сряда, 25 ноември 2015 г.

Ирония

Тежки седмици в работата. Оцелявам. Ама умората и натоварването си казват думата. Тази седмица по този случай си оставам вкъщи - отказвам пътуване, децата обаче тъкмо са планирани за 4 дена ясла. Ще си почина и ще презаредя батериите...

Това си мисля аз. В понеделник Ноеми се прибира от яслата и я боли ухото. Много гушкане, парацетамол, солен разтвор и една нощ на големия креват между мама и татко и чудо! На другия ден е като нова. Отдъхнах си...

Ама избързах. Данаил от доста време си беше настинал, уж се беше оправил. Затова шах с пешката, когато изведнъж започна хленчи и замлъкваше само в прегръдката на мама. Да живее кенгуруто, че поне успях да приготвя вечеря. Този път познатото лечение не даде резултат, Данаил на практика само спа близо 20 часа, а посещението при личния лекар ни изстреля в болницата. Пневмония и ще останем няколко дена тук.

Та това излезна от плановете ми да си почина. От друга страна, ако трябваше да се притеснявам и за работата си, съвсем го бях закъсала. По този случай дали не извадихме късмет?!?
Малкият пациент

вторник, 17 ноември 2015 г.

По нужда

Имах си една мечта: да се отървем от памперсите на Ноеми. Лятото я пусках по голо дупе, а тя си пишкаше наволя - като се отделяше в някой ъгъл, за да не я безпокоим. Усмивка през зъби и продължаваме напред. Имаше някакви случайни моменти, когато в гърнето се оказваха отпадни води, но реално истинската победа се състоеше в това тя да седне на гърнето.

Имаше един ден лятото, когато се изпишка два пъти в гърнето и пусна една дърадонка в голямата тоалетна, но тогава явно реши, че може, и съответно отказа го прави повече. Но иначе искаше да ходи без памперс.

Вече даже не я й питах, докато тя в яслата казала, че иска да пишка и от раз се изпишкала. Една седмица по-късно тя си ходи само с гащички, дори и навън и всички отпадъчни материали биват изхвърляни директно в голямата тоалетна. Чудо!

Дори и най-модерната техника не помогна - въпреки че е популярна играчка за Данаил. Вероятно като му дойде в времето да я ползва, ще е изгубил тотално интерес.
Предполагам, че се досещате колко се гордея с малката принцеса. Но освен да се похваля, искам да споделя няколко практики около памперсите, които ми бяха много полезни.

1. Идея за спестяване: през деня сменяме памперсите по-често от през нощта (когато в идеалния случай спим). Затова през нощта слагам най-големия размер, който им става на килограми, а през деня карам на предния. Така до последно и двамата носеха 4ки, а Ноеми спеше с 4+ или 5.

2. Течащи памперси през нощта: Ноеми редовно се будеше лятото в локвичка. Две неща помогнаха:
- никакво пиене на вода в кревата: това й беше тактиката за отлагане момента на заспиване лятото. Както си спи по корем, никакъв памперс не можеше да удържи спускания бент. Ако дадеш 30 минути време между последното умерено пиене и лягане, нещата изглеждат значително по-добре.
- смяна на памперса преди аз да си легна: освен спускания бент го има и църцорещия момент, малко по малко, но пък близо 12 часа. Все още проверявам колко е пълен памперса, преди да си легна, и обикновено го сменям. Невероятно как някой може да те отвие, да ти свали пижамата, да ти махне памперса и да инсталира нов - докато то си спиш сладко по корем, цялото в абсолютна тъмнина.

3. Добрият пример: тоалетната би трябвало да е момент за теб си, но отваряйки вратата и поканвайки мъника, го учиш и мотивираш да опита. Дори сега ми се налага понякога аз да мина първа, защото Ноеми се колебае.

П.С. Искрени извинения на всички бъдещи родители за натуралистични детайли. От друга страна свиквайте - от едно лайно се започват много дълбоки разговори.

събота, 14 ноември 2015 г.

Подаръци

За рождения си ден Данаил получи голямо столче за кола, което пристигна в огромен кашон. Столчето е инсталирано, ама какво да правим с кашона? Да го набутам в контейнера за хартия ще е голяма борба, тъкмо запретвах ръкави, когато ми хрумна идея: ще направим къщичка! Изрязахме прозорци и воала - новите обитатели се нанесоха. Даже ще й дам на Ноеми да я нарисува - още поне 20 минути занимание надявам се.

А когато къщичката се разпадне, първоначалното предизвикателство как я набутам в контейнера, няма да е на дневен ред вече.

Поука: с децата подаръците са често повече и различни от това, което си мислим.
Вкъщи
Има и прозорец 
Вече две големи столчета в колата

четвъртък, 12 ноември 2015 г.

Що е то?

А. Крокодил
Б. Жаба
В. Торта за рожден ден
Г. Всичко изброено
Д. Нищо от изброеното



Това зелено нещо беше "тортата" за в яслата, за да отпразнуваме първия рожден ден на Данаил. Ноеми първо я оприличи на жаба, а по-късно на крокодил, т.е. отговор Г е верният.

Данаил на 1 годинка! Хубавите дрехи за пране, без чорапи и мокър от лига - УСМИХНАТ както винаги.
Пеем песнички
Какъв хубав подарък!
Голям помощник за почерпката
А след това и асистент по отварянето на подаръци...
...докато рожденикът си играе с вече отворените.
Това беше големият ден днес. Предизвика ме вчера с опаковането и аранжирането на подаръците - не предизвикаха особен ефект с всичките балони - и аранжирането на "тортата", когато вече ми се спеше до примала вчера. Но това чудовище е лесен, здравословен и оригинален начин да почерпиш деца, а и възрастни: една краставица, малко клечки за зъби, кашкавал на кубчета, грозде и боровинки - или каквито други дребни и неразкашващи се плодчета измислите (ягоди, фурми, пъпеш на кубчета или диня, според сезона).

сряда, 4 ноември 2015 г.

Работеща майка

Днес трябваше да си подам декларацията за разходите. Вадя си разпечатката за влака и какво да видя? Аз съм като машина: сутрин се чекирам в 7.50, .51 или .52 - влакът тръгва в .54, следобед в 16.36, 37 или .38 - съответно се надявам да заминем в .43.

Октомри е кратък, защото бяхме на почивка, а и има екзотики - различни дестинации. Само забележете часът на чекиране там и фактът, че това ми е второто превозно средство - ако не броим колелото в началото.