всички се местят в болницата. Най-хубавото е разбира се, когато всичко започне и завърши в собствените четири стени. 
  2. Моят дом е моята крепост.
    Чували сме, че вкъщи и стените лекуват. Това важи с пълна сила за раждането - вкъщи имаш пълна свобода да правиш това, което искаш, всичко, което ти е нужно, е около теб. С Ноеми правих баница в началото, което ти отвлича вниманието и съответно помага самия процес да протича по-бързо. Любимите миризми, твоето си легло, банята, твоите книги, музика - това, което ти се прииска, когато ти се прииска. Няма да повярвате, но си подремнах по време на контракциите, акушерката ни събуди, като дойде към 1 да види до къде сме стигнали. 
  3. Ами епидуралната упойка?
    Да, това е факт - обезболяването в домашни условия е много ограничено - това е нещо, което избираш. С него обаче избираш и да вярваш в собственото си тяло и природата, както и по-малко малко (излишни) медицински манипулации, и липсата на екзотични бактерии и вируси, които виреят отлично в болнична обстановка. 
  4. Не, няма мръсни чаршафи и кърпи.
    Всички бременни - понякога бебето не изчаква мама да стигне до болницата - трябва да имат комплект с материали за раждане вкъщи. Освен щипка за пъпната връв, има различни чаршафчета за еднократна употреба и найлони - и големи торби за боклук, в които изчезва всичко използвано. Спалното бельо влиза в пералнята - това е една от задачите на втората акушерка - веднага, когато отидеш да се къпеш, след първите моменти с бебето.
  5. Първите моменти заедно у дома - безценни!
    Бебето е дошло на бял свят, нагушкали сте се, то се е опитало да глътне първото млекце, премерено и облечено е - става време и ти да се освежиш. След душа обличаш чиста пижама и се мушкаш в своето креватче до бебето. Татко също е там. Можете да останете дни наред заедно между завивките - да си почиваш и да се опознавате! 
Понякога нямаме избор. 

Пожелавам на всички да могат да избират. 

А на тези, които имат избор, да бъдат подкрепени от тяхното обкръжение - която и опция да обмислят.  

понеделник, 27 юни 2016 г.

Ние и историята

Помните ли уроците по история? За възстания и преврати, за ново начало и възход? В училище тези неща изглеждаха толкова далечни и големи. Понякога си мислех в какво интересно време нашите предшественици са живели.

Напоследък обаче все повече ми прави впечатление как около нас се случва все исторически неща, които след време ще вдъхновяват хората да възкликват „какво интересно (объркано) време!“. Будиш се сутринта и изведнъж атентати в Париж! Париж, това е при нас. Малко по-късно Брюксел – познавам хора, които живеят там, това дори е по-близо! В петък с невярващи очи чета, че Великобритания иска да напуска ЕС. Какво ще стане с моята колежка от Англия? Ами познатите неангличани, които живеят и работят там? Нашият много свързан свят доближава всички тези събития до нас.

Какво означават тези събития, ще покаже само времето. Нашите деца ще ни питат някой ден какво се е случвало, защо се е случвало. Ние сме живата история – и все още сме в състояние да я повлияем, да я напишем – доколкото това е в нашата сфера на влияние. Струва ми се, че основният начин е с възприятието на света, което даваме на децата си. Дали страхът и съмниението ще ги водят или пък любопитството и вярата в хората като цяло? Това ще определи избора, който ще направят по-късно. Дали ще изтласкват различните хора извън система, които потенциално ще се връщат да я рушат, или пък ще допринасят за повече възможности за всички и потенциално по-малко конфликт?


Какво ще разказваме на децата си? В какъв свят искаме да живеят?

неделя, 19 юни 2016 г.

Как да оцелееш в Икеа?

Икеа - поне за мен, но и за доста други хора, е като приказка за възрастни. Всичко в магазина е красиво, подредено, практично
Какво става като тръгнеш да го пресъздаваш вкъщи често е различна история

Толкова хубави аксесоари, виж, това е само едно евро, но пък какво хубаво ти става, всъщност ние за друго дойдохме, ама нека го вземем. 
И така евро по евро се оказват мнооого евра на касата.  

Това пречистващо преживяване се превръща в мираж с появата на децата. Защото докато обиколиш целия шоурум и после аксесоарите, за да стигнеш до касата, си се изпотила много пъти, преграхнала си, гърбът те боли от постоянното откопчване на съкровището от всички експонати - а на касата се оказва, че си забравила половината неща, за които бяхте тръгнали. 

Наскоро ми се наложи да отида - сама с двама помощници. След сериозна подготовка оцеляхме, дори може да се каже, че се позабавлявахме. Как да го направите и вие ли? Ами слушайте:
ИКЕА предлага специални колички за пазаруване с кола и кормило, което мъниците въртят.
Преживяване за всички - каране на танка
  1. Направете списък какво ви трябва. Проверете онлайн къде се намира и дали е в наличност! Няма по-неприятно усещане от това основната цел на посещението да е изчерпана. Елате другата седмица... Молете се да не ви трябва нищо от шоурума - така слизате директно на аксесоарите и скъсявате на половина пътя. 
  2. Икеа не са вчерашни - имат специални детски колички. Напъхайте децата в една от тях. Внимание! Те са като танкове: много тежки и неманеврени, огромни. Ако ударите някого, извинете се любезно и не обръщайте внимание на хората, които мърморят, че дори такава кола не можете да карате. Ако натоварите количката с 25 кг живо тегло и още няколко кила стока, те ще ви поздравят за изключетелните умения. 
  3. Децата са две, колата е една! Малкота сяда първо отпред (в нашия случай голямото трябваше първо да се събуди, а пред мен беше по-лесно да й придържам главата). С голямото се уговаряте кога ще се сменят, ние го направихме след посещението в детското отделение, като слезнахме долу. 
  4. Обявете награда: сладолед, като излезнем. Формулирайте ясни критерии кога ще има награда и предупреждавайте, когато се очертава неизпълниние, в ранен стадии.
  5. След 15 минути обикаляне дайте почивка за "разтъпкване". Ресторантът горе идва твърде рано, а и намалява стойността на наградата. Преди касите е стратегически добър момент. Тъкмо да са по-спокойни за финалното ви изпитание.

    Децата си лежат на изложения хамак в мебелния магазин. Идея за стимулиране на кооперацията и послушанието на децата.
    Разтъпкване 2
    Деца се катерят на столчетата, изложени в мебелния магазин.
    Разтъпкване 1
  6. Касите на самообслужване най ми се нравят. Дали защото вървят по-бързо или от тръпката да се сканираш сам - не знам, но дори и с децата там плащам. Включете децата да подават нещата, за да ги сканирате. Ще се обяснения и повторни покани, но поне всички имат една цел. Иначе те ще си измислят с какво да се занимават, но целият процес по преминаване през касата ще отнеме в пъти повече. 
  7. Ура! Достигнахме заветната цел - покупките са в количката, време е за празненство. Изборът ми падна на замразено кисело мляко, по-здравословна алтернатива, ако наистина има кисело мляко в него. Взех 3, което се оказа много амбициозна цел. Чашките са големи и се пълнят с връхче. Не че не ги изядоха, но всеки опит да приключим преждевременно беше посрещан със страшен рев. За другия път: две порции с 3 чашки и лъжички. Ще се дели!
    Двете деца слушаха майка си по време на обиколката в ИКЕА и си заслужиха сладка награда - замразено кисело мляко на изхода.

    Двете деца слушаха майка си по време на обиколката в ИКЕА и си заслужиха сладка награда - замразено кисело мляко на изхода.

събота, 18 юни 2016 г.

В кухнята за вкусно и здравословно

Наскоро тукашната организация за здравословно хранене публикува нова препоръка. Вкарваш си пола и възрастта и ти изплюва какво и по колко трябва да ядеш (за съжаление се предлага само на холандски). По този случай се започнаха да се цитират изследвания как децата не ядат достатъчно предимно зеленчуци - за тригодишно това са между 50 и 100 г на ден, за 7-годишно между 100 и 150, за 10-годишно 150 - 200, а 15-годишните (и възрастните) се нуждаят от 250 г на ден.

По този случай се натъкнах на рецепти със скрити зеленчуци, като например палачинките с моркови. Първият опит не беше особено успешен, но днес втория път палачинките бяха посрещнати с нескрит ентусиазъм от малки и големи.

Необходими продукти:

    Необходими продукти
  • като за стандартни палачинки: 500 мл прясно мляко, 3 яйца, 300 г брашно
  • настъргани моркови. Колкото по-финно ги настържете, толкова по не се усещат. За количеството - не се увличайте. Първия път като се замисля трябва да са били над половин кг и настъргани на едро. Този път имах 6-7
    Първи неуспешен опит


    изостанали малки тънки морковчета - може би 200 г.
  • още малко прясно мляко, тъй като морковите допълнително сгъстяват и палачинките стават много дебели. Добавяйте по малко, докато стане с желаната консистенция.
Палачинките се пържат и гарнират както обикновено. За тези, които искат да са сигурни,
че чадата си изяждат порцията зеленчуци наведнъж, препоръчвам бебешката плънка.

Днешният вкусен обяд.



сряда, 1 юни 2016 г.

Мама спи...

Дани е отвън в количката, почива си. Ноеми се върти около мен в хола.

Унасям се.

Тихо е. Прекалено тихо. Прекалено дълго време е тихо.

Какво става? Изстрелвам се от дивана.

Намирам:

Малък диверсант се е наместил удобно в кухнята до чекмеджето с провизиите.
"Какво правиш Ноеми? "
"Яде 'ка-какао'."
Ден по-късно Ноеми обявява, че не иска да дойде с нас до кофата за боклук. Не я е страх да остане сама. Хммм... причината се оказва друга!


вторник, 24 май 2016 г.

Две преимущества на две

Две деца. Лудница! Но пък идва и момент, когато те започват да се забавляват сами. В критичните моменти на деня.

Ситуация 1:
5:00 ам
Дете 1 проплаква. Таткото отива и го успокоява.
5:30 ам
Дете 2 се промъква на пръсти между нас на спалнята. Против принципите ми, но по това врема на деня принципите нямат значение.
6:00 ам
Дете 1 се обажда пак. Дълбока въздишка и обръщане на другата страна с надеждата след минута да замлъкне. Дете 2 се изправя вертикално в кревата и възкликва: "Дете 2 плаче!". Тропа-тропа обратно. Спокойствие. Обръщам се обратно и продължавам да спя.
6.30 ам 
Алармата обявава началото на деня. Намирам ги в бебешкото креватче, със светната лампа, обградени с книги, смеейки се.

Ситуация 2:
Мама сама вкъщи, еднолична вечерна процедура. Започваме рано, защото нивото на умора е високо. Напоследък татко и магичният елемент, който се прибира точно за завършека на деня на децата.  
7.30 рм 
Всички деца са с измити зъби, изкъпани, облечени и завити. Каквото има за четене е прочетено. Петото пишкане е факт. Слизам долу и ги оставям да "спят".
8:00 рм
Намирам дете 2 в кабинета на татко да брои парите за игра. Сериозна работа. Обещавам й да се върна след малко, за да я завия. Илюзията ми, че дете 1 спи, е разбита на пух и прах, като надниквам в стаята му. Слизам долу.
8:35 рм
Вече решавам, че им е достатъчно купон. Качвам се горе и ги намирам събрани около бебешкото креватче, с парите за игра, разпиляни на пода, сред всичките книги, които очевидно са изчели (пак). Събирам книги, пари, гушвам, завивам всички наред и слизам долу.
ТИШИНА
Продължавам си с моите занимания! Оцелях самостоятелната вечер.

петък, 13 май 2016 г.

Деца, колела и "ремарке"

Миналия път стана дума за климатичните изменения и как ние всички трябва да променим начина си на живот и възприятие, за да могат и децата ни да се радват на хубави условия на живот. Със закачка и за отпразнуваме слънцето пускам идея за намаляване газовите емисии и повишаване на тонуса: седмичен пазар с деца, колела и "ремарке". Ако трябва да съм честна, би ми се искала по-често/винаги пазаруваме, защото ще бъдете изненадани, но тази конструкция побира изключително много багаж ие голям купон за най-малките.


вторник, 10 май 2016 г.

Когато лятото е през уикенда

Има един виц за холандското време: тази година сме много щастливи, защото:

А. имаше лято! и
Б. то се падна точно в събота и неделя...

Този виц е доста актуален сега. Началото на май ни изненада с много високи температури и слънце на корем. И така вече четири-пет дена. Извадих летните рокли, които принципно са неприложими тук заради пронизващия вятър и дефиницията за топло, когато термометърът едва докосва 20 градуса. Но ето че сега дори те не помагат - 25 градуса, слънцето прави дупки. Тентата в двора е отворена, чадърът и той, а ние само се местим със сянката. Мъниците сами се крият на сянка. Мажем се дебело със слънцезащитен крем, само ми е жал за Ноеми и нейната шарка. Ама дрехите пречат. Така двамата откриха радостта от това да тичат голи навън, да се въргалят в пясъка и в басейнчето с вода - там може дори с дрехи. Както се казваше в една реклама - "priceless!".
С дрехите във водата...

...после без дрехи се подкрепяме с плодове.
Промяна на климата в действие: есен през декември, лято началото на май. 
С уикенда-лято, предшестван и последван от удавяне и есенни температури, засягаме темата измениние на климата. Преди този феномен е наричан "глобално затопляне", но поради положителната конотация в определени части на света името е променено. И под положителното, и под неутралното име се разбира все по-непредсказуемо и екстремно време. Сезоните, така както ги познаваме от деца, се размиват и дори изчезват. Суша се редува с наводнения, жега се сменя със студ. Неприятно за нас, градските чада, пагубно за всички земеделски производители. А когато тяхното производство пострада, ще страдаме и ние - или ще трябва да плащаме много повече, или пък просто определени продукти няма да ги има. Глад поне за части от населението е очаквано следствие - с всички последици от това за цялото общество.

Лятото трае цяла седмица. После кучи студ и потоп.
Това по какъв начин е мой проблем? Ъъъ... Какво мога аз да направя, за да завали/да се стопли/да се покаже слънцето? Малко.

С тези въпроси се илюстрира и проблемът с климатичните промени - те са твърде далече, твърде абстракти и може би не достатъчно силно изразени, за да наистина да се стреснем. Защото ние всички допринасяме за затоплянето с малките неща, които правим ежедневно. С колата непрекъснато? Изгорелите газове допринасят за хаотичното време. Нова джаджа/дрешка? Тяхното производство и дистрибуция също изхвърля изгорели газове. Лоша изолация? Топлим атмосферата директно.

Всичко започва с осъзнаването, че има проблем. И че този проблем е наш. Познаваме ледникови периоди, суши - Земята е оцелявала всеки път, някои животни също. Други са изченали за винаги. Нашето общество няма да оцелее в крайна сметка, ако климатичното изменение не бъде "укротено". Нужна е колективна промяна, в нашето мислене и удължаване хоризонта на мислене.

Добрата новина е, че нещата, които ограничават негативните ефекти върху природата, са добри и за нас - стига да пожелаем да допринесем малко, мъничко. С колело напред-назад: спестяваме от бензин и фитнес (преди да ме анатемосате, става дума за промяна в обществото, което би направила придвижването с колело нещо нормално и желано, а не занимание за психопати-самоубийци). Добрата изолация би изисквала инвестиция, но пък ще носи дивиденти во веки веков. А по-малко материализъм би означавал повече ресурси и по-добър свят за нашите деца!

неделя, 8 май 2016 г.

Конструктивизъм

5 години прекарах в университета. Страхотно време, готини хора, купони, лекции, изпити, пей сърце. Академичната подготовка обаче като цяло е суха и абстрактна, с ниска практическа стойност. Само една теория обаче си заслужаваше петте години търкане на скамейките.

Коя е тя и каква е практичната й стойност?

Нарича се конструктивизъм и обозначава фактът, че аз и ти възприемаме едно и също нещо по различен начин. Като бяхме на гости, Данаил се буташе все при други хора - цялата пейка свободна, само една жена седи на края й, но той до нея и то на половин сантиметър. Аз се потя и си мисля, горката жена, а тя си мисли - така сподели - какъв любвеобилен сладур! Каква й е практическата стойност? Ами не се шашкай много, всичко е относително. На мен ми помага да приемам нещата по-леко, да не се връзвам толкова и да обяснявам пространно - когато ми е важно да ме разберат - какво мисля и чувствам точно. Защото особено в областта на чувствата често се стига до недоразумения.

Този интерперсонален - различни хора, различни възприятия - конструктивизъм ми е познат вече 10 години. Напоследък обаче откривам интраперсоналния - как светът ми изглежда различен всеки ден, въпреки че разликите са минимални, ако въобще ги има. Ето че днешният ден беше предшестван от не особено спокойна нощ. Моето очакване беше, че ще се събудя много уморена и че днешният ден е загубен. Изненада! Поспахме си до късно (8 часа), със стиснати зъби станах, но някак се занесох и малко по-късно си танцувах и оправях в кухнята, а мъниците се забавляваха и те доволни. Денят завърши с групови танци, песни и много смях.
Въпрос на гледна точка: помощ, хаос или ура, как хубаво си се забавляват сами?
Ден преди това обаче нещата бяха коренно различни. Предпоставките за хубав и усмихнат ден бяха на лице, нощта беше мирна и спокойна. Дори сутринта започна с широки усмивки, но някъде в течение на деня нещата се обърнаха. Същите закачки и номера, същото непослушание и приканяне за игра не ги възприемах като сладки, а предизвикваха само раздразнение и съответно повишен тон и сълзи.

Това е хубавото на теорията, помага ти да релативираш, утрешният ден - или денят след него - ще е прекрасен. Същевременно това й е и недостатъкът - днес, утре или други ден. Нобеловата награда не ми мърда обаче, ако успея да я преведа в наистина практичен наръчник за майки как да започват и завършват деня позитивно настроени.

Карантина или не?

В нашата ясла има(ше) епидемия от варицела. Едно детенце от нашата група беше на петна, тъкмо му мина и цъфна наш Данаил. Не е първият случай на варицела около нас, досега ни се е разминавало. Този път обаче бях убедена, че е дошъл нашият ред. Следващите две седмици имах две командировки и по закона на Мърфи нямаше по-подходящ момент. И наистина тъкмо бяха свалили табелката "внимание варицела", когато трябваше да я окачат отново. Данаил се беше нашарил: първите точици избиха, като заминавах във втората командировка. Той я изкара леко, само на третия и четвъртия ден имаше малко температура и трябваше да си го приберем от яслата преждевременно.

После минахме през баба и дядо в България. Ноеми е свежа като краставичка. Данаил има само корички, които предизвикват фурор на детската площадка. "Хайде, майче, да ходим, да не се заразиш, че това дете има шарка". Не можах да се въздържа да споделя, че като се появят коричките, детето не е заразно - само че дъщеря ми би могла да е заразна, защото още не е карала... Дни преди да избият петънцата, малките разпръскват зараза. Няма да ви обяснявам с каква засилка въпросната дама и щерка й се отдалечиха.

Не исках да съм подла, но това са фактите. Затова карантината е малко безсмислена - всички деца, които са били в контакт с болничето, преди да се нашари, са били изложени на вирусите. Същевременно обаче ние сме отговорни за хората около нас и особено когато има петна, трябва да се щадят хората със слаба имунна система като възрастните или съвсем бебетата. Затова в Холандия не се ходи до личния лекар при съмнение. Там заедно с теб чакат болните със слаба защита. Ако искаш, те консултират по телефонал Принципно всичко си го пише на страницата на личните лекари.

В България - а и в други държави - нещата са организирани различно. Дори се замислих какво ще правим, ако Ноеми се изрине точно, преди да заминем. Не ми се вярва да ни бяха пуснали. Познавам хора, които е трябвало да си пътуват с кола обратно от Испания - не може с плюски в самолета. Размина ни се. Два дена след прибирането ни, на края на инкубационния период от 3 седмици Ноеми падна жертва. Тя кара варицелата малко по-тежко от малкото си братче. Ден трети, навън адска жега (честно!), а нея огън я гори. Въртя се, сука се, после си поиска "хапка", демек парацетамол, пожела да дойде с нас на пазар, а 1 час по-късно се друсаше под звуците на регетона (гола-голеничка). Май обърнахме курса, дано!


събота, 7 май 2016 г.

Кафе, кафе, кафе, кафе...

Някога си живеех безгрижно и пиех каквото ми сервираха. Ама след един тийм билдинг, когато се учихме да правим еспресо и капучино започнах да се мръщя. Прегорено кафе, мръсна част за разпенване на млякото, незатоплен или непочистен пистон, воднист бълвоч като резултат... А някога идеше реч просто за задоволяване нуждата ми от кофеин - без бой признавам пристрастеността си. 

Така преди 6 години се сдобихме с първата ни еспресо машина - Gaggia Classic. То не беше четене и търсене, сравняване. За определения бюджет това казваха да е най-доброто решение. Като изпихме първото кафе, се плеснахме по челото и казахме, леле, какви гадости сме си правили! Малко по-късно като сватбен подарък се сдобихме и с мелачка, полупрофесионална от същата серия. Това вече беше свобода - кеф ти еспресо: финно, кеф ти филтър: по-едро, кеф ти френска преса: грубо смляно.
Първата желязна машинка, благодарим за вярната служба.
3 години по-късно Gaggia даде малко фира, но едни тъмни субекти я оправиха и тя продължи вярно да ни служи. Проблемът беше и е, че редовно трябва да се маха котления камък, но това е досадна и дълга задача, затова въпреки че забелязвах задъхването на машината, си я оставих да страда. Сега втория път се опитах всячески със закъснение да я изчистя, но уви. Време за ново начало (след близо две седмици филтърно кафе). 

Пак се започна едно четене, търсене и сравняване. Gaggia не, Ascaso може би, Rancillo го дават също като отлично входящо ниво... Възниква резонния въпрос каква е точно разликата между машина за 300, 500 и 700 евро. В магазина ни казаха, че с една за 700 ще изкара със сигурност 5 години, по-евтината също ще служи вярно, но на практика не си заслужава да се поправя, ако се повреди... Но като цяло е въпрос на късмет - ако ти се падне машина да работи, ще работи, но ако не, няма да си изкара и гаранционния срок. Затова си избрах една непозната, ама казват, че производителят снабдява части и за професионални машини: Lelit. Дори се уреждаме да ни бъде доставена за 24 часа! Ура!
Пакетът подарък за мен и за децата. Нали помните, нищо не се изхвърля веднага. Само сега остава да събера парченцата, разпръснати в цялата къща. Дали няма да мога да ги убедя, те да го направят?!?!?
Сутринта вълнение да не изпуснем пощальона, после отварянето на пакета. Беше подарък за всички, защото мъниците се заиграха с пълнителите, за час не се чу нищо освен радостен смях и "благодаря", когато Данаил подаваше парченца на Ноеми.  

В това време аз разопаковах, измих, прочетох инструкциите и се впуснах в режим производство. Първият опит беше неуспешен - тази машина има нанометър и за хубаво еспресо налягането трябва да е между 8 и 12 бара, но този път не мина 3! Втори опит. Тогава не успях да наблъскам нужното количество кафе. Третият път беше успешен! Потече едно мазно, черно кафе, точи се на капки. Така ме бяха учили в онзи тийм билдинг, но реално аз не го бях виждала/пила такова от много отдавна. Кафето го бях смляла прекалено едро! Значи тази джаджа за налягането си струва да я имаш.

След обед си поиграх с приставката за разпенване на мляко, опит за капучино. Ама май там няма да се оправя от три пъти. Ще продължавам да се упражнявам, а вие заповядайте да пробвате. 

понеделник, 25 април 2016 г.

Ядене навън за напреднали

Някога да обядваме/вечеряме навън беше особено зареждащо и облекчаващо. Но преди около 3 години настана промяна. Първите месеци разбира се, нямаше проблем да пиеш кафе навън, дори да ядеш. Докато сънят по цял ден стане по-скоро изключение вместо правило.

За моя първи рожден ден като майка решихме да излезем на вечеря да отпразнуваме. Бебето на 4,5 месеца идва с нас, то така или иначе заспива към 7 часа вечерта. Да, ама не! Този ден Ноеми беше ходила да свиква на ясла, така че крайният брой разлики й дойде в повече. Поръчахме предястие и докато го чакахме, аз обиколих квартала с количката няколко пъти с надеждата да заспи. За основното ястие тя вече ми беше в скута, а за десерт дори и не помислихме – носехме се в лек тръс с нея на ръце, защото лягането в количката никак не се толерираше. Вкъщи като по чудо ревът секна и почти мигновено се дочу равномерно дишане.

Година по-късно, по същата линия, ще вечеряме тримата заедно навън. Идеята хубава, ресторантът подходящ за малки деца, обаче предизвикателството остана – как да задържиш дете на 16 месеца на мястото му за повече от 5 минути? За 30 минути от сядането бяхме приключили с единствено поръчаното основно ястие и с облекчение бързахме към вкъщи.

На третия път човек знае по-добре, затова зарязахме отрочетата вкъщи с бавачката и излезнахме само двамата на вечеря. Меню от пет ястия! Нямаше го смущаващия фактор, но на основното ястие ние си бяхме казали повече отколкото в последните 2 седмици сумарно и се чудехме какво да правим за последните 2 рунда. Но ако съм честна, беше хубаво, 6 месеца по-късно повторихме и нямаше неудобно мълчание.

Неделна разходка 
Вчера в момент на умопомрачение облякохме зимните дрехи и отидохме да се разходим на плажа. Беше прекрасно – първите 15 минути – след които препуснахме към плажното капанче, гонени от режещия вятър и 6те изстудени градуса. 11.45 седнахме и си поръчахме кафе, 15 минути преди обяд. Дали да не опитаме? Поръчахме тостове за децата, ние си взехме някакви сандвичи. Храната им пристигна за около 10 минути, точно като огледахме кучетата наоколо и започнахме да скучаем. Хлябът на парченца и сред променящия се декор, Ноеми и Данаил си седяха мирно, дъвчеха и се оглеждаха наоколо, като от време коментираха по своему обстановката. Ние си изядохме нашите поръчки, дори се престрашихме за десерт и кафе. Не успяхме да си поговорим наистина, но и двамата се усещахме спокойни и се наслаждавахме на „спокойното“ кафе. Може би невъзможният период е на привършване!?! Амин!
Отнесени от вихъра.
Ммм, вкусно!

сряда, 30 март 2016 г.

Вътрешен часовник

Тия измишльотини, дето си ги носим по джобовете като телефони и като украси по ръцете, които гордо тиктакат в домовете ни, са напълно ненужни! Я обяснете на дете, че старото 6.30, сега обаче 7.30 е моментът, когато ние си лягаме. Няма такъв вариант! Купонът горе продължава точно до 8.30, когато от само себе си приключва...

От къде идва тази измислица лятно време, която от няколко дена не просто ни обърква вечерите, но сутрин почти ме докарва до рев, когато звънне алармата? Wikipedia казва, че това е немска идея, за да се намали консумацията на електричество след втората световна война. Изреждат се и множеството негативни последствия за нашето здраве, психика и икономиката, а пестенето на енергия може да е с обратен знак. 2013 е имало и петиция за премахването, но не намирам по-нови неща в Европа, виж американците ритат и протестират здраво.

Ако някой знае къде да се подписваме, за да се премахне, моля не забравяйте да ме поканите, колкото по-скоро го премахнат, толкова по-добре!