Летище

В 9 часа започва работният ден. Днес в Берлин. Срещи, обсъждане, а довечера ще си спя отново в креватчето.

И толкова много впечатления до тогава.

Замаяното усещане, сякаш съм пияна, когато часовникът ме изритва от страната на сънищата в 4.45. Особено след частното парти час по-рано.

Таксито лети през тъмнината към летището. Вълнението, че отново съм на път, и тайното осъзнаване, че въпреки всичко се кефя.

Суматохата преди проверката за сигурност. Къде са тръгнали всички тези семейства с малки деца толкова рано? Това сме ние след 2 седмици... За момента съм щастлива обаче, че нямам багаж, няма кого да подканям и бързо се промушвам.

Бърз поглед в лъскавите магазини - нищо няма да купувам, но това е златна възможност да позяпам на воля. Има време до самолета.

Към изхода е призрачно - има само единични хора, кафетата са затворени, навън е тъмно.
Сядам си в самолета и както никога успявам да заспя. Сервират ми закуска - UTZ кафе и сандвич. Преглед на пресата и стигнахме.

Приятна изненада: аз чух, е тук е 5 градуса, но съм пропуснала единицата отпред. Приятно е.
Надявам се, че конференцията ще е интересна и ползотворна, а довечера все още ще имам сила да се радвам на малките неща около мен. И утре на децата. Довечера закачам костюма в гардероба, махам грима и ставам пак 'ма-ма'.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Мартенички

Торта-заек за рожден ден

Мартеници 2: гайтан и усукан конец